Решение № 490 от 14.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. София , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502862 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. П. срещу решение № 112991/ 03.04.2020г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д.

№ 8359/18г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 14 000 лв. до размер от 29 000 лв.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от „Застрахователно дружество Даллбог: Живот и Здраве“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5 000 лв. до размер от 14 000лв.

Жалбоподателят- ищец С. П. твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи за осъществяване на фактическият състав на чл.432, ал.1 от КЗ и предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Но счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е приет принос от нейна страна. Неправилно е прието за основателно възражението за съпричиняване, защото е била без поставен предпазен колан. От автотехническата експертиза се установява, че водачът е загубил контрол над автомобила, в който е пътувала и той се е преобърнал странично. Мястото, на което е пътувала е 1 било оборудвано с триточков предпазен колан. Тяхното предназначение е да ограничи движението на тялото при рязко спиране и да предотврати контакт на тялото с вътрешността на автомобила. Но при странично преобръщане коланът не предпазва главата и торса. С оглед установения механизъм е без значение дали ищецът е била с предпазен колан или не. Тя би получила същите увреждания. Поддържа оплакване, че неправилно съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е взел предвид тежестта на претърпените от нея увреждания и трайните последици от тях, претърпените оперативни интервенции, нейната възраст, продължителността на възстановителния период, както и установеното от показанията на разпитания свидетел.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от С. П. част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл.52 от ЗЗД като е определил завишено обезщетение на ищеца. Не са обсъдени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си са възприети едностранчиво. Съдът не е взел предвид степента и характера на уврежданията, възрастта на ищеца, обществено- икономическата обстановка в страната. Не е взето предвид, че травмите са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът е възстановена в значителна степен. Не е доказано по делото емоционалната нестабилност, страхът и безпокойството да са били в размер, надвишаващ обичайния за подобен род инциденти. Правилно е отчетено съпричиняване от страна на ищеца, но е допуснато нарушение от съда, тъй като не е посочил неговия размер.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за сумата над 5 000 лв. до уважения размер от 14 000лв.

В депозирани писмени отговори страните взаимно оспорват жалбите си. Нямат искания за доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на ищеца изразява становище, че оспорва 2 жалбата, подадена от застрахователното дружество.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С.

П. твърди, че на 30.03.2017г. около 17 ч. лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *** е бил управляван от С. Б. Р.. Той се е движел по път II-84 и в района на км.30+600 поради недостатъчен контрол на МПС от страна на водача, последното е напуснало платното за движение и се е преобърнало вдясно от пътя в канавка. В този автомобил е пътувала ищецът на задна дясна седалка. За инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство, което е прекратено. След ПТП ищецът е закарана в „МБАЛ- Велинград“ с оплаквания в областта на лявото рамо и ключицата. Там е била хоспитализирана до 31.03.2017г,. когато е изписана. Установено е счупване на ключицата- закрито. Предприето лечение чрез имобилизация. На 04.04.2017г. поради продължаващи оплаквания ищецът е отишла в УМБАЛ „Каспела“ ООД, където след извършена рентгенография е извършена операция на 06.04.2017г. за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация със заключваща плака с шест отвора.

На 09.11.2017г. е предприета нова операция за изваждане на остеосинтезния материал. След изписването ищецът е продължила лечението си в домашни условия при спазване на постелен и медикаментозен режим.

По време на възстановителния период С. П. се е оплаквала от болки в областта на фрактурата при всяко движение и обща отпадналост. Пътният инцидент се е отразил негативно на нейното психическо здраве. Тя се е оплаквала от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня. Към датата на ПТП за лекия автомобил е имало застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на ПТП. Затова ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК 3 оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Венто“. Не оспорва иска за 1000лв., но го оспорва над тази сума до пълния предявен размер от 30 000лв.

Доброволно е платил на ищеца 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е била с поставен обезопасителен колан. Счита претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен.

Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.03.2017г., протокол за оглед на местопроизшествието от 30.03.2017г и фотоалбум е, че на 30.03.2017г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадала С.П..

Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Не се спори, че застрахователят е заплатил след завеждане на делото 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Безспорно е, че на 30.03.2017г. на С. П. е оказана медицинска помощ в „МБАЛ - Велинград“ , от където е била изписана на 31.03.2017г. във връзка, с което е представена епикриза, както и 2 бр.- епикризи за продължило лечение в друго лечебно заведение.

