Решение № 4145 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4145 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100103401 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Н. К. заявява в искова молба от 01.04.2022 г., че на 02.04.2017 г. около 12:00 часа той е бил в автомобил си, когато Я. Н. е ударил с крак предната му лява врата. Вследствие на удара, вратата е притиснала лявата ръка на Н. К. в средната колона на автомобила. От удара Н. К. е получил счупване на лявата мишнична кост. За извършеното Я. Н. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК с присъда от 19.01.2021 г. Тя е влязла в сила на 24.09.2021 г.

[2] Лечението на Н. К. е било оперативно, като му е била поставена метална пластина, която ще остане завинаги в ръката му. От счупването е бил прекъснат нерв, което е довело до обездвижване и загуба на чувствителност за продължителен период от време. За да успее да раздвижи ръката си и да 1 възвърне нейната чувствителност, се е наложило Н. К. да проведе допълнително лечение.

[3] Вследствие на удара Н. К. е претърпял болки и страдания, които оценява на 50 000,00 лева. Той е заплатил и 2 127,27 лева за лечението си. Я.

Н. не е заплатил на Н. К. обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Затова Н. К. моли съда да осъди Я. Н. да му заплати:

1. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 02.04.2017 г. - деня на увреждането - до окончателното изплащане на сумата;

2 . 2 127,72 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 02.04.2017 г. - деня на увреждането - до окончателното изплащане на сумата (исковата молба, л. 1-3; молбата за изменение на иска за имуществени вреди, л. 107; определението на съда за допускане на изменението на иска за имуществени вреди, л. 118-гръб).

2. По писмения отговор на ответника

[4] Я. Н. оспорва предявените искове. Той е заявил, че:

1. Н. К. не е претърпял всички твърдени вреди;

2. претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са прекомерни (писмения отговор, л. 93-94).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] Не се спори, че Н. К. е бил роден на ********* г. Към 02.04.2017 г. той е бил женен с малко дете (показанията на свидетеля П., л. 119-120) Съпругата му е била болна от карцином, като е била провеждана лъчетерапия (епикризата, л. 60).

2

[6] На 02.04.2017 г. Н. К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ по бул. „Братя Бъкстон“ към бул. „Тодор Каблешков“. Я. Н. е управлявал мотоциклет „Сузуки“ в същата посока и след като е достигнал автомобила „Фолксваген“, е започнал да рита предния му калник и е счупил с ръка лявото му огледало за обратно виждане.

[7] Н. К. е помолил Я. Н. да се успокои и да се разберат, защото се е притеснявал за дъщеря си, която е била на задната седалка. Н. К. е отворил своята врата на автомобила и докато лявата му ръка е била между колоната и вратата, Я. Н. е започнал да рита вратата. Така лявата ръка на Н. К. се е притиснала в средната колона на автомобила, от което се е счупила в долната трета на мишничната кост. Тези обстоятелства са били установени с присъда, която е влязла в сила, като Я. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, връзка с ал. 1, връзка с чл. 54 от НК (присъдата и решението по наказателното дело, л. 4-16). Също така Н. К. е получил: тежка периферно-стволова увреда на радиалния нерв; засягане на нервните влакна на улнарния нерв (заключението на вещото лице д-р К., л. 109-110).

[8] Н. К. е бил лекуван оперативно, чрез открита репозиция и метална остеосинтеза със заключваща се плака. По отношение на увредените нерви лечението е било: медикаментозно с Ендотелон, Милгама, Нивелин; електрическа стимулация и кинезетерапия (заключението на вещото лице д-р К., л. 109-110; показанията на д-р К., л. 118-119). Няколко месеца Н. К. е бил с шина на лявата ръка, като през това време е провеждал и физиотерапия (показанията на свидетеля П., л. 119-120).

[9] След като раменната кост е зараснала анатомично, остеосинтезата е била отстранена. Радиалният нерв също е възстановен. Улнарният нерв обаче, не е възстановен. Затова Н. К. има изтръпване на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка, както и хипотрофия на дланната мускулатура. Това увреждане ще му остане за цял живот (заключението на вещото лице д-р К., л.

109-110; показанията на д-р К., л. 118-119). Той изпитва затруднения при използването на лявата си ръка (показанията на свидетеля П., л. 119-120).

3

[10] Увреждането на Н. К. е по-тежко от уврежданията, предмет на обезщетяване по решение на ВКС 3-2022-I Т. О. по т. д. 121/2011 г. и 1492020-IV Г. О. по гр. д. 736/2020 г. Счупването на мишничната кост на Н. К. е идентично на това, предмет на решение на ВКС 60 112/2021-I Т. О. по т. д.

