Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 21.01.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2974/2020
Вид
Решение № 141
Подписан
21.01.2021
В сила
21.01.2021
Състав
ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.61 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141 град Пловдив, 21.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2974 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на Т.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № Ц2153-15-212/23.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №151-00-11460-3/04.08.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление - вх.№ 151-00-11460/07.05.2020 г. до ТП на НОИ – Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощника си адв. И. Й., който поддържа жалбата. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и обстоятелства относно зачитане правата на жалбоподателката при безработица. Иска се отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт П. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

Административен съд -

Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, в това число и административната преписка заявена като представена в пълнота, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Т.И.С. със Заявление

- вх.№ 151-00-11460/07.05.2020 г. до ТП на НОИ Пловдив е направила искане за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като е посочила, че последната и заетост е във Великобритания /Шотландия/ и същата е прекратена считано от 22.03.2020 година.

Приложена е декларация от жалбоподателката С. относно определяне на пребиваването във връзка с прилагането на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Административният орган е приел, че следва да разгледа заявлението, с оглед приложимите разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 546 от КСО, и след като е намерил, че не се доказва по безспорен начин пребиваването на Т.С. на територията на Република България, е предприел действия за снабдяване със структуриран електронен документ – „U002“ и „U004“.

На 23.07.2020 г. чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Р България и ЕС /ESSI/ в ТП на НОИ са получени СЕД U017 и U004 за удостоверяване на осигурителни периоди и доход на жалбоподателката. На 24.07.2020 г. в ТП на НОИ Пловдив чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Р България и ЕС /ESSI/, от КИ на Великобритания е получен отговор от компетентната институция на Великобритания обективиран в СЕД H006, в който е потвърден период на пребиваване от 19.06.2017 г. до 20.05.2020 г.

С оглед приложените към заявлението и служебно събрани документи е било издадено Разпореждане №151-00-11460-3/04.08.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, с което на жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б. "а" и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕС.

С Разпореждането №151-00-11460-3/04.08.2020г на компетентния орган при ТП на НОИ Пловдив е отказано отпускане на търсеното парично обезщетение, тъй като е прието, че преценката на правото на парично обезщетение за безработица по отношение Т.С., трябва да се извърши от компетентната институция на Великобритания, цитирани са разпоредбите на чл.11 §3 б.„а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.

За да достигне до този извод, административният орган е приел, че на искане за СЕД Н006, компетентната институция на Великобритания е удостоверила с уведомително писмо, че лицето се приема за пребиваващо във Великобритания за целите на данъчното облагане през периода от 19.06.2017г. – 20.05.2020г. Освен това, от представената декларация за определяне на пребиваването, се установява, че последният и период на заетост, е във Великобритания.

Също така, преобладаващата част от социалните контакти на лицето са в България.

Лицето е посочило, че възнамерява да се установи в България, няма съпруг/партньор, деца, не разполага със собствено жилище в страната. С оглед на всичко изложено по-горе, е прието, че по време на последната си трудова заетост във Великобритания, лицето не е имало пряка връзка с България, поради което и не в България се е намирал центърът на жизнените му интереси по смисъла на европейските стандарти.

Разпореждането е връчено на С. на 14.09.2020г.

Административните актове са незаконосъобразни.

Т.С. не е омъжена, няма деца, не притежава собствено към датата на подаване на заявлението или наето жилище в Република България, декларира, че през периода на последна заетост, роднините и живеят в Република България и възнамерява трайно да се установи в България.

Административният орган за да мотивира своя отказ е приел, че не се установяват обективните елементи на обичайното пребиваване на територията на Република България и също така, че С. не представя доказателства за трайното си намерение да се установи в България.

По този начин мотивиран, с административният акт се констатират обстоятелства – неомъжена, нямаща собствено или наето жилище, за чието позитивно проявление може да съществува единствено „добро пожелание“, но нормативните актове приложими при разрешаване на настоящия спор не въвеждат изискване за положителното проявление на обстоятелствата, като факти с правно значение.

По делото са приобщени като доказателства удостоверение за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката и справка за задграничните пътувания на лицето, издадена от ОД на МВР Пловдив. От справката се установява, че за периода от 19.03.2016 г. до

22.03.2020 г. Т.С. 10 пъти е влизала в Република България, обстоятелство от което може да се направи извод, че същата не е прекъснала връзката си държавата по месторождение. Т.С. има избран общопрактикуващ /личен/ лекар на територията на Р България, считано от 22.06.2001 година /л.28/ Освен тези официални документи, съдът кредитира и Нотариалния акт №150 от 24.06.2020 г. на Нотариус Л.К., с който С. е закупила Апартамент № 10 в сграда с идентификатор ***, в град Пловдив. Тези доказателства разгледани в тяхната съвкупност относно жизнената дейност на Т.С., недвусмислено показват желанието на жалбоподателката да не прекъсва връзката си и се установи в родината си по произход.

Само за пълнота следва са се отбележи, че житейски обосновано е желанието на Т.С., като един от 2,5-3 милиона граждани на Република България работещи в чужбина /в частност в страна членка на ЕС до 31.01.2020 година/ , да се завърне в родината си.

От 31 януари

2020 г. до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

Спорът по делото касае паричното обезщетение за безработица за периода от 19.06.2017г. - 20.05.2020., когато жалбоподателката е работила, респ. е бил осигурена в Кралство Великобритания.

На първо място настоящия съдебен състав следва да отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"). Няма спор по делото, че жалбоподателят е български гражданин, и като такъв е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004г. (чл. 2 от Регламента). „

С Регламент (ЕО) №883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа : определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за опре-деляне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходо-носна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.

Съгласно чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004г., компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.Това означава, че при прилагане на Глава четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване(КСО), в случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица е необходимо наличието на определен осигурителен стаж: периодите, потвърдени от съответната институция на държавата - членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държавата членка (в случая ответника по делото), чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.