Решение № 11303 от 04.11.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11303

Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050702369 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от К. К. Д. [ЕГН] срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004507-091-001/26.04.2023 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №140/18.09.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 69316 лева - главница и 29949,82 лева – лихва.

Жалбоподателката, чрез процесуален представител адв. Г. А. е изложила следните доводи за незаконосъобразност на РА: Липсва основание за издаване на РА по реда на 122 от ДОПК. За ревизионните периоди не се установяват обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно: укрити доходи; несъответствие между имущественото състояние, доходи и приходи. Не е посочено на какво основание е прието, че има доход подлежащ на облагане. Твърди, че нито едно от посочените основания по чл.122, ал.1, т.1,2,5 и 7 ДОПК не е налице. Основанието по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК не е налице, защото няма доказателства за получен доход, който следва да се декларира. Основанието по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК не може да се прилага едновременно с това по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. Не е налице явно и съществено превишаване размера на декларираните приходи. Основанието по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК не е налице, защото няма доказателства за получени доходи. С оглед предполагаеми разходи се предполага, че е получен доход. Твърдението за доход е въз основа на предположение, а не на основание доказан реален факт, затова не може да се ползва с презумпция за вярност и не може да бъде оборвано. Намира, че по този начин е нарушено правото й на защита. Не е налице явно и съществено превишаване размера на декларираните получените средства. Основанието по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК не е налице, защото не са посочени конкретните документи, които физическото лице е следвало да съхранява, но не го е сторило. Счита, че тази разпоредба е приложима само за юридически лица. Намира, че включването на това основание има злонамерена цел, да се внушава че жалбоподателката методично практикува укриване на данъци. Това води до издаване на РА против целта на закона и в нарушение на принципа за обективност, което обуславя нищожността му. Основанието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК не е налице, защото данъчната основа за облагане е върху фрагменти извлечени от данни за юридически лица, в които жалбоподателката е била съдружник и управител и от банковите й сметки. С предоставянето на пари в заем, допълнителна парична вноски или финансова помощ на юридическо лице „имущественото и финансовото“ й състояние не се променят, защото един актив – пари се трансформира в друг актив – вземане от лицата, които са били кредитирани. Предмет на изследване е дали са осъществени фактите посочени в частния документ, а не дали е имало или не възможност да се случи. Нарушен е материалния закон поради следните съображения: Нарушен е чл.3 ДОПК, защото не е установен вида на дохода и данъчната основа е определена неправилно. Неоснователно е прието, че средствата постъпили по банковата сметка на жалбоподателката, дадени от трети лица, представляват доход с неустановен източник и подлежат на облагане. Направената съпоставка на имущественото й състояние е неправилна, защото в нея не са включени „доходите“, за които самите органи по приходите приемат, че са получени. Началните салда в съпоставката са определени неправилно по аргумент на чл.124, ал.3 ДОПК, но това е неправилно, защото независимо от деклариране или не, е следвало да се установяват фактите и обстоятелствата, които се твърдят от органите по приходите. Неоснователно е позоваването на декларирани или недекларирани обстоятелства в Приложение № 11 към данъчните декларации за съответните години. Неизпълнение на задължението за деклариране не отрича факта на даване на заеми и тяхното връщане. Не е налице противоречие в писмените обяснение дадени от жалбоподателката в предходна проверка, присъединена към настоящото проверка с протокол от 07.02.2019 г., че през проверявания период 2018 г. - 2019 г. не е предоставяла заеми в лева и валута на физически и юридически лица и заеми непогасени преди 01.01.2013 г. Дадените средства са „временна финансова помощ“ по чл.134 ТЗ. Не е предвидено те да се декларират, като тези дадени средства не са „заем“, въпреки приликата. Средствата предоставени от С. Ф. 138000 лв., А. З. 50000 евро, Д. Д. 20000 евро и П. С. 50000 лева не е опровергано, че са дадени. На доказване подлежи факта на даването им, а не на произхода им. Твърденията на органите на приходите относно даването на посочените парични суми са твърдения за отрицателен факт, който не може да бъде доказван. При извършена насрещна проверка на жалбоподателката е установено, че Д. Д. й е предоставила 60000 евро за съхранение. Със съставянето на ПУФО тези средства са признати като налични и доказани по основание и размер и включени в проходната част на съставения тогава баланс. Протоколът от тази проверка не се открива сред приобщените доказателства по преписката. Към жалбата е представено искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения № П-03000321049866-041-002/18.05.2021 г. Не са съобразени твърденията й, относно движението на средствата по банковите й сметки. Част от тези средства са предоставени от нейни близки за покриване на техни задължения към трети лица или плащания в полза на трети лица, за което тя също е давала писмени обяснения по повод многобройните проверки против нея.

