Решение № 146 от 30.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000219 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260002 / 05.05.2025 г. по търг. д. № 117/2019 г. по описа на ОС – Ловеч е осъдено „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД да заплати на Л.

Д. Ц. и П. Т. Ц. сумите от по 90 000 (деветдесет хиляди) лева на всеки от тях обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Д.

Л.ов Д., настъпила, вследствие ПТП на 30.09.2017 г., причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил, марка ”Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № ОВ 91****, за който към датата на настъпване на ПТП - то е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застраховател - ответното дружество, ведно със законна лихва върху обезщетенията, считано от 24.11.2018г. до окончателното им изплащане, като предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ над тези размери до пълните претендирани такива от по 200 000 лева за всеки от ищците са отхвърлени, като неоснователни.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, 1 чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в осъдителните му части за присъдените суми от по 90 000 лева за всеки от ищците – обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Излагат се подробни съображения, като се коментират събраните по делото доказателства, че в случая се касаело за „случайно деяние“ по чл. 15 НК, поради което не следвало да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Оспорва се кое лице било управлявало процесния автомобил и се твърди, че по делото не била доказана вината на Н., като се твърди, че по българското право било недопустимо да се ангажира деликтната отговорност застрахования автомобил, както бил приел на практика първоинстанционният съд. При условията на евентуалност, се релевира оплакване и за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че определените от първоинстанционния съд обезщетения били завишени, като не бил отчетен и изключително високия процент на съпричиняване (90 %) на починалия за настъпване на леталния изход. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност – за отмяна на първоинстанционното решение над размера от по 1 000 лева за всеки от ищците за обезщетения за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другите страни – Л.

Д. Ц. и П. Т. Ц., чрез процесуалния им представител, за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат се подробни съображения за авторството на деянието и че именно водач на автомобила бил Т. Н.. Оспорва се съпричиняването на вредоносния резултат от Д. Л.ов, поради непоставяне на предпазен колан, като се твърди, че възражението на застрахователя по чл. 51, ал.2 ЗЗД било голословно. Дори да се приемело наличие на някакъв принос, то той не би могъл да бъде 40 %, както неправилно приел окръжният съд, а в по – нисък процентен размер. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Л.

Д. Ц. и П. Т. Ц., чрез процесуалния им представител, срещу първоинстанционното съдебно решение, в отхвърлителните му части над сумите от по 90 000 лева за всеки от тях до пълните претендирани размери от по 200 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Оплакванията са за определен занижен размер на обезщетенията и за неправилно прието наличие на съпричиняване. Излагат се подробни съображения за претърпените от ищците – родители на починалия при ПТП – то Д. Л.ов неимуществени вреди, които следвало да бъдат репарирани с обезщетения от по 200 000 лева и за липса на доказателства починалият да е бил без колан. Твърди се дори това да е било така, то 2 приносът му за вредоносния резултат следвало да бъде определен на не повече от 10 %, който бил пътник в автомобила, а не негов водач. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за уважаване на предявените искове в пълните предявени размери, като бъдат присъдени допълнително обезщетения за неимуществени вреди от по 110 000 лева за всеки от ищците, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната възззивна жалба от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с който я оспорва, като се заявява, че се поддържат изложените във въззивната жалба на застрахователното дружество доводи.

В открито съдебно заседание застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната такава. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В открито съдебно заседание Л. Д. Ц. и П. Т. Ц., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Процесуалният им представител е депозирал по делото молба, с която поддържа насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.

493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Л. Д. Ц. и П.

