Протокол № 743 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 743 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500524 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:31 часа се явиха:

Въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. М., с пълномощно по делото.

Въззиваемият И. А. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Н. И., с пълномощно по делото.

Адв. М.: Да се даде ход. Няма пречки.

Адв. И.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно постановеното Определение № 1633 от 01.04.2026 година.

Адв. М.: Поддържам въззивната жалба. Съответно не съм съгласна с частната жалба. Оспорвам я по съображения, подробно изложени в отговора.

Адв. И.: Поддържаме отговора на исковата молба и частната жалба.

Адв. М.: Само ако ми разрешите, да кажа две думи по отговора, по възраженията в отговора. Не споделяме възраженията в отговора. Считаме ги за неоснователни и неприемливи изцяло. Някои от тях намирам за напълно 1 неуместни, като например опитът на въззивника да заблуди съда. Смятам, че добрият процесуален тон и процесуален стил, се отклоняват от подобни … и не възприемат подобен начин на общуване, защото той е оскърбителен не само за нас, но и за уважаемия съдебен състав. Аз ще ги оставя без коментар тези възражения.

По всички останали възражения сме изложили становище в хода на делото. Няма основание за промяна на нашето становище, но по същество ще ги изложа, за да не се повтарям.

Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноски, но нямам копие за колегата, но го показвам. Моят хонорар е по-нисък от този на колегата и както напоследък стана практика, в този случай поддържам възражение за прекомерност.

Адв. И.: Предоставям на колегата. Имаме с исковата молба приложени договори за правна защита и съдействие, но ако това е притеснително ще Ви оставя още два екземпляра да има и за Вас.

Адв. М.: Списъкът включва разноските и за Районен съд. Те са присъдени, така че …

Адв. И.: Не са. Там в момента имаме искания. Така, че ето ще Ви оставя и тези двата за настоящото.

Адв. М.: Поддържаме възражението за прекомерност на всички претендирани възнаграждения. Считам, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, то не е как да кажа обикновено дело, наистина се налага, но този хонорар … ,освен това има една наредба на Висшия адвокатски съвет, която определя едни стандарти, едни критерии за адекватност и за това считам, че не са съобразени тези правила и критерии.

Адв. И.: Аз също правя възражение за прекомерност. Същото не съответства на положената адвокатска защита. Така мисля аз.

СЪДЪТ, предвид липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба като приемете за основателни всички наши оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд. Подробна е въззивната ни жалба, за да не повтарям всички доводи в нея, моля да я възприемете като част от моята пледоария днес. Но, моля да ми разрешите по основните въпроси да кажа нещо. По основния спорен въпрос по делото „Налице ли е валиден запис на заповед?“, моля да приемете споделеното от нас разбиране за това, че процесният запис 2 на заповед е валиден и не страда от пороци, водещи до извод за неговата нищожност, до каквито колебания Варненският районен съд е стигнал.

Считам, че съдържанието на запис на заповед, без да се налага тълкуване от изписаните словом, година и дата на издаване, категорично сочи, че датата на издаване е 15.03.2017 г. Факт е и съдебната практика по подобни поводи, по подобен казус приема, че при отклонения при различия между изписания текст в цифри и словом, приложим и относим е текстът, който е изписан с думи. За това, аз считам, че няма никакво колебание за това, че годината е 2017 г.

По отношение на възражението на ответната страна, че видите ли е имало колебания по отношение на датата – няма такова колебание. Не е 13 март, то се вижда, че е 15 март. Навсякъде, на двете места, на които тя е посочена правилно се чете, че е 15 март.

Що се отнася до възражението, което се поддържаше в хода на делото и в отговора на въззивната жалба, че не можело да се установи самоличността на поемателя, тъй като нямало ЕГН и то е било нечетливо - това също е възражение, което е неприемливо и моля да не го споделяте, защото ЕГН-то не е част от реквизитите, които са относими към валидността на записа на заповед и без ЕГН, щом поемателят държи във владение запис на заповед, очевидно той е лицето, на което се дължи безусловното плащане. А освен това, вън от това, ЕГН-то е достатъчно четливо и няма никакво колебание в самоличността на поемателя. Искът не е погасен по давност, в какъвто смисъл е възражението на насрещната страна. В хода на делото поради прескрибиране на менителничния ефект, след възражението на ответната страна за погасяване по давност, ищецът предприе основателно изменение на исковата си претенция единствено и само по основание. Една и съща сума се претендира като неоснователно обогатяване на ответницата по отношение на ищеца, поради което и този иск беше разгледан от първоинстанционния съд абсолютно правилно. Давността в случая не е изтекла, тъй като трябва да се счита датата на предявяване на първоначалния иск, за дата на предявяване на иска, който е изменен, тъй като се изменя единствено и само основанието. По този въпрос впрочем дискусия в практиката аз не намерих и смятам, че такава не може да бъде повдигната в хода на настоящия процес адекватно.

