Решение № 354 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601418 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда, постановена по НОХД № 5206/2023 г., Районен съд – Пловдив, XXVI н.с. е признал подсъдимия С. Б. Й. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1 НК, като на осн. чл.

78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, като го е признал за невинен по първоначално повдигнатото му по-тежко обвинение – по чл. 216 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение в този смисъл. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 2 590,60 лв. /две хиляди петстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/.

Така постановената присъда е протестирана в законоустановения срок от държавното обвинение, като се твърди, че същата е незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния и на процесуалния закон. В протеста се твърди, че неправилно първостепенният съд е квалифицирал деянието, предмет на обвинението, като маловажен случай. Излагат се доводи, че деянието не разкрива възприетата от районния съд по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на подобни деяния.

Възражение е направено и по отношение на извършения от районния съд доказателствен анализ и в частност на показанията на свид. Д.Д., като се сочи, че тези показания са игнорирани от първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че нито частният обвинител, нито представителят на прокуратурата са 1 отправили искане по смисъла на чл. 287, ал. 5 НПК, с оглед на което съдът не е следвало да се произнася за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалото лице.

В последващо допълнение към протеста се излагат твърдения за лаконичност на мотивите на протестирания акт, до степен на невъзможност да бъде проследен логическия процес по вземане на решението по делото. Сочи се, че доказателствата не са подложени на необходимия разбор, поради което се е достигнало до повратен доказателствен анализ. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа подадения от първостепенната прокуратура протест и допълнението към него. Излага съображения, че районният съд е омаловажил деянието, за което подсъдимият е предаден на съд. Заявява, че макар да са налице доказателства за уредени имуществени отношения между пострадалото лице и подсъдимия, деянието е извършено на дата, предшестваща имущественото разпореждане с имота в полза на подсъдимия. Предлага протестът да бъде уважен, като съответно присъдата бъде отменена и бъде постановена нова такава в смисъла, който се иска от Районна прокуратура – Пловдив.

Частният обвинител Б. Г. не се явява и не взема становище по протеста.

Не се явява и нейният повереник – адв. Д. З..

Защитникът на подсъдимия – адв. С., излага становище, че протестираният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Набляга, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му.

Акцентира, че правилно първоинстанционният съд е извършил преквалификация на деянието, приемайки го за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В пледоарията си прави анализ на установените по делото факти, като набляга на добрите характеристични данни на подсъдимия.

Твърди се, че целите на генералната и специалната превенция на наказанието ще бъдат изпълнени и с наложеното от районния съд административно наказание „Глоба“. В този смисъл моли съдът да потвърди протестираната присъда.

Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си. В последната си дума моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени в протеста на държавното обвинение, и съобразно предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срок срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.

В рамките на правомощията си по чл. 314 от НПК, изпълнявайки задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната 2 присъда, въззивният съд трябва на първо място да прецени дали в хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така – дали те са съществени по своя характер.

Само при отсъствието на такива нарушения следва да бъдат разгледани въпросите по съществото на спора.

Настоящият въззивен състав установи, че проверяваният съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правата на страните по делото. То е отстранимо, но не и във фазата на въззивната проверка, тъй като районният съд е провел производство по внесен в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК и указанията, дадени в т.4.2. от ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към които се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, както и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Такова е обаче и несъответствието по тези факти в акта на прокуратурата, доколкото също води до неяснота относно обвинителната позиция. В конкретния казус е налице разминаване в изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти относно време на престъплението и в диспозитива на обвинителния акт, като то е дотолкова съществено, че оставя не само останалите страни в процеса, но и съда в неведение относно точната воля на прокуратурата. Така докато в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че времето на извършване на престъплението е „на неустановена дата през пролетта на 2022г., /но не по-късно от 24.04.2022г./“, то на стр.2 от обстоятелствената част на прокурорския акт е отразено, че едва с посещението на свид. А. И. на 24.05.2022г. на лозето на свид. Г. се установило, че „всичко в него било унищожено“. В обвинителния акт прокурорът не е посочил защо е приел в диспозитива време на извършване на престъплението „не по-късно от 24.04.2022г.“, т.е. около месец преди времето, когато се твърди свидетелят А. да е констатирал поражения в имота на ЧО Г..

Подобна неяснота, освен че води до накърняване правото на защита на предаденото на съд лице да разбере обвинението касателно времето на извършването му, не дава възможност и да се определи точно предмета на доказване в процеса. Логично би се поставил и въпросът какво се е случило с процесния имот в рамките на този един месец до посещението на свид. А. и доколко завареното от него състояние на лозето се дължи на поведение на подсъдимия. В хода на проведеното разпоредително заседание посоченото несъответствие не е било констатирано от страна на съдебния състав, който е следвало да изпълни задълженията си: да върне на прокуратурата обвинителния акт по реда на чл. 249, ал.1 от НПК или ако е счел, че се касае до очевидна фактическа грешка - да приложи възможността по чл. 248а от НПК. Вместо това е пристъпил към провеждане на съдебно следствие. Това 3 налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от етапа на разпоредително заседание от друг съдебен състав.

В допълнение към изложеното и за прецизност съдът намира за необходимо да изложи своето становище и по наведеното възражение в протеста на РП Пловдив относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на контролирания съд, постановявайки присъда, с която е признал подсъдимия за виновен да е извършил престъпление от частен характер, без да е била следвана стриктно разпоредбата на чл. 287, ал.5 от НПК. Възражението е резонно. Липсва навременно и изрично искане в тази насока. Искане за изменение на обвинението може да бъде правено само в първоинстанционното съдебно следствие, тъй като съобразно нормата на чл. 287, ал.5 от НПК „Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия“. Систематичното място на този текст /преди раздел „Съдебния прения“/ сочи на това, че искането за произнасяне по този ред представлява своеобразно изменение на обвинението, което следва да бъде направено в хода на съдебното следствие, за да се гарантира не само правото на защита на подсъдимия, но и правата на частния обвинител, които могат да направят допълнителни възражения или да поискат събиране на доказателства /например подсъдимият за оборване на обвинението от частен характер/. В конкретния случай съдът се е позовал на изявление на участвалия по делото пред него прокурор, което обаче е било направено едва в хода на съдебните прения. Отделен е въпросът, че това изявление е неясно, направено при условията на алтернативност от страна на държавното обвинение, доколкото прокуратурата през цялото време ясно е заявявала позиция за доказаност именно на престъплението, за което е внесен обвинителния акт. Такова изрично искане не е било отправяно и от повереника на частния обвинител.

Изразеното от повереника съгласие с прокурора не може да се квалифицира като искане подсъдимият да бъде осъден за престъпление от частен характер.

В съдебно заседание адв. З. не е конкретизирала точно с кое от становищата на прокурора се съгласява, а предвид това, че последните са се отличили с известна противоречивост, съдът не може да тълкува изявлението й. Следвало е съдът да положи усилия да изясни волята на страните при направено своевременно искане.

Предвид констатирания порок в обвинителния акт и необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд не следва да се произнася по наведените с протеста доводи за допуснати от ревизирания съд нарушения при анализ на доказателствата и по приложението на материалния закон.

По така изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, 4 ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК Окръжен съд – Пловдив РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 59/15.03.2024г., постановена по НОХД № 5206/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 НПК до страните за изготвеното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5