Определение № 45 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. София, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000501817 по описа за 2024 година и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и образувано по молба на адв. А. Б., входящ номер 29825 от 18.11.2024 г. с искане за изменение на решение № 1109 от 06.11.2024 г. в частта за разноските.

От насрещната страна и от третото лице-помагач не са постъпили отговори.

Молбата е допустима, а по същество – частично основателна.

След решение на СЕС (втори състав) о т 25 януари 2024 по дело C‑438/22 по преюдициално запитване на СРС е налице празнота в закона относно начина на определяне на конкретния размер на възнаграждението, преодолимо чрез тълкуване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението на адвоката за положения от него труд следва да е справедлив и обоснован.

Неоснователен е доводът в молбата, че при липса на възражение от насрещната страна съдът не може да определя размер на възнаграждението под минимума на Наредба 1 на ВАдвС. Съобразно посоченото по-горе решение на СЕС и последвалата практика на ВКС адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда и именно в тази хипотеза съдът има право да съобрази на какви критерии то следва да отговаря, за да е обосновано и пазарно. Съдът не би могъл да намали адвокатски хонорар, заплатен от страната, при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но настоящият случай не е такъв.

Основният механизъм на взаимодействие между клиенти и адвокат би следвало да е заплащане на адвокатската услуга. По делата за обезщетение за неимуществени вреди срещу Столична община и срещу застрахователни дружества обаче този механизъм е изключение.

Обичайната практика включва искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на „безплатни“ адвокатски услуги. Последното категорично води до изкривяване на пазара на предоставяне на адвокатски услуги и до ограничаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Както е посочено и в решението, производството във въззивната инстанция е протекло само в едно заседание, не са събирани нови доказателства, предметът на спора е изяснен от първата инстанция изцяло, като спорен е бил единствено размерът на справедливото обезщетение. Наред с това, делото е образувано пред САС на 01.07.2024 г., на 06.11.2024 г. е имало постановено решение, а на 19.11.2024 г. – молба за издаване на изпълнителен лист. Именно през този период за адвоката делото е висящо на тази инстанция 1 и е налице ангажиментът му пред клиента за въззивно производство. Съдът е определил адвокатски хонорар от 2000 (две хиляди) лева, като с оглед изхода на спора е осъдил Столична община да заплати 875 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв. При липсата на норма за размерите на адвокатските хонорари, съдът би следвало да приложи обществено приемливи критерии за определянето му, като се търси разум и баланс на интересите на насрещните страни и на обществото. Няма основание за определяне на адвокатски хонорар в посочения от адвоката размер – 8460 лева с включен ДДС, който според молбата по чл. 248 ГПК отговаря на минимума за обжалваем интерес от 80 000 лева.

Въззивният съд не е съобразил, че искането за присъждане на адвокатски хонорар е за адвокатски хонорар с включен ДДС. Ето защо, сумата от 875 лева, за която е осъдена Столична община, следва да се увеличи с 20 % ДДС и на адв. Б. следва да се присъдят 1050 (хиляда и петдесет) лева с включен ДДС за въззивната инстанция.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1109 от 06.11.2024 г. в частта за разноските, като диспозитивът относно адвокатския хонорар на адв. Б. се чете така:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. А . Л . Б. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева с включен ДДС за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ без уважение молба на адв. А. Б., входящ номер 29825 от 18.11.2024 г. с искане за изменение на решение № 1109 от 06.11.2024 г. в частта за разноските в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2