Решение № 2267 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100506076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5069 от 31.03.2023г. по гр.д. № 56888/2022г. на Софийски районен съд, 128 състав, е отхвърлен предявеният от П. В. П. с ЕГН:

**********, иск за осъждане на ответника Р. А. Т. с ЕГН: **********, да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и уплаха следствие от физическото насилие, извършено от ответника на 17.12.2021г. Със същото решение П. В. П. с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на Р. А. Т. с ЕГН: ********** сумата от 500 лева, представляваща направени от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба с вх. № 104082/13.04.2023г. от П. В. П., в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Въззивницата счита, че е следвало да бъдат взети предвид единствено показанията на свидетелката л.г., тъй като същите са били подробни, а самият свидетел бил очевидец както на причинените рани върху кожата на ищцата, така и на претърпените болка и страдание. Счита за неправилен мотива на съда за отхвърляне на иска поради факта, че посочената свидетелка не е била очевидец на твърдяното противоправно поведение, тъй като същият бил житейски необоснован, доколкото събитието се е случило в дома на ищцата и 1 то в късен час. Показанията на свидетелката Г. кореспондирали и със събраните писмени доказателства, а именно – медицинско удостоверение № 494/2021г., в което били отразени констатациите на лекаря за раните по ищцата. Счита за неправилен извода на съда за недоказаност на датата на твърдяното противоправно поведение, като е посочила, че от анализа на събраните доказателства се установявало, че то е случило на 17.12.2021г.

Изтъква, че дори и да се приеме, че деянието е осъществено на 18.12.2021г., то това не било основание да се отхвърли искът, тъй като фактът на самото увреждане се установявал. Отново от показанията на свидетелката Г., която разговаряла непосредствено след инцидента с ищцата, се доказвало, че синините по ръцете на ищцата са причинени именно от Р. Т.. Това обстоятелство се потвърждавало и от съдебно-медицинското удостоверение, а и от показанията на останалите свидетели. Представеното по делото медицинско удостоверение имало характера на официален свидетелстващ документ, който обвързал съда относно отразените в него факти. Показанията на свидетелите И. и Б. не следвало да се кредитират, тъй като посочените лица били пряко заинтересовани от изхода на делото, а освен това представената от тях информация била бланкетна и не кореспондирала с останалите доказателства. Счита, че са били доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Р. А. Т. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Посочила е, че нито един от разпитаните свидетели не е бил очевидец на твърдяното от ищцата противоправно поведение, както и че решението на съда не може да бъде изградено въз основа на предположения. Приетото по делото медицинско удостоверение било издадено три дни след датата, на която се твърдяло, че са получени уврежданията, и самото то не доказвало противоправно поведение, а единствено описвало травматични увреждания.

Показанията на свидетелите И. и Б. не били бланкетни, като от тях не се установявало твърдяното във въззивната жалба, че ответницата е изнесла покъщнината на ищцата. Липсвали доказателства, че въззиваемата се е държала грубо с въззивницата. Правилно районният съд приел, че не се е доказала по несъмнен начин датата на твърдяното деяние, а показанията на свидетелката Г. били противоречиви. Въззивницата счита, че ищцата не е провела пълно и главно доказване относно факта на твърдяното противоправно деяние. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 222827/20.10.2022г. на ищцата П. В. П., с която е предявила срещу 2 ответницата Р. А. Т. осъдителен иск с правна квалификация по чл.45, ал.1, вр.чл.52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и уплаха следствие от физическото насилие, извършено от ответника на 17.12.2021г. Ищцата твърди, че живеела на съпружески начала с Б.Б. в техния апартамент № 40, находящ се в гр.София, ж.к. „****. Б.Б. страдал от тумор на мозъка, като през месец август 2021г. бил опериран. След тази операция майка му /ответницата по делото/ заживяла в дома на ищцата, за да се грижи за сина си. След като се нанесла в жилището, ответницата започнала да се държи изключително грубо и агресивно към ищцата и нейните деца – П.А. и Р.А., пушила в апартамента и гасяла фасовете си в цветята, заключвала децата извън жилището. На 17.12.2021г. се стигнало до физическа агресия от страна на ответницата Р. Т., за което било съобщено на полицията, а на 20.12.2021г. ищцата се снабдила с медицинско удостоверение № 494/2021г., в което лекарят установил, че по предварителни сведения, дадени от пострадалата, на 17.12.2021г., тя била дърпана, блъскана и стискана за ръцете. След направения лекарят установил, че на лявата и дясната предмишница ищцата имала мораво-кафеникави кръвонасядания, като в заключението си лекарят стигнал до извода, че тези кръвонасядания са в резултат на действието на тъпи или полутвърди предмети, каквито характеристики имат и върховите свободни части на човешките пръсти и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.

