Решение № 119 от 22.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Монтана, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.02.2022година, постановено по гр.д.№ 1158/2018 година по описа на Районен съд гр.Монтана НА ОСНОВАНИЕ чл.348 от ГПК е изнесъл НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ххх по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на г. одобрени със Заповед №. РД-1829/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес: г. у. Т. №.хх ет.хх който обект се намира в сграда №. 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор ххххх, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 2 /две/, с посочена в документа за собственост площ от 70.66 кв.м /седемдесет цяло шестдесет и шест квадратни метра/, с прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение, при съседи на ниво №. 1: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ххххх под обекта-няма, над обекта-няма и на ниво №. 2: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-хх, под обекта-хххх, над обекта-няма и 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор хпохх кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: г. у. Т. №.хх, на площ от хх кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) и с номер по предходен план: УПИ ХХХІV, пл.№.хххот кв.33. С решението е отхвърлено искането на Ц. Г. за възлагане на делбения имот.

Така постановеното решение е обжалвано пред МОС от Ц. М. Г. в ЧАСТТА,с която процесния имот е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК,като в жалбата се излагат подробни съображения досежно неправилността на атакуваното решение .В съдебно 1 заседание и в представената писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя твърди,че процесният имот е поделяем, като в случая могат да се обособят два самостоятелни обекта без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи,т.е. налице са условията на чл.203 ГПК .Излагат се подробни доводи в тази насока.Искането е да се отмени решението в атакуваната част, като делбата се извърши при условията на чл.353 ГПК и първият етаж се възложи на него, а вторият на съделителката Г. Ц..

Въззиваемата Г.Ц. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.Твърди,че процесният имот е неподеляем,като са изложени подробни съображения в тази насока. На първо място се поддържа, че преустройствата,които следва да се извършат в двете жилища са значителни, освен това са свързани с неудобства, които са по-големи от обикновените.Твърди се също така,че представеният инвестиционен проект е незаконосъобразен, тъй като не са спазени строителните правила и норми.Предвид гореизложените съображения моли решението да бъде потвърдено, като му присъдят и направените в производството разноски.

Във въззивното производство са събрани допълнително писмени доказателства и е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна. Мотивите на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е разгледан иска за делба на съсебоствен недвижим имот и е постановено решение във фазата по извършване на делбата, като имота, предмет на същата като неподеляем е изнесен на публична продан. За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че процесният имот е неподеляем,тъй като за изграждане на двата обособени обекта е необходимо извършване на значителни преустройства,които са свързани и с неудобства, по-големи от обичайните. Приел е също така,че имотът е неподеляем поради липсата на изготвен инвестиционен проект за подялбата му .

Пред настоящата инстанция е изготвен инвестиционен проект за подялбата на къщата ,като съответно е назначена и съдебно-техническа експертиза.

Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно - чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл.

348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.

В настоящата хипотеза процесната сграда представлява еднофамилна такава,като първи етаж е разположено жилище-боксониера, състоящо се от входно антре коридор и дневна с кухненски бокс и санитарен възел. На етаж втори, до който се достига посредством върешно монолитно стълбище са разположени: в западната част стая и помещение, което на 2 стария проект е отразено като баня.

Съгласно представения одобрен инвестиционен проект се предвижда разделяне на два отделни самостоятелни обекта - за всеки от съделителите в съответствие с квотите им на собственост.

На първи етаж се обособява жилище /самостоятелен обект 2 съгласно проектната документация/, състоящо се от една стая /всекидневна с кухненски бокс/ и санитарен възел, които са съществуващи. Входът на този самостоятелен обект в сграда е предвиден през еркерна врата, водеща към ложията, което условие удовлетворява изискването за самостоятелен вход към жилището, визиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Предвид факта, че съществувалите в миналото стълби за достъп до лоджията са компрометирани и съборени , с проекта е предвидено възстановяването им.

Изискуемото се към жилището на първия жилищен етаж складово помещение е предвидено да бъде прилежащото към процесния самостоятелен обект в сграда мазе с площ от 24,45 кв.м.

На втори жилищен етаж е предвидено обособяването на жилище /самостоятелен обект 3 съгласно проектната документация/, състоящо се от две стаи - кухня и спалня, свързани с коридор и санитарен възел - баня с тоалетна. Към това жилище е предвидено обособяването на складово помещение в подпокривното пространство на сградата, което е към процесния самостоятелен обект в сграда. С одобрения инвестиционен проект се предвижда в подпокривното пространство да се обособи складово помещение, което е прилежаща част към предвидения самостоятелен обект-жилище, който ще се обособи на втори жилищен етаж от процесната сграда. Достъпът до складовото помещение е предвиден през съществуващ отвор чрез стълба с подвижно рамо, която се прикрепя към отвора.

Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него.

С оглед установяването на необходимостта от извършването на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните дялове, какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза.

Обсъждайки събраните писмени доказателства, представеният инвестиционен проект и извършените експертизи,съдът намира,че на първо място имотът е неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ,ал.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.

В процесната хипотеза е предвидено към жилището на втория етаж да се обособи складово помещение в подпокривното пространство на сградата.

3

Подпокривното пространство е обща част по предназначение в случаите когато има нужната височина , пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато ,при спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се обособят / при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната собственост. Ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем , нито може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част по естеството си . Предназначението на подпокривното пространство не може да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки , съдебна делба или придобиване по давност.

С по новата съдебна практика на ВКС , обективирана с Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о., постановени по чл. 290 ГПК , се приема , че общите части на сграда , в режим на етажна собственост , определяни като такива по предназначение или по естеството си , макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ , могат да бъдат предмет на съдебна делба , доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство , без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така ,"когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива , те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност“.

Въз основа на изложеното следва , че разясненията на ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС не са загубили своето действие, що се отнася до квалификацията дали подпокривното пространство е обща част или не , и дали тази обща част е такава по естеството си или по предназначение. Налице е отстъпление по въпросите за възможността , доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж , те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба , които изводи се поделят от настоящия състав на В К С . / Решение № 118/ 07.01.2015 г. по гр.дело № 3138 /2014 година на второ гр.отделение/.

В настоящата хипотеза е безспорно,че подпокривното пространство съставлява кухо пространство, което отделя последната таванска плоча от покривната конструкция ,в което няма изградени никакви обекти като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други, поради което същото представлява обща част на сградата.Тепърва трябва да бъде изградено такова помещение,за което няма съгласие от страна на другия съсобственик.свен това вещото лице в съдебно заседание поддържа, че в проекта липсва отразено как точно ще се реализира таванското помещение- само част ще се зазида с гипсокартон, но на практика е невъзможно, тъй като има само един отвор за стълбището и това няма как да се реализира и трябва да се направи конструктивна промяна,а и няма предвиден нормален достъп до същото .