Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14580 от 25.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41435/2023
Вид
Решение № 14580
Подписан
25.07.2024
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.406 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.412 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 14580 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110141435 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Дженерали Застраховане“ АД е предявило срещу “Зaстрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 501,98 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен автомобил „Д**“ с рег. № ** АТ, причинени при ПТП на 06.11.2018 г. на път II-35, предизвикано по вина водача на т.а. „*“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 157,46 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.07.2020г. - 24.07.2023г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски от ответника постъпило само частично плащане на дължимото вземане.

От ответника се търси непогасеният остатък от дължимото вземане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо водача на т.а. „*“ с рег. № ** АТ към датата на процесното ПТП и механизма за настъпване на последното, както и че същото е настъпило по вина на застрахования при ответника водач. Твърди, че с извънсъдебно платената от него сума в размер на 1888,50 лева е погасил задължението си по повод процесната щета. Оспорва иска като завишен по размер спрямо действителната стойност на щетите. Възразява, че не всички части и детайли, за които се отнася претенцията, са увредени в резултат на процесното ПТП.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

1

Безспорни между страните са следните обстоятелства : На 06.11.2018г. на път II – 35 е възникнало пътнотранспортно произшествие, предизвикано по вина на водача на т.а. „*“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът. Вследствие на произшествието са нанесени щети върху т.а. „Д**“ с рег. № ** АТ, който към датата на събитието е бил обект на сключена при ищеца застраховка „каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 0320180126020721. По повод събитието при ищеца е заведена щета № 210408438, по която е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 2375,48 лева. По отправена спрямо ищеца извънсъдебна претенция за възстановяване на сумата по изплатеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационните разноски от 15 лева или на сумата от 2390,48 лева ответникът погасил претендираното вземане до размер на 1888,50 лева.

Спорът се отнася до размера на щетите върху т.а. „Д**“ с рег. № ** АТ, които са причинени вследствие на процесното събитие.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за въстановяване на щетите към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие, с изключение на следните увреждания : калник заден десен и таван купе. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху т.а. „Д**“ с рег. № ** АТ, възлиза на сумата от 2025,37 лева, а с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК) размерът на дължимото вземане е 2040,37 лева. Предвид установеното извънсъдебно частично погасяване на претенцията до сумата от 1888,50 лева непогасеният остатък от вземането възлиза на сумата от 151,87 лева.

Предвид изложеното искът за главното вземане следва да се уважи до размер от 151,87 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

От събраните доказателства (покана с изх. № 310037454/18.07.2019г., регресна покана по преписка 210408438/07.11.2018г. и обратна разписка – л.46, 47 и 48 от делото) се установява, че ответникът е получил покана съгласно чл.412, ал.1 КЗ на 18.07.2019г. От това следва, че за процесния период върху непогасения остатък от главницата се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същият размер съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно 2 чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и той възлиза на сумата от 47,64 лева. При това искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 47,64 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По разноските:

Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в пълен размер от 405 лева (50 лева – дължима държавна такса за завеждане на исковете, 250 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – д. такса за издаване на съдебно удостоверение и 100 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален размер поради невисоката правна и фактическа сложност на делото съобразно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) съразмерно на ищеца се следват разноски от 122,53 лева. Надвнесената държавна такса в размер на 50 лева (горницата над дължимия размер от 50 лева съгласно чл.72, ал.2 ГПК до внесения размер от 100 лева) подлежи на връщане на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като от разноски в пълен размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по изложените по – горе съображения, съразмерно му се следва сумата от 69,75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖ ДА “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет.5, да плати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.411 КЗ сумата от 151,87 лева непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен автомобил „Д**“ с рег.№ ** АТ, причинени при ПТП на 06.11.2018г. на път II-35, предизвикано по вина водача на т.а. „*“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 47,04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.07.2020г. - 24.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 501,98 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД - за разликата до сумата от 157,46 лева.

ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет.5, да плати н а „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 122,53 лева – разноски.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да плати на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет.5, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 69,75 лева – разноски.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :

BG79 UNCR 7630 1003 GNRL IN, BIC : UNCRBGSF в „Уникредит Булбанк“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3