1 221/2021 г., но вследствие на неправилно лечение, възстановяването на пострадалия по това решение на ВКС е било по-бавно. По скала от едно до пет на подобни увреждания на мишничната кост случаите по първите две решения на ВКС са с оценка около две-три, настоящото увреждане е с оценка пет, а увреждането по последното решение на ВКС е с оценка пет плюс (показанията на д-р К., л. 119).

[11] Н. К. е заплатил 2 127,27 лева за лечението си (платежните документи, л. 61-67 и л. 71). Не се спори, че Я. Н. не е заплащал на Н. К. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

[12] Н. К. не дължи държавна такса и разноски. Той е заплатил 2 436,00 лева на адвокат. Съдът е изплатил от бюджета на СГС: 540,00 лева за особен представител; 350,00 лева за вещо лице (л. 121-122). Я. Н. не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[13] Н. К. е предявил искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Искът за неимуществени вреди е частично основателен за 45 000,00 лева, а искът за имуществени вреди е изцяло основателен.

1. По исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

[14] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за 4 уважаването на иска са: 1. ответникът да е извършил действие; 2. това действие да е било противоправно; 3. от действието на ответника ищецът да е претърпял вреди; 4. ответникът да е извършил действието виновно; 5. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

[15] Съдът установи, че:

- Я. Н. виновно и противоправно е извършил действие, от което е увредил здравето на Н. К.;

- от увреждането Н. К. е претърпял болки и страдания и е заплатил 2 127,27 лева за лечението си;

- Я. Н. не е заплащал на Н. К. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

Затова съдът осъжда Я. Н. да заплати на Росен К. 2 127,27 лева обезщетение за имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

[16] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 952009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г. [1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 02.04.2017 г.

[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на пострадалия; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

5

[18] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

[19] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.

Затова съдът отчита и този фактор.

[20] Съдът установи, че към 02.04.2017 г. Н. К. е бил на 49 години. Той е бил женен с малко дете. Съпругата му е била болна от карцином, като е била провеждана лъчетерапия.

[21] Съдът също установи, че, докато Н. К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“, в който на задната седалка е била малката му дъщеря, Я. Н. е започнал да рита предния калник на автомобила и е счупил с ръка лявото му огледало за обратно виждане. Н. К. е помолил Я. Н. да се успокои и да се разберат, защото се е притеснявал за дъщеря си, която е била на задната седалка.

[22] Н. К. е отворил своята врата на автомобила и, докато лявата му ръка е била между колоната и вратата, Я. Н. е започнал да рита вратата. Така лявата ръка на Н. К. се е притиснала в средната колона на автомобила, от което се е счупила в долната трета на мишничната кост. Също така Н. К. е получил: тежка периферно-стволова увреда на радиалния нерв; засягане на нервните влакна на улнарния нерв.

6

[23] Н. К. е бил лекуван оперативно, чрез открита репозиция и метална остеосинтеза със заключваща се плака. По отношение на увредените нерви лечението е било: медикаментозно с Ендотелон, Милгама, Нивелин; електрическа стимулация и кинезетерапия. Няколко месеца Н. К. е бил с шина на лявата ръка, като през това време е провеждал и физиотерапия.

[24] След като раменната кост е зараснала анатомично, остеосинтезата е била отстранена. Радиалният нерв също е възстановен. Улнарният нерв обаче, не е възстановен. Затова Н. К. има изтръпване на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка, както и хипотрофия на дланната мускулатура.

Това увреждане ще му остане за цял живот. Той изпитва затруднения при използването на лявата си ръка.

[25] Увреждането на Н. К. е по-тежко от уврежданията, предмет на обезщетяване по решения на ВКС:

- 3-2022-I Т. О. по т. д. 121/2021 г., с което ВКС е определил 18 000,00 лева обезщетение за увреждане от 15.07.2017 г.[3];

- 149-2020-IV Г. О. по гр. д. 736/2020 г., с което ВКС е определил 3 000,00 лева обезщетение за увреждане от 11.09.2017 г.[4] [26] Счупването на мишничната кост на Н. К. е идентично на това, предмет на решение на ВКС 60 112/2021-I Т. О. по т. д. 1 221/2021 г., но вследствие на неправилно лечение, възстановяването на пострадалия по това решение на ВКС е било по-бавно. С това решение ВКС е определил обезщетение от 60 000,00 лева на 41-годишния ищец за увреждане от 20.08.2017 г. [5]. По скала от едно до пет на подобни увреждания на мишничната кост случаите по първите две решения на ВКС са с оценка около две-три, настоящото увреждане е с оценка пет, а увреждането по последното решение на ВКС е с оценка пет плюс.