Решение № 925 от 15.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Пазарджик, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220105023 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев ” № 52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. чрез юрисконсулт Д. И., против В. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „***** , като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество следните суми: 951,96 лева главница; 32,40 лева договорна лихва за периода 25.10.2024 г. до 25.02.2026 г., 263,71 лева обезщетение за забава за периода 25.10.2024 г. до 17.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3510/2025 г. по описа на РС Враца.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 16.12.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 705338358, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сума в общ размер на 4352,96 лева, от които 3500 лева са предоставени за общо ползване, а 852,96 лева са предоставени в кредит за заплащане на избраните от потребителя допълнителни застрахователни услуги - застраховка „Банк Пакет 3 Сметка“ — 239,77 лева и застраховка „Банк Пакет 3 Кредит + Сметка“ - 613,19 лева.

Посочва, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и посочена в договора. Кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства 1 постъпят по посочената му банкова сметка.

Заявява, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Твърди, че общата дължима сума на потребителя е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски в размер на 218,10 лева всяка. Първата погасителна вноска е дължима на 25.01.2023 г., а последната на 25.12.2024. Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Твърди, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният общ размер на кредита е в размер на 18,37 %, като същият е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.

Годишният процент на разходите по договора е 19,46%, а общата дължима сума по договора е в размер на 5234,4 лева.

Сочи, че договорът не е сключен при Общи условия. Длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на вноските, а на 25.12.2024 г. е настъпил крайният срок на договора, с което и падежът на всички останали задължения.

В уточняваща молба с вх. № 2670/29.01.2026 г. представя в табличен вид извършените от ответницата плащания. Поради нередовното плащане на кредитополучателя останали дължими последните 5 погасителни вноски по кредита с падеж 25.10.2024 г., 25.11.2024 г., 25.12.2024 г., 25.01.2025 г. и 25.02.2025 г.

Уточнява също, че при сключването на договора същият е бил със срок до 25.12.2024 г. Впоследствие потребителят се е възползвал от специални условия на услугата Кредитнаа Ваканция и е отложил месечните вноски за м. март 2023 г. и м. септември 2023 г., което е довело до промяна на погасителния план по договора и увеличаването му с още две вноски и в крайна сметка до увеличаване на крайния срок на договора с два месеца, чийто падеж е настъпил на 25.02.2025 г. Поради тази причина се претендира възнаградителна лихва до тази дата.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или процесуален представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник – адвокат С. М. от АК Пазарджик.

Не се оспорва сключването на процесния договор с посочените в исковата молба 2 параметри.

Твърди, че двете застрахователни премии в общ размер от 852,96 лева неправилно са включени в общия размер на кредита, посочен в размер на 4352,96 лева.

Счита, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите.

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В договора липсва яснота досежно разходите, които са включени при формиране на ГПР.

На следващо място посочва, че в процесния договор е записан годишен процент на разходите от 19.46 %, но този размер е неточен и неверен, тъй като действителният размер на кредита е от 3500 лева- сумата, която е отпусната на ответницата. Действителния размер на ГПР по кредита, прилаган в правоотношението между страните, е 51.22 %, т.е. по-голям от посочения в договора. Цитира практика на СЕС, в която се приема, че неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което съгласно чл. 22 от ЗПК влече нищожност на договора, която следва да бъде прогласена.

Изтъква, че посоченият в договора ГПР от 19.46 % е с включена сума за дължимите застрахователни премии като част от главницата. Съгласно уговореното в договора премиите са платими от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Счита, че включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, кредиторът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3500 лева. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства.

Относно сумата от 852,96 лева посочва, че същата представлява застрахователни премии, а не главница, поради което има характер на разход по кредита.

В този смисъл твърди, че разходите за заплащането на застрахователната премия са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне действителният процент на разходите по кредита се различава съществено от посочения в ДПК годишен процент на разходите от 19.46 %.

На следващо място счита, че сключването на застраховките BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 613,19 лева и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 239,77 лева е било задължително условие за потребителя за сключването на договора за отпускане на потребителски кредит. Това ясно личи от формулировката на чл. 7 от ДПК, озаглавена „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“. В тази насока излага подробни съображения.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

3

В срока за отговора на исковата молба ответната страна В. Л. Б. е предявила против ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 552,25 евро, представляваща недължимо платена сума процесния договор за потребителски кредит № 705338358 от 16.12.2022 г., сключен между страните, поради нищожност на същия.

Фактическите обстоятелства, на които ищцата по насрещния иск основава насрещната искова претенция съвпадат с тези, изложени в ОИМ. Ищцата по насрещния иск изтъква подробни съображения, поради които счита процесния договор за нищожен, които съвпадат с изложеното в ОИМ, поради което не е необходимодо да бъдат преповтаряни.

Счита, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 7053383578 е в размер на 3500 лева, а платената сума по договора е общо 4580,10 лева. Вследствие на платената общо сума в размер на 4580,10 лева по недействителния договор за потребителски кредит ищецът се е обогатил неоснователно с 1080,10 лева. Поради това на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да върне сумата от 552,25 евро на ищцата по насрещния иск, която парична сума е платена в повече по недействителния договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещния иск не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна не се явява лично, за нея явява процесуален представител. Моли съдът да отхвърли исковата претенция на ищеца и да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 7053383578 от 16.12.2022 г., заявление – декларация за установяване на договорни отношения, се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и В. Л. Б. от друга, на 16.12.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 7053383578, по силата на който ищцовото дружеството се задължило да предостави на ответницата потребителски кредит в общ размер на 4352,96 лева, от които кредит в размер на 3500 лева, застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 239,77 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА 613,19 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 5234,40 лева, която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски- всяка в размер на 218,10 лева. ГЛП е уговорен в размер на 18,37 %, а ГПР в размер на 19,46 %. Срокът на договора е уговорен до 25.12.2024 г.

Съгласно погасителния план към договора размерът на дължимата главница е 4352,96 лева като включва главница по кредита 3500 лева и 852,96 лева размер на застраховките, а размерът на договорната лихва е 881,44 лева. Не е спорно по делото и от представените доказателства се установява, че кредитополучателят се е възползвал от предоставената 4 безплатна услуга „кредитна ваканция“, която му позволява чрез мобилно приложение на банката да отложи до две вноски по кредита по свое желание. За целта ползвателят на приложението избира полето „пропусни месечна вноска“, с което вноската се отлага за следващ месец, сумата за връщане остава непроменена, а срокът на договора се увеличава с един месец. Ответницата се е възползвала от тази услуга и е отложила две вноски, съответно с падеж на 25.03.2023 г. и на 25.09.2023 г., поради което срокът на договора е увеличен с тези две вноски и е станал 26 вноски, а крайната дата е станала 25.02.2025 г. Съгласно т.7.2.3 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи някоя от предвидените застраховки /в чл. 19 е посочено, че не е задължително сключване на застраховка/ сумата от кредита, предназначена за застрахователна премия се превежда от кредитодателя за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователя, за което потребителят дава съгласието си с подписването на договора.

Не е спорно, а и от представените по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 170533835782022 от 16.12.2022 г., се установява сключването на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ от ответницата със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България.