Решение № 4810 от 08.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4810 гр. Пловдив, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330117132 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Р. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ***., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от *, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск от Р. В. Л., против „Кредисимо“ ЕАД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит ***., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, предвиждаща предоставяне на обезпечение по кредита.

Предявен е и, при условията на евентуалност, ако бъде уважен установителният иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит, насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД, против Р. В. Л. за осъждане на ищеца да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1805.57 лева, представляваща неплатена чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 18.11.2024 г., до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит *** от *, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3275.57 лева, при годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите - 48.21 %, при срок на кредита от 24 месеца. Съгласно чл. 4.1 от договора за кредит ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за 1 потребителски кредит.

Ищецът твърди недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и на специалните основания по чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не било ясно какво се включва в годишния процент на разходите, както и в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена възможност за неустойка. След като кредиторът при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Поради изложеното договорът бил нищожен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че чрез включването на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали повече от двойно, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужване на кредита. Посочената сума представлявала общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, доколкото то било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че ответните страни са свързани лица, доколкото едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, поради което със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, като се уговори възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на кредитора, а не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД.

Счита, че в настоящия случай е приложима разпоредба на чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договорът за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение по кредита, води до нееквивалентност на насрещните престации, противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Счита, че същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност.

Клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит не била индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора. Посочва, че в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на договора за възлагане на поръчителство, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Твърди, че по сключения договор за поръчителство, кредитополучателят не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди, че има нарушаване на принципите на добросъвестност и справедливост. Посочва, че сумата, която се претендира по договора за поръчителство представлява допълнителна сума, която е в размер на над 50 % от сумата на отпуснатия кредит. Договорът бил нищожен поради това, че с него се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2

С оглед изложеното, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че на * е сключен процесния Договор за потребителски кредит *** между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от *, по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за потребителски кредит. За така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 2738.02 лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на ответника. Поради изложеното счита, че размерът на възнаграждението бил съобразен с риска, който ответника поема.

Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код.

Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Излага твърдения, че исковата молба е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК и в нея не била посочена банкова сметка.

Оспорва предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит. Не оспорва и сключването на договора за предоставяне на поръчителство.

По силата на процесния договор бил отпуснат кредит в размер на 3275.57 лв., който следвало да се върне в срок от 24 месеца, при ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. Общият размер на плащанията възлизал на 4854.80 лв.

Нямало нарушения на ЗПК. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били спазени, тъй като по ясен и несъмнен начин било посочено съдържанието на годишния процент на разходите, както и на формирането на последния. Необходимото съдържание на договора 3 съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвиждало да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, като не било налице изискване да се разписва формулата, по която е изчислен ГПР.

Договорът за поръчителство не бил задължителен за получаване на кредита, не влизал в хипотезата на §1, т.1 ДР на ЗПК, съответно - не попадал в тази на чл. 19 ЗПК, като възнаграждението не следвало да бъде включвано в ГПР по кредита. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова включването на ГПР на разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било невъзможно към момент на сключване на договора за кредит. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД щял да разгледа заявлението му, да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали ще предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин. Потребителят имал възможност да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.

Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но не и до недействителност на договора за кредит.