Поддържа се и възражение, че видите ли съдът не бил обследвал налице ли е разместване на блага между страните и това не било доказано. Такова обследване не следва да бъде извършвано, доколкото в съдебната практика безспорно няма колебания по този въпрос и практиката на Върховния касационен съд за това, че обедняването в случая се дължи единствено и само на обстоятелството, че ищецът, поемател по запис на заповед, не може да реализира претенциите си по прекия менителничен ефект по записа на заповед поради прескрибиране на ефекта. Единствено това е достатъчно за доказване на претенцията за неоснователно обогатяване. И за това събирането на доказателства има ли превод по банкова сметка на ответниците, беше абсолютно ненужно и неотносимо към спора. Нито една от страните не е 3 навела възражение за разместване на блага и наличие на каузално правоотношение между страните. Ищецът не е длъжен да прави това, нито да го доказва. Впрочем ответницата, която се е подписала всъщност, че записа на заповед и́ предявен, също не наведе възражение в хода на делото или твърдения за това, че има между страните каузално правоотношение. Щом няма такива твърдения, съдът не е длъжен да обследва има ли такова, и има ли разместване на имуществени блага.

Взех отношение по всички въпроси. Моля Ви за справедливо разрешаване на правния спор, за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване изцяло на предявения иск. Моля Ви за присъждане на разноските по делото, които са сторени от нас за двете инстанции. Моля да оставите без уважение частната жалба, подадена от ответницата по съображения, подробно изложени в отговора.

Адв. И.: Моля да потвърдите изцяло Решение № 3789/28.10.2025 г. по ГД № 16253/2024 г. на Районен съд – Варна, VII състав, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Г. П. Г. срещу И. А. И. иск с правно основание чл. 534 от Търговския закон за сумата от 15 000 лева. Вследствие на погасяване на давност на вземането по запис на заповед с падеж 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която е от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Молим да отмените като неправилно Определение № 16924/04.12.2025 г. по ГД № 16253/2024 г. на Районен съд – Варна, VII състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на И. А. И. за изменение на решението, цитирано по-горе в частта му за разноските.

При решаване на частния спор по същество молим на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да измените Решение № 3789/28.10.2025 г. по ГД № 16253/2024 г. на Районен съд – Варна в частта му за разноските, като осъдите ищеца Г. П. Г. да плати на ответницата И. А. И. и сумата от 1250 лева, с равностойност 639.11 евро разноски за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на Решение № 3294/16.10.2023 г. по ГД № 12295/2022 г. на Районен съд – Варна над присъдения на ищеца размер от 1750 лева до пълния претендиран от нея размер от 3000 лева.

Наред с горното молим да осъдите въззивника да плати на доверителката ни и направените във въззивното производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

По въззивната жалба правилно Районен съд – Варна е приел, че процесният запис на заповед е нищожен на посоченото в него основание поради липса на ясна и определена дата на издаване. За уточнение само да посоча – имаме посочени две различни години, посочени алтернативно на две самостоятелни места в текста на документа. Веднъж в неговото начало е посочена дата 15.03.2017 г. и 15.03.2018 г. И втори път в специално 4 обозначения реквизит „Дата на издаване“ (две хиляди и седемнадесета/две хиляди и осемнадесета). Съгласно чл. 536, ал.1 от същия е императивен и категорично изисква документ, който не съдържа задължителен реквизит, а липсата на яснота относно реквизита е равностойна на самата липса на реквизит, не е запис на заповед. Спорът в настоящия случай е един от задължителните реквизити на ценната книга – датата и́ на издаване, съгласно чл.535, т.6 от ТЗ чието извеждане по тълкувателен път, както се опитва да направи ищецът, е вече недопустимо.

В допълнителните основания, които коментира и колежката сме посочили пет основания, които не са разгледани от съда, вследствие на произнасянето му по невалидността на запис на заповед, които ще изложим, ако ми дадете възможност за писмена защита, която ще представя в настоящото съдебно заседание.

По отношение на частната жалба, само искам да споделя малко аргументи. Конкретното производство по отмяна е със значително по-голям материален интерес от исковото производство. С влязло в сила Решение № 3294/16.10.2023 г. по ГД № 12295/2022 г. на Районен съд – Варна, съдът е осъдил И. И. да плати на Г. Г. не само сумата от 15 000 лева, което е 7669.38 евро, което е главница по запис на заповед с падеж от 31.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, но и сумата от 4570 лева, което е 2336.60 евро по отношение, на която при новото разглеждане на делото ищецът е оттеглил иска си в съдебно заседание на 16.05.2025 г. Лихва за забава върху главница за периода от 12.09.2019 г. до 12.09.2022 г., както и сумата от 3922.80 лева, представляваща 2005.70 евро разноски по делото и по ЧГД № 9316/2022 г. на Районен съд – Варна. Респективно материалният интерес по молбата за отмяна вече скача на 23492.80 лева, което е 12011.68 евро. Тъй като молителката чрез процесуалния си представител е поискала и е постигнало отмяна на атакуваното решение във всичките му части, съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство в производството по отмяна на влязло в сила решение при материален интерес от 23492.80 лева, равняващи се на 12011.68 евро е 2514.35 лева, което е 1285.57 евро.

По фактическата и правна сложност, в писмените бележки подробно ще уточня. Моля да потвърдите решението на Районния съд. Заповядайте и писмената защита.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:48 часа.