Присъда № 4 от 22.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 4/21.03.2022г., постановена по ВНОХД № 37/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Производството е по глава XXI от НПК.

Делото има дълга процесуална история.

Първата постановена присъда /по НОХД №357/2017г. по описа на ОС – Пловдив/ е била отменена с Решение №39/19.02.2018г. по ВНОХД №516/2017г. по описа на АС – Пловдив, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Втората присъда, постановена по НОХД 369/2018г. по описа на ОС – Пловдив, е била изменена частично с Решение №260117/15.07.2021г. по ВНОХД №501/2020г. по описа на АС – Пловдив. Това решение е отменено /с Решение № 60236/06.01.2022г. по дело №871/2021г. по описа на ВКС/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Или, настоящето разглеждане на казуса в АС – Пловдив е трето поред.

Предмет на обжалване е Присъда № 43/08.05.2019г., постановена по НОХД № 369/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с която подсъдимият Т.В.И. e признат за виновен в това, че на *** г. в село Р., общ. М., обл. П. при управление на моторно превозно средство „Б.“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 3, чл. 73, ал. 1, чл. 193, чл. 198 и чл. 47, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на С.И.М., ЕГН **********, като е избягал от местопроизшествието, поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 03.05.2016г., а на основание чл.

343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Т.В.И. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата окръжен съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а съдебните разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия Т.В.И..

Недоволни от присъдата са останали подсъдимият Т.В.И., който чрез защитника си - адв. О.М. я атакува с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, с искане да се отмени и подсъдимият да се признае за невинен и да се оправдае изцяло по предявеното му обвинение.

В съдебната зала жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, които се доразвиват в пледоарията на защитника, а подсъдимият И. моли да бъде оправдан.

Частните обвинители С.М.М. и И.И.М., чрез повереника им адв. К.С., са останали неудовлетворени от определения с присъдата начин на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание, като молят присъдата да се измени и да се постанови Т. И. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание явяващите се частни обвинителни и представляващият ги повереник поддържат жалбата и направеното с нея искане по изложените съображения.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита присъдата за 1 правилна и законосъобразна, поради което пледира да бъде потвърдена във всичките й обжалвани части.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество – жалбата на подсъдимия Т.В.И. е ОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на частните обвинители С.М.М. и И.И.М. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ангажираните по делото доказателства и доказателствени средства дават основание на този състав да приеме за установени следните фактически положения:

Подсъдимият Т. И. притежава свидетелство за управление на МПС № *** от 04.10.2007г. Той е родом от с. Р., българин, български гражданин, с висше образование, живее и работи в гр. С., в „О.“ ЕООД като програмист.

На ***г., късно вечерта, подсъдимият Т. И. управлявал л.а. „Б.“, ДКН № ***, предвижвайки се от гр. П. към с. Р., обл. П.. Пътувал в южната пътна лента, в посока запад - изток. Около 22,46 часа, подс. И. се намирал в пътния участък между селата С.

– Р., след което навлязъл в населеното място - с. Р., преминал покрай газ - станция и продължил да се движи по ул. „А.С.“ в селото. Пред него, в същата посока, по същата улица, с по-бавна скорост, се движил л.а. „Р.“ с ДКН № ***, управляван от св. В..

Подсъдимият И. му пресветнал няколко пъти на къси/дълги светлини, след което преминал на къси светлини и предприел маневра изпреварване на автомобила на св. В..

По време на изпреварването подс. И. бил включил вътрешната светлина в л.а. „Б.“ и наблюдавал дисплея на мобилния си телефон.

Пътният участък бил прав, равен и хоризонтален, с настилка от асфалт, без неравности и дупки. Пътната обстановка обаче била усложнена, тъй като валял силен дъжд, настилката била мокра, а видимостта намалена до 40м. на къси светлини, както заради дъжда, така и поради късния час на денонощието и липсата на осветление в участъка, в който подс. И. се движил. Въпреки утежнената пътна обстановка, подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 76 км./ч. в рамките на населеното място.

По същото време в с. Р., в района на къща с административен адрес №.* на горепосочената улица /„А.С.“/, по десния /южния/ тротоар, в посоката на движение на л.а. „Б.“ се движил и пострадалият С.М. със спокоен ход / 5,7 км./ч./. Тротоарът в посочената отсечка бил с прекъсване поради наличие на пресечка в дясно. Движещият се по тротоара М., облечен в тъмни дрехи, поради образувала се на тротоара локва, решил да слезе на пътното платно, за да я избегне. Към момента на навлизането му в южната пътна лента М. се намирал на около 25.33м. от и пред автомобила „Б.“ с ДКН № ***, управляван от подс. И.. Предвижвайки се по пътното платно, пострадалият М. изминал около 1.90м. и след 1.20 секунди бил застигнат и блъснат от приключилия вече маневрата изпреварване и движещ се праволинейно л.а. „Б.“. Ударът настъпил с първоначален контакт в предната дясна част на л.а. „Б.“ и задната част на лява подбедрица на около 30см. – 40см. от петата на пешеходеца, който в този момент бил ориентиран леко странично спрямо автомобила в посока югозапад – североизток / леко 2 наляво спрямо автомобила/. В резултат на удара, М. бил подхвърлен във въздуха, паднал върху предното обзорно стъкло, превъртял се странично и бил отхвърлен на около 30.10м. от мястото на удара, а след падането на пътното платно останал да лежи неподвижно.