Т. Ц. против „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за заплащане на сумите от по 200 000 лева на всеки от тях - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Л.ов Д., вследствие ПТП на 30.09.2017г., причинено виновно и противоправно от водача Т. П. Н. на лек автомобил, марка ”Сеат“, модел „Ибиза“, рег.№ ОВ 91****, за който към датата на настъпване на ПТП - то е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застраховател - ответното дружество, ведно със законна лихва върху обезщетенията, считано от 24.11.2018 г. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че на 30.09.2017г. Т. П. Н., управлявайки МПС, марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег. № ОВ 91****, на път 111-401, нарушил правилата 3 на движение по пътищата на чл.20,ал.2, чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП - не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, управлявал го с висока скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и условията на видимост, в резултат на което загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП, вследствие на което настъпила смъртта на сина им Д. Л.ов Д., който бил пътник в колата. Било образуваното ДП № 643/2017г. по описа на ОП-Ловеч, прокурорска преписка № 4599/2017г. по описа на ОП-Ловеч, по което бил привлечен като обвиняем Т. Н.. Твърдят, че смъртта на сина им Д. била неочаквана и непрежалима за тях, той бил добро, грижовно и възпитано момче и имали силна връзка с него. Не можели да преживеят загубата, развили остра стресова реакция и душевно разстройство. Твърдят още, че по отношение на автомобила била сключена и действала към датата на ПТП – то валидна застраховка „ГО“ със застраховател - ответникът, че предявили пред него претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение на 24.08.2018г., но ответникът отказал да им изплати такова.

Ответникът ”Групама Застраховане” ЕАД не оспорва наличието на сключена с дружеството застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица №26117000792946, за лек автомобил, марка и модел ”Сеат Ибиса” с рег.№ ОВ 91**** и отправянето на претенции от ищците за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на произшествието и неговия механизъм - дата, място, авторството на Т. П. Н., наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и смъртта на Д. Л.ов Д.. В случай, че се докажело, че ПТП – то било възникнало по вина на водача на лекия автомобил, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д., тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан, съгласил се да се вози в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и имал съпътстващи заболявания, допринесли за настъпване на леталния изход. Твърди, че претендираните от родителите обезщетения били изключително завишени по размер, оспорва дължимостта на претендираната законна лихва и началната й дата.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, издадени от Община Ловеч (л. 11-12, том I от първоинстанционното дело), Д. Л.ов Д. е починал на 30.09.2017г., с отразен час на смъртта 01.20 ч. и негови законни наследници са родителите му П. Т. Ц. и Л. Д. Ц. (ищците по делото).

Видно от приложеното НОХД № 257/2022 г. по описа на Окръжен съд – 4

Ловеч, ведно с приложените към него наказателни дела и досъдебно производство, след анализ на заключенията на 15 на брой съдебни експертизи и протоколите за извършените процесуално – следствени действия, прокурор при ОП – Ловеч е предал на съд с обвинителен акт Т. П. Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в“, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП – за това, че управлявайки лек автомобил, марка ”Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ОВ 91****, собственост на П. Л. Н., нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 ЗДвП, движейки се със скорост 114,16 км/ч., при разрешена 90км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на возещия се в автомобила Д. Л.ов Д.. Близо 7 /седем/ години по – късно след датата на ПТП - то, след проведени редица съдебни заседания с протоколно определение от 16.09.2024 г. по НОХД № 257/2022 г. по описа на ОС - Ловеч е прекратено производството по делото, на основание чл.289, ал.1, вр. с 24, ал.1, т.4 НПК – настъпила на 01.08.2024 г. смърт на подсъдимия Т. П. Н.

(несвързана с ПТП - то).

От събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства (протоколи за оглед и за повторен оглед на пътнотранспортно произшествие, ведно с албуми, протокол за оглед на труп, протокол за оглед на веществени доказателства), както и от приетите и кредитирани от първоинстанционния съд заключение на съдебно – медицинска експертиза (СМЕ – л.376 и сл.), заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ – л. 402 и сл.) заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ – л. 424 и сл.), изпълнени от едни и същи вещи лица и от изслушаните свидетелски показания на очевидците, пристигнали на мястото на инцидента – И. М. (разследващ полицай), М. М. (младши експерт), Н. Т.