Решение № 202 от 05.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201258 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Н. Б., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик, ул. „****“ № **, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Ф.Ф. от ПзАК, против Наказателно постановление № 20-1006-001860, издадено на 07.07.2020 г. от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В подадената жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП с искане за неговата отмяна. На първо място се сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като макар и да е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с дрегер, е пожелал да даде кръв, която не му е била взета по независещи от него причини. Също така в жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения в процедурата по издаване и връчване на талона за изследване. Сочи се също, че от начина, по който е изписана санкционната 1 норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя не му е ясно какво наказание му е определено. Претендира се присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, същият се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган /АНО/ - Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик не изпраща представител в съдебно заседание. От упълномощен служител на дирекцията с юридическо образование е депозирано писмено становище с кратко изложение по същество на спора с искане за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно е формулирано искане за намаляване на насрещно претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения законов минимум.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.04.2020 г. свид. С. А. В., заемащ длъжността мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, бил нощна смяна, когато получил сигнал от ОДЧ при РУ – Пазарджик за настъпило ПТП в гр.

Пазарджик на кръстовището на ул. „Цар Асен“ и ул. „Никифор П.

Константинов“. При пристигане на място около **:55 ч. свид. В. установил участниците в ПТП, като един от тях бил жалбоподателят К.Б., който при управление на лек автомобил „****“ с рег. № ****, навлезал в кръстовището без да спре на знак „стоп“, поради което се стигнало до удар с намиращия се на пътя с предимство лек автомобил „*****“ с рег. № *****. В резултат на удара настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила и леки наранявания по водача и пътника, намиращи се в автомобил „*****“. Свид. В. предложил на водача Б., който бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол, да го тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARDM № 0**3, но същият отказал, като заявил пред свидетеля, че не той е управлявал автомобила, а неговата приятелка. Междувременно на 2 мястото на ПТП била пристигнала и приятелката на жалбоподателя – свид.

Н.И.Б., която отрекла да е управлявала автомобила и в разговор със свид. В. заявила, че жалбоподателят Б. през целия ден е бил на Цигов Чарк, където е употребявал алкохол. Впоследствие жалбоподателят признал, че той е управлявал автомобила. На същия бил издаден талон за медицинско изследване № 0060603, който той отказал да подпише. Талонът му бил предявен в 21:15 часа, като жалбоподателят отказал и да получи екземпляр от талона, като отказите му бил удостоверени с подписа на един свидетел. В издадения ТМИ било определено време за явяване в МБАЛ – Пазарджик до 45 мин. от връчването му за даване на кръв за медицинско изследване.

В присъствието на жалбоподателя бил съставен и АУАН с бл. № 175393, в който свид. В. приел, че същият с поведението си е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. На жалбоподателя Б. лично бил връчен препис от издадения АУАН.

Жалбоподателят решил да даде кръв за изследване, като постъпил в МБАЛ – Пазарджик към 23.40 часа на 26.04.2020 г., където свид. д-р Д. П. отказала да му вземе кръв за медицинско изследване, поради неспазване на определения час за явяване в медицинското заведение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя били депозирани писмени възражения срещу акта, в които същият описва, че след като получил ТМИ първо отишъл в дома на родителите си, тъй като трябвало да закара лекарство на майка си и след като се уверил, че тя е добре, се отправил към болницата. Там чакал за реда си дълго време, поради което изпуснал часа за явяване и отказали да му вземат кръв. Посочил също, че не е съгласен с констатациите в акта, че е бил в нетрезво състояние и е миришел на алкохол, поради което помолил същият да бъде отменен.

АНО не приел възраженията на жалбоподателя и въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 15.07.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена .

Видно от пощенското клеймо върху приложения по делото пощенски плик /л.

8/ жалбата против НП била подадена от пълномощника на санкционираното лице чрез АНО на 22.07.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, 3 като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя С.В. и свидетелите Я.Е. и Д. П., както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и тези събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция. От показанията на свид. В. се установява, че на жалбоподателя във връзка с участието му в ПТП било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол, но последният категорично отказал, поради което свидетелят му съставил АУАН и издал ТМИ, в който посочил, че жалбоподателят разполага с 45 минути да се яви в МБАЛ Пазарджик, за да даде кръв за изследване. Свидетелите Я.Е. и Д. П., макар и да не си спомнят за конкретния случай, дават категорични показания в насока, че когато в спешния център пристигне лице с издаден ТМИ, на което следва да се вземе кръвна проба в определен часови диапазон, същото не изчаква реда си, а бива незабавно приемано от дежурния лекар с оглед спазване на часа в талона, като в случай на закъснение на лицето, се отказва вземане на кръвна проба. Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите като пълни, последователни и логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н.Б., поради евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че същата е приятелка на жалбоподателя и поради противоречието им в отделните части. В показанията си свидетелката заяви, че през целия ден е била с жалбоподателя, като категорично отрече възможността същият да е употребил алкохол, поради това, че се намирали в процедура по ин-витро. Същевременно се установи от показанията на свид. В., че пред него Н.Б. е заявила, че цял ден жалбоподателят е бил на Цигов Чарк, където е употребявал алкохол. Освен това свидетелката заяви, че когато са пристигнали пред спешния кабинет е имало много хора и се е наложило да чакат дълго време, тъй като охраната не ги е допускала, което твърдение се опроверга от показанията на свид. Е. и П., които бяха категорични, че съществува организация, съгласно която лицата с издадени ТМИ се допускат с предимство с оглед спазване на зададения им час на изследване.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена и приложена по делото /л. 14/. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В развилото се административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП е дадено идентично описание на нарушението, което е точно и ясно с посочване на елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация и в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено е времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението. От показанията на актосъставителя В. се установи, че К.Б. е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено в присъствието и с подписа на посочения в акта свидетел – Б.С.М., поради което съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Установи се също, че жалбоподателят, макар да е отказал да получи акта, е получил препис от същия, видно от подписаната от него разписка, инкорпорирана в самия акт, поради което актосъставителят е изпълнил задължението си да връчи на нарушителя препис от акта, разписано в чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.

С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма предвижда ангажиране отговорността на водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване 5 употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния казус от събраните гласни и писмени доказателства се доказа категорично, че жалбоподателят Б., в качеството си на водач на моторно превозно средство – доколкото се установи, че е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, с който е предизвикал ПТП, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Така направеният отказ представлява самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, от анализа на която следва, че първата диспозиция /хипотеза/, за нарушението на която е санкциониран жалбоподателят, е отделена от останалите със съюзите "и/или", поради което следва да се приеме, че е напълно достатъчно да е налице първата хипотеза, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, за да е налице административно нарушение. Ирелевантно за довършване на нарушението се явява обстоятелството дали след отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство водачът е избрал да се подложи на медицинско изследване, доколкото законът не предвижда нарушителят да има право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол. В този смисъл напълно неотносимо е и обстоятелството дали нарушителят е подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв изобщо му е бил издаден, доколкото нарушителят няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол. В тази връзка се явяват и ирелевантни възраженията на пълномощника на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване и връчване на талона за медицинско изследване.