Макар да почувствал удара, подсъдимият продължил движението си като намалил плавно скоростта с намерение да установи автомобила и да провери какво е ударил, тъй като не видял пешеходеца преди удара. Движещият се след него св. В., който управлявал своя автомобил със скорост около 50 км./ч., решил, че подсъдимият ще избяга от местопроизшествието и го последвал, настигнал го и застанал с автомобила си пред л.а. „Б.“ с цел да му пресече пътя. Подсъдимият преустановил движението си, слязъл от автомобила, върнал се до пострадалия, а после свидетелят го приканил и да върне и автомобила на мястото на инцидента. И. придвижил автомобила си на заден ход и спрял близо до падналия на платното пострадал, където изчакал пристигането на органите на полицията и на линейката. В. се обадил на тел. 112, а подс. И. е обадил на брат си. На местопроизшествието, след настъпването му, пристигнал св. А.З., който управлявал таксиметров автомобил. С фаровете си осветил мястото, където паднал пострадалият, като препоръчал на св. В. и подсъдимият, които били до М., да не го местят до пристигане на БМП. След около 10 минути дошла БМП и полиция, сред които и св. М. – служител на РУ на МВР с. Т., който тествал подс. И. с Дрегер за употреба на алкохол. Тестът бил отрицателен. Пристигналите служители на БМП констатирали смъртта на пострадалия, като междувременно на местопроизшествието се появили и роднини на пострадалия М..

В хода на наказателното производство са били назначавани множество експертизи, като окръжният съд е ползвал следните от тях:

Заключението на назначената по делото химическа експертиза / л.66, т.1 от дос. пр./, според която в кръвта на пострадалия С.М. не е констатирано наличие на алкохол.

Заключението на назначената по делото и приета в съдебно заседание съдебномедицинска експертиза на труп /л. 57 - л.60, том 1 от дос. пр./, според която по трупа на пострадалия М. са констатирани множество травматични увреждания, като непосредствена причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепните кости и мозъчни кръвоизливи с обширна и дълбока контузия на мозъка, довели до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Според вещото лице, всички травматични увреждания отговарят да са причинени по механизма на удар с или върху тъп предмет и отговарят да са получени при автомобилна травма.

Тези увреждания са прижизнени и се намират в пряко причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С.М..

Заключението на автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица А. и С. / т. 2, л. 22 – л.56 от дос. пр./. Според него водачът на л.а. БМВ с ДКН № *** е имал техническа възможност да възприеме пострадалият М. непосредствено преди възникване на опасността с влизане в платното за движение от последния, тоест, когато М. се е намирал още на тротоара, на около 30м. - 35 м. пред автомобила. При приетата от експертизата скорост на управлявания от И. автомобил от 76 км./ч., при своевременна реакция и задействане на спирачната система, подсъдимият е нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне станалото ПТП. Подсъдимият И. е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно спиране, ако в момента, в който пострадалият М. е навлязъл в платното за движение и е изминал до 1,5 м., скоростта на л.а. БМВ е била не по-висока 3 от 33,82 км./ч., тоест, скоростта на управлявания от подсъдимия И. автомобил от 76 км./ч. не е била технически съобразена с конкретната пътна обстановка. Но, според вещите лица, дори и да бе управлявал автомобила с технически съобразената с видимостта скорост, подс. И. е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара.

Заключенията на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза / том 1, л. 144 – 177 от дос. пр./ и допълнителната комплексна експертиза /л.

79 – л. 193 от НОХД/. Според тях при конкретната пътна ситуация, осветеността на фаровете на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, вдясно по посока към движение, е била около 2 lx, като конкретната видимост в дадената пътна ситуация би могла да варира около 15 м. до около 57,03 м. При така отчетената пътна ситуация, вещите лица са дали три варианта на възможност за спиране на процесния автомобил в рамките на осветената зона, съответно за 15 м., 30 м. и 57 м. видимост, като максималната скорост, за да се спре на дистанция, при анализираните от вещите лица хипотези за обща видимост, е както следва: - при обща видимост 39 м. – максимална скорост 46,59 км./ч. или по-малка от нея; - при обща видимост 74 м. – максимална скорост 73,76 км./ч. или по-малка от нея; - при обща видимост 20 м. – максимална скорост 27,68 км./ч. Според същото заключение, пешеходецът М. е бил възможен за възприемане в зоновата осветеност, вдясно на късите и дългите светлини на л.а. Б., освен при версията, сочена от обясненията на подсъдимия И., а именно при конкретна видимост на 15м. от автомобила, при обща видимост вляво 20 м. и вдясно 22м. От момента на техническата възможност за възприемане на пострадалия М. от подсъдимия И., дистанцията до пострадалия при движение със спокоен ход, е както следва: - при отстояние на автомобила около 30 м. от М., последният е възможно със спокоен ход да е отстоял на около 3,74 м. от мястото на удара; - при отстояние на автомобила около 57,03 м. до пострадалия, последният е възможно със спокоен ход да е отстоял на около 5,77 м. преди мястото на удара и при отстояние на автомобила около 15 м. до М., последният е възможно със спокоен ход да е отстоял на 1,12 м. от мястото на удара. Ударът на л.а. БМВ е настъпил с първоначален контакт в предна дясна част на автомобила и в задна част на лявата подбедрица на около 35 – 40 см. от петата на пешеходеца, който в този момент се е намирал леко странично и наляво спрямо посоката на движение на автомобила.