Решение № 440 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500781 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес: ул. „Александровска“ №26, представлявана от кмета Димитър Николов чрез З. Р. – главен юрисконсулт на общината против решение №287/09.02.2026 г., постановено по гр. д №4474/2025 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Д. А. С. ЕГН ********** от *** сумата от 2045,17 евро / частичен иск, горница от общо претендирани 2556,46 евро/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на падане върху тротоар с липсваща настилка на 22.06.2020 г. гр. Бургас пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, ведно със законната лихва, считано от увреждането на 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е въззивника да заплати на въззиваемата 439,71 евро – съдебно-деловодни разноски. Осъдил е „СМК Монтажи“ АД, ЕИК 102124298, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Шейново“ №3, представлявано от Недялко Недялков, да заплати на Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, сума в размер на 1043,04 евро – горница от частичен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д. А. С. в резултат на падане върху тротоар с 1 липсваща настилка на 22.06.2020 г. в гр. Бургас пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, ведно със законната лихва, считано от увреждането на 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, при условие, че Община Бургас заплати на Д. А. С. присъдените й суми. Осъдил е „Пътстрой“ ООД, ЕИК 112069222, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.

„Веслец“ №11, представлявано от Йордан Бончев, да заплати на Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, сума в размер на 1002,13 евро – горница от частичен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д. А. С. в резултат на падане върху тротоар с липсваща настилка, на 22.06.2020 г. в гр. Бургас, пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“, ведно със законната лихва, считано от увреждането на 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, при условие, че Община Бургас заплати на Д. А.

С. присъдените й суми. Осъдил е „СМК Монтажи“ АС и „Пътстрой“ ООД да заплатят на общината разделно, съобразно участието им в консорциум „Пътстрой П“ ДЗЗД сумата от 184,07 евро – съдебно-деловодни разноски по обратния иск, както и разноските, които Община Бургас е осъдена да заплати на Д. С. в размер на 439,71 евро, при положение, че общината заплати същите.

Съдът е постановил решението си при участие на третите-лица помагачи.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно. За да постанови решението си БРС се е позовал на дадените разяснения в тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълкувателно дело №3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че след като със СПН е установено, че правоотношението въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането, да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Излага аргументи досежно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Счита, че по отношение на влязлото в сила решение №2896/15.12.2022 г., постановено по гр. д № 1628/2002 г. на БРС всички взети в съвкупност обстоятелства обосновават обезщетение в размер на 2000 лв., от които присъденото обезщетение в размер на 1000 лв., съобразно исковата претенция.

По отношение на направените констатации, намира, че изложеното в исковата молба не обосновава претенция срещу общината, а такава срещу извършените операции в болница „Маджуров“ и МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД. От друга 2 страна счита, че от събрания доказателствен материал не се установява отговорност на общината. Не са събрани доказателства за състоянието на носа на ищцата, както и за белега над горната устна. Липсват такива за наличие на изменение на структурата на носа и изкривена носна преграда. Счита, че ищцата базира своята претенция единствено на преразказ за извършена консултация при д-р Кенолов. Намира, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване, поради което ищцата не е освободена от задължението да докаже по безспорен начин, че търпи такива вреди и то пет години след настъпване на инцидента. Акцентира върху липсата на доказателства за изключителност на преживени болки за по-продължителен от нормалния срок на възстановяване, както и неустановяване на настъпили промени в негативен аспект в ежедневието на ищцата. Моли съда да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск. Моли за присъждане на разноски.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. А. С..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.49, чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор, че на 22.06.2022 г. около 13:00 часа ищцата се е спънала и паднала на тротоар с разрушена настилка, като при това е получила фрактура на носа, роптора на лявата китка и роптора на лицето. Също така е безспорно, че въззивникът – Община Бургас следва да поддържа и ремонтира тротоарната настилка, включително и тази, находяща се в ж.к „Зорница“ пред МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“. В следствие на падането на ищцата е поставена диагноза „девиация на носната преграда, открита рана на носа и открита рана на устните и устната кухина“, извършена е операция на носа и е издаден болничен лист за 14 дни. Страната поддържа, че в следствие на инцидента е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване на

3 социалните контакти, претърпяна болка в главата и тялото, неудобство от обездвижване на лявата ръка при хранене и в следствие от липсата на сън, изпитан срам от използване на чужда помощ и др.

