Акт от 23.11.2017, Окръжен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.Сливен, дата 23.11.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА

МИХАЙЛОВА

МЛ.С.:НИНА

КОРИТАРОВА при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от мл.съдия Нина Коритарова въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Решение №

150 от 19.06.2017 г. по гр.д. №3982/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се осъжда на основание чл. 200, ал. 1 във вр. с ал. 4 КТ „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* да заплати на Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** сумата от 29 589, 62 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на злополуката до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 90 000 лв. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерни с уважената и отхвърлената част на иска.

Първата въззивна жалба е подадена от „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* чрез адв. П.Н. *** и с нея се атакува решението, в частта, с която се осъжда дружеството да заплати на ищеца сумата над 2089,62 лв. до присъдения размер ведно със законната лихва и да преизчисли дължимите разноски съобразно този размер.

Втората въззивна жалба е подадена от Б.Т.Б.,

ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.Д. от САК и с нея се атакува решението, в частта, с която отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от същия иск за разликата над сумата от 29 589,

62 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв.

Въззивникът по първата въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която уважен предявения иск за сумата над 2089,62 лв. до присъдения размер ведно със законната лихва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Посочва, че признава факта, че е налице трудова злополука по см. на чл. 55, ал.

1 КСО, но не е съгласен с определения от СлРС размер на дължимото обезщетение като несъответстващ на предвидените в чл. 52 ЗЗД критерии. Не е съгласен с общия размер на дължимото обезщетение от 60 000 лв. определен от СлРС, нито с приетия от него процент на съпричиняване- 50 % поради проявена груба небрежност от страна на работника и служителя по чл. 201, ал. 2 КТ. Цитира чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Твърди, че на ищеца му били предоставени всички предпазни средства, което било видно от писмените доказателства по делото и свидетелските показания. Цитира нормативно установените изисквания към работниците и служителите предвидени в чл. 215а, ал. 1, 2 и ал. 3, ал. 5 и чл. 215д, ал. 1 и чл. 215ж и чл. 215з от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословните и безопасните условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Ищецът бил признал и факта, че залитнал и паднал от стълбата в резултат от извършените от негова страна при груба небрежност нарушения на тези правила и се изразили в смяната на работното облекло въпреки проведения инструктаж с неработни дрехи и обувки и използването на различна от предоставената от работодателя стълба неотговаряща на изискванията без да използва предпазна каска и предпазен колан.

Работодателят бил изпълнил всички условия за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а ищецът сам се бил поставил в риск неспазвайки инструкциите за безопасност и неизползвайки осигурените му предпазни средства и облекло. Именно в резултат на нарушаването на тези нормативно установени правила от страна на работника и служителя настъпила трудовата злополука. В този смисъл била и съдебно строителна - техническа експертиза. Въпреки проведените инструктажи ищецът не бил спазил правилата и проявил груба небрежност, което съставлявало основание за намаляване на отговорността на работодателя, която следвало да бъде намалена с ¾ от дължимото обезщетение. Максималния размер на обезщетението следвало да бъде между 8000 и 10 000 лв. и да се намали с оглед проявената груба небрежност от страна на ищеца, който съпричинил вредоносния резултат с ¾ от тази сума, което се равнявало на 2500 лв., като от последната сума следвало да бъде извадено застрахователното обезщетение изплатено на ищеца равняващо се на 410,38 лв. СлРС не бил изложил мотиви относно размера на присъденото обезщетение, както и относно приетият от него процент на съпричиняване от страна на работника и служителя.

Моли въззивния съд да измени първоинстанционното решение в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 2089,62 лв., ведно със законната лихва върху нея и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част.

С тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Въззивникът по втората въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в отхвърлителната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Посочва, че правният спор между страните се отнасял не до основателността на предявения иск по чл. 200 КТ, а до присъдения размер на дължимото обезщетение. Оспорва, че била налице груба небрежност проявена от негова страна и определеният от СлРС процент на съпричиняване-50% и приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. За да се приложи чл. 201, ал. 2 КТ било необходимо с оглед разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127 КТ работодателят да докаже, че работникът и служителят е нарушил правилата за безопасност със съзнанието за възможното настъпване на вредоносни последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. В този смисъл цитира Решение № 719 от 10.11.2009 на ВКС по гр.д. №2898/2008 г., първо ГО, ГК. Изводът на СлРС относно проявената груба небрежност от страна на работника и служителя се бил основавал единствено на предположения и на едностранно проведеното вътрешно разследване от страна на работодателя и свидетелските показания на работник и служител в ответното дружество. Въпросът дали е налице груба небрежност бил правен и не могъл да се обоснове с изготвената по делото експертиза. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ била безвиновна и имала по-широк обхват от отговорността по чл. 49 ЗЗД, като могла да бъде намалявана поради съпричиняване от страна на работника и служителя единствено при проявена от него груба небрежност. Счита, че справедливият размер на съпричиняването с оглед на събраните по делото доказателства следвало да бъде 30 %. Определяйки размера на обезщетението СлРС бил нарушил чл. 52 ЗЗД и т.11 от ППВС № 4/1968 и не бил взел предвид множеството настъпили увреждания на работника и служителя в резултат на претърпяната трудова злополука установени от съдебно-медицинската експертиза.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявения от него иск до размера от 80 000 лв. ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука-02.10.2014 г. до окончателното й плащане, като определи 30% съпричиняване и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част. С тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на първата въззивната жалба депозиран от Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.Д. от САК . В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на втората въззивната жалба депозиран от „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* чрез адв. Е.Д.от АК-Сливен. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на първата въззивната жалба въззиваемия ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в уважителната си част. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размера от 80 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявения от него иск до размера от 80 000 лв. ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука-02.10.2014 г. до окончателното й плащане, като определи 30% съпричиняване и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част.

С отговора на втората въззивна жалба въззиваемия ответник в първоинстанционното производство оспорва тази въззивна жалба като неоснователна изцяло. Било установено, че ищецът е проявил груба небрежност и сам със своите действия бил предизвикал трудовата злополука, което било видно и от назначената по делото и неоспорена от ищеца съдебно-строителна техническа експертиза. Настъпилите увреждания на ищеца в резултат на трудовата злополука били установени със СМЕ и не обуславяли претендирания размер на обезщетението, тъй като нямало да настъпят ако ищецът не бил проявил груба небрежност. Моли въззивния съд да отхвърли втората въззивната жалба като неоснователна и да уважи подадената от него въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивник по първата въззивна жалба редовно призован, се представлява от представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК - адв. Е.Д.от АК-Сливен. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, няма доказателствени искания. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен до размера от 2089,62 лв. Претендира присъждане на разноски за две инстанции в пълен размер. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание, въззивник по втората въззивна жалба редовно призован, не се явява лично и не се представлява. На 22.11.2017 г. в деловодството на СлОС е постъпила молба от процесуален му представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК - адв. Н.Д. от САК, в която оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа жалбата на своя доверител. Няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, поддържа доказателствените си искания направени във въззивната жалба. Пледира жалбата на представляваното от нея дружество да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски на доверителя й за две инстанции. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Въззивният съд е приел жалбите за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.