В съдебно заседание по същество на спора жалбата се поддържа. В допълнение изтъква, че доходите на бившия съпруг на жалбоподателката и нейните са различно третирани. Данните за бившия съпруг са укривани и два данъчни органа – инспектори по приходите са си направили отвод, защото самите те не са възприемали неправилния подход на органа по приходите, който цели да освободи г-н Н. от данъчни задължения и да ги прехвърли на жалбоподателката. Относно дадените средства от четирите лица, ако е имало съмнения, че този доход не е обложен е следвало да проведе административно производство. Съдебно – почерковата експертиза установява, че всички документи са подписани от З., а предприето оспорване от ответника е неуспешно. Свид. Д. също е установил кога и при какви обстоятелства е предоставил пари на жалбоподателката. Незаконосъобразно началното салдо по банковата сметка и началното салдо в брой, които са установени при предходни данъчни производства не са взети предвид. Налице са доказателства, че жалбоподателката е изплащала средства на Н., които той не е декларирал. Отправено е искане за отмяна на РА, в условията на евентуалност да се измени РА съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, вариант І. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Д. С., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че поддържа становищата за неоснователност на жалбата. Такива са дадени с молба № 17035/28.11.2023 г., в която е изтъкнато, че е невярно твърдението на жалбоподателката, че е представила доказателства в хода на насрещна проверка – ПУФО, в рамките на която са й били признати налични средства в брой в размер на 60 000 евро. Уточнява, че на жалбоподателката е било връчено искане за представяне на информация в качеството й на трето лице, във връзка с производство относно бившия й съпруг. Това не е проверка по установяване на факти и обстоятелства. В рамките а ревизионното производство относно жалбоподателката, тя не е декларирала налични парични средства в размер на 60000 евро през 2016 г. или в началото на 2017 г., които да са в нейно държана към този момент по реда на чл. 124, ал.3 от ДОПК. Твърди, че към датата посочена в протокола 05.05.2016 г. Д. Д. е нямала в държане 60000 евро в брой, които да предаде на жалбоподателката. Относно заключенията на ССЕ и СПЕ посочва, че не следва да бъдат кредитирани, защото експертите са работили по писмени документи, които нямат доказателствена стойност, в съдебно заседание на 05.03.2024 г. съдът е констатирал, че експерта графолог е работил по копие, което е получено по електронна поща, без да е заверено с електронен подпис. В хода на ревизионното производство жалбоподателката е поканена да установи кое е лицето, от което е получила средства, но тя не го е посочила, като сега се установява, че е руски гражданин. Това се случва и по отношение на спорните суми, за които жалбоподателката е питана в ревизионното производство. Това че в друго ревизионно производство е представила документи, нямат отношение към настоящия случай. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено според по реда на чл. 7, ал.2, в. чл. 8 от Наредба №1/материалния интерес по спора.

Съдът установява следното от фактическа страна:

К. Д. Д. е физическо лице без дейност като едноличен търговец, тя е местно физическо лице по см. на чл. 4 ЗДДФЛ.

Имала е сключен граждански брак с В. Д. Н. до 29.06.2016 г. С решение от 29.06.2016 г. по гр. дело № 5057/2016 г. на Районен съд – Варна /л. 12-13 адм. пр./ е допуснат развод по взаимно съгласие и е прекратен брака между К. К. Н. /след развода Д./ и В. Д. Н.. Обявено е, че имуществените отношения между съпрузите са уредени с брачен договор рег. № 1290/08.04.2016 г. вписан в АВ Варна с рег. № 7746, акт № 263, том 3, дело № 1039/11.04.2016 г. /л.598-600 адм. пр./ Брачния договор е относно недвижими имоти и МПС. Относно дялове в съвместните дружества в посочения договор не е налице уредба.

Жалбоподателката има едно дете – П. В. Н. роден на [дата]., който е бил непълнолетен през ревизираните периоди.

От справка в Търговски регистър е установено, че жалбоподателката е управител и представляващ на следните дружества:

- „Гарван БГ" ООД, ЕИК *********, считано от 10.09.2013 г. и към момента на издаване на Решение № 140/18.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна и е собственик на 49% от капитали в размер – 9800 лв. Останалите 51% в размер на 10200 лв. за периода са собственост на В. Д. Н.;

- „Гарван КВ” ООД, ЕИК *********, считано от 02.06.2015 г. и към момента на издаване на Решение № 140/18.09.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна и е собственик на 49% от капитала в размер - 980лв. считано от 10.09.2013 г. до момента. Останалите 51% в размер [рег. номер]. за периода са собственост на В. Д. Н.;

- „Феникс маккартер" ООД, ЕИК *********, считано от 26.06.2018 г. до 27.09.2022 г. и е собственик на 50% от капитала – 200000 лв. считано от 26.06.2018 г. до 27.09.2022 г. Останалите 50% от капитала за периода са собственост на Д. К. Д. [ЕГН] - брат на ревизираното лице;

- „Карван - Гарван" ЕООД, ЕИК *********, считано от 26.09.2019 г. и е собственик на 100 % от капитала в, размер на 20 000 лв.;

- „Врана - Варна" ЕООД, ЕИК *********, считано от 26,09.2019 г. и е собственик на 100% от капитала в размер на 20000 лв., считано от 26.09.2019 г.;

- „Карван" ЕООД, ЕИК *********, считано от 23.03.2016 г. и е собственик на 100% от капитала в размер [рег. номер]. Дружеството е обявено в несъстоятелност с Решение № 134 от 07.04.2022 по дело № 29/2022 г. на ВОС на основание чл.632, ал. 1 от ТЗ.

В резултат на извършените процесуални действия, представените доказателства от ревизираното лице; доказателствата получени по искания от трети лица, документите присъединени от други производства с протокол № Р-03000322004507-П73-001/07.02.2023г. /л.592 адм. пр./ и протокол № Р-03000322004507-П73-002/13.02.2023г. /л.622 адм. пр./ и справките в системата на НАП са установени притежавани от К. К. Д. недвижими имоти, МПС и банкови сметки.