Безспорно е установено, че с решение № 2896/15.12.2022 г. по гр.д № 1628/2022 г. на БРС, потвърдено с решение №994/21.11.2024 г. по ВГД №501/2023 г. на БОС Община Бургас е осъдена да заплати на въззиваемата сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същата в следствие на настъпилия инцидент, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 200,19 лв. В решението си съдът е приел, че Община Бургас е собственик на процесния тротоар и на основание чл.167, ал.1 и ал.2 от ЗДвП следва да следи за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Счел е, че е налице противоправно бездействие на Общината, която не е изпълнила задължението си съобразно чл.31 от ЗП за поддръжка на общинските тротоари.

Съгласно тълкувателно решение №3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело №3/2016 г. от ОСГКК при предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира само част от размер на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основание на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващ иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи съществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни аргументи – аргумент по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до 4 признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за останалата част от вземането, те се ползват от последиците от СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

Пред първата съдебна инстанция е предявена претенция за 1000 лв.

/частичен иск/, като съдът е уважил иска за претендираната сума.

Действително посоченият първоначален размер на вземането е 1500 лв. по гр. д №1628/2022 г. на БРС, но съдът не е обвързан от размера на претенцията.

Както първоинстанционният съд в настоящия случай е счел, че е недопустимо поради действието на СПН да разглежда спора относно основание на вземането и правната му квалификация, така същият е заключил, че не е обвързан от мотивите на предходния състав досежно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Първоинстационният съд е изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Пред първата съдебна инстанция са събрани гласни доказателства.

Разпитана е дъщерята на ищцата – свидетелката Д. С.. Свидетелката пресъздава ситуацията от месец юни 2020 г., когато нейната майка е паднала пред болница „Д-р Маджуров“. След падането хора, които са били наоколо, са помогнали на майка й и са я завели до болницата, направила са й изследвания и рентген, зашили са й носа и частта на устната и след това свидетелката заедно с приятеля на майка й са я завели у тях. В последствие ищцата е постъпила в болница „Бургасмед“ за носова реконструкция на носа, тъй като е имала изкривяване в следствие на счупването. От разпита на свидетелката се установява, че след инцидента въззиваемата се е затворила в себе си, чувствала се е грозна заради белезите и не е желаела да общува с приятелки.

Според свидетелката тя е ходила на психотерапевти около половин година, променила е обичайния си маршрут за ходене на работа и не е минавала през мястото, където се е случил инцидента.

През месец юни 2025 г. свидетелката е присъствала на осъществен преглед на въззиваемата при д-р Кенолов – пластичен хирург. Според лекаря, белегът, който има на устната до носа е от разрез. Счел е, че белегът няма да 5 зарасне, тъй като там е мека тъкан и не може под въздействие на лазер или операция да се промени външния фронтален белег на лицето. На това място носът е изградил гърбица, която представлява кост, натрупала се за да подпомогне хрущяла при зарастването на носа. С. посочва, че майка й е останала с удебеляване на носа в горната част. Към окото имала също белег като резка, но с различен цвят от кожата й, като при нагряване на слънчева светлина през лятото става съвсем червеникав белег. Освен това е имала изкривяване на носа като предната част била изкривена надясно. Изкривени били носните и дихателните прегради. Когато се смеела или говорила, прикривала белега си, което й е станало навик. Свидетелката уточнява, че преди инцидента майка й работила като медицинска сестра при д-р Костадинова, а в последствие е сменила работата си.

Първоинстанционният съд, отчитайки събраните по делото доказателства, претърпените от ищцата болки и страдания, както и обстоятелството, че не е обвързан от приетото по гр.д № 1628/2022 г. на БРС досежно размера на присъденото обезщетение, както и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е счел, че общо дължимата сума възлиза на 5000 лв., от която по предходното дело са присъдени 1000 лв., като по настоящото производство на въззиваемата се дължат 4000 лв., възлизащи на 2045,17 евро – неимуществени вреди.