Допълнила е, че откакто заживяла в жилището на ищцата, Р. Т. единствено всявала хаос, пушела в апартамента и гасяла фасовете си в саксиите, държала се лошо с децата. След поредната забележка от страна ищцата, Р. Т. я нападнала, като я стискала, дърпала и блъскала по стените. В резултат на това поведение на отвеницата, ищцата претърпяла болки и страдания, белези по кожата, от което я боляло, почувствала страх и уплаха от това, че ответницата, която живеела в нейния собствен дом я е нападнала и е причинила тези травми, била в неведение дали и кога Р. пак ще избухне и този път ще се стигне дори до по-големи вреди за нея, което довело до нейното неспокойствие, уплаха, труден и неспокоен сън, страх да се прибере в дома си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. А. Т. е подала отговор за исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

Посочила е, че след третата операция на сина й Б.Б. е заживяла в апартамента на ищцата П. П.. На 16.12.2021г. ответницата и синът й Б.Б. се прибирали от град Монтана, но установили, че не могат да влязат в жилището в ж.к.

„Обеля“, тъй като ищцата била сложила ключа от вътрешната страна, поради което не могли да отключат. Звъняли на звънеца, както и по телефона, но успяли да влязат, поради което ответницата се свързала с другия си син – А., който се отзовал, обадили не телефон 112 и се прибрали да нощуват в дома на А.. На следващия ден – 17.12.2021г. около 11:00 часа Б.Б. се свързал с дъщеря си Р., която го пуснала в жилището в ж.к. „Обеля“. Дъщеря му отишла на 3 училище, като в апартамента останали ответницата, Б. и неговия син П. Б.ов.

След като се прибрала от работа, ищцата се ядосала, че Б. и П. П. са в апартамента, поради което започнала да крещи, вдигнала скандал и отправила заплахи за саморазправа и убийство. Допълнила е, че вечерта на 17.12.2021г. малолетният син – П. Б.ов връхлетял с нож в стаята, в която ответницата се намирала заедно с баща му, който попитал детето какво ще прави с ножа. П. отговорил: „Ще те коля. Майка ми ме праща“, но Б. успял да вземе ножа и детето излязло от стаята. Ответницата и Б. се уплашили от случката, поради което залостили вратата на стаята, но скоро след това се появила ищцата П.

П.. Същата започнала да вика с искания вратата да бъде отворена, блъскала по вратата с тялото си. От страх да не се счупи стъклото на холната врата и някой да се нарани, ответницата и Б.Б. отворили вратата. Наложило се да бъде подаден сигнал на телефон 112, като пристигнал и братът на Б. – А. Б. заедно с приятелката си. Ответницата оспорва твърденията, че на 17.12.2021г. ищцата е била блъскана, дърпана, стискана за ръцете от нея, като е посочила, че кръвонасяданията, констатирани едва на 20.12.2022г., са резултат от блъскането по вратата от страна на ищцата П. П.. Р. Т. е заявила, че ищцата доста по-едра от нея, поради което не би се осмелила да й посегне физически.

На 18.12.2021г.. ответницата и нейният син, изгонени от ищцата, били принудени да напуснат жилището в ж.к. „Обеля“, като се установи в дома на втория син на ответницата – А.. П. П. счита, че не е налице противоправно поведение, което да обоснове ангажирането на деликтната й отговорност.

По делото е прието съдебномедицинско удостоверение № 494/2021г. от 20.12.2021г. От него се установява, че ответницата е дала сведения на преглеждащия лекар, че на 17.12.2021г. около 21:00 часа е била дърпана, блъскана и стискана за ръцете от майката на мъжа, с когото живее на семейни начала. Медицинското лице е констатирало, че по предната външна повърхност на лявата предмишница е налице напречно ориентирано овално моравокафеникаво кръвонасядане по-бледа централна част и общи размери от 5/3 см., като бледата централна част е с ширина 1,5 см. и дължина 2,5 см.

Върху дясната предмишница са констатирани 2 групировки от по 3 окръглени моравокафеникави кръвонасядания с диаметър от около 1-1,5 см.

Заключението на лекарят е, че посочените травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи или полутвърди предмети, каквито характеристики имат и върховите свободни части на човешки пръсти и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Уврежданията причинили болка и страдание.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели, както следва:

Свидетелката Л.Г. е заявила, че е колежка на ищцата П. П.. Допълнила е, че знае за инцидент, настъпил на 17.12.2021г., на който не била очевидец, но научила за него от ищцата. Двете работили на едно и също място, като рано сутринта ги взело такси. Това станало около коледните празници, но свидетелката е посочила, че не може да се сети за точния ден. След като се 4 качила в таксито, П. П. запазила мълчание до момента, в който стигнали до работното им място. Тогава ищцата се разплакала, вдигнала ръкавите на якето си и показала синините, които се намирали по лявата и дясната й ръка.

П. П. разказала на свидетелката, че била блъскана и бита от майката на мъжа, с когото живее на семейни начала. Малолетният син на ищцата поискал да влезе в стаята, в която се намирали баща му и ответницата, но вратата била заключена. Детето станало неспокойно, разплакало се и започнало да удря по вратата. Ищцата П. П. също се опитала да отвори вратата, но не успяла, докато в един момент врата се отворила от вътрешната страна и ищцата била нападната, блъскана, дърпана, стискана по ръцете. П. П. се уплашила и извикала полиция, като след заминаването на полицейските органи пристигнал и втория син на ответницата, като изнесли цялата покъщнина на ищцата. След инцидента състоянието на ищцата се променило – започнала често да се оплаква от главоболие, не можела да спи, имала пропуски в работата, била по-разсеяна.