Безспорно е, че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение по предявената пред него писмена претенция.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от лекар, специалист по съдебна медицина. Според заключението му ищецът е получила разместено счупване на лявата ключица в средната й трета с фрагмент. Травмата може да се получи при пътен инцидент в резултата на удар на лявото рамо в страничните части на купето. По своя медикобиологичен характер увреждането е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период по- голям от 30 дни.

Възстановяването е било 2-3 месеца със срок на имобилизация от 4 седмици.

Увреждането е в пряка връзка с ПТП. Непосредствено след травмата е 4 имало интензивна болка както от самото счупване, така и поради свързаността на ключицата с гръдния кош и невъзможността за пълно обездвижване в процеса на дишането. Вещото лице е категорично, че ищецът е била без поставен предпазен колан. Счупването на лявата ключица при това ПТП с поставен предпазен колан е невъзможно. При преобръщането на лекия автомобил при поставен предпазен колан очакваните травми са от самия него, а именно охлузвания и кръвонасядания от дясното рамо към лявата тазобедрена става. При поставен предпазен колан се ограничава движението на тялото напред.

При приемане на заключението първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.200, ал.2 от ГПК и принципът на непосредственост и устност, установен в чл.11 от ГПК като е приел заключението на медицинската експертиза без присъствието на вещото лице.

По този начин е лишил страните от възможността да му зададат въпроси и да упражнят ефективно правото си на защита, да се изясни делото от фактическа страна. Затова въззивният съд, с оглед на правомощията си, е призовал експерта, изготвил заключението като го е приел повторно при спазване на процесуалните норми. В това съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си за това какви травми би получило лице с поставен и без поставен предпазен колан при този механизъм на произшествието. Вещото лице е посочило, че при неразместени счупвания прогнозата е добра за възстановяване за период от 3-4 месеца. Но при разместване с образуване на фрагменти винаги оставя дефицит в движенията на крайника. Има известна слабост в ръката. При влошаване на времето и натоварване може да има оплаквания.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основано на научните правила и професионалния опит на експерта.

Заключението на автотехническата експертиза е посочила мястото на удара, механизма на произшествието, скоростта на МПС преди и след удара, причината за настъпването на пътния инцидент. Експертът е посочил, че лек автомобил „Фолксваген Венто“ е оборудван фабрично с триточкови колани на всички седалки, включително и на задна дясна седалка. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е пояснило, че 5 коланът не предпазва от странично преместване, както главата, така и торса.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано, основаващо се на научните правила и професионалния опит на вещото лице и като безпристрастна.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Р. е участник в ПТП на 30.03.2017г. Тя, ищецът и сестра й са се прибирали от работа от гр. Велинград. Движели са се от дясната страна.

След това колата изведнъж е отишла в ляво, след това в дясно и са се преобърнали в канавката. Три пъти се е преобърнала колата. Тя е била с гумите нагоре. Не е имало от къде да излязат и трите са били на камара в колата. Свидетелят е казала на ищеца да излезе, но я е било страх и е казала, че не може. След това свидетелят я е придърпал и е излязла от задния прозорец. Помогнала е на С. да излезе. След това не са могли да извадят сестрата на свидетеля. Започнали са да им помагат. С. се е оплакала от болки в ляво. Били са извикани полиция и линейка. Качили са се в последната и са ги закарали в спешното. И свидетелят и ищецът са били оперирани. Отишли са в гр. Пловдив, тъй като в гр. Велинград, не е имало лекари. На 03-04 са отишли пак и се е оказало, че на С. ключицата е счупена на две места. На 04.04. са постъпили, а на 06.04. са ги оперирали. След операцията С. трудно е излязла от упойката. Седмица след изписването свидетелят е отишла да види ищеца и ръката я е боляла. Не е могла да се движи. Майката и съпругът й са й помагали. Около два месеца не е могла да се обслужва сама. Били са шест месеца в отпуск по болест. Сега ищецът се оплаква от болки в ръката.

Инцидентът се е отразил психически на С. П.. Страх я е от колата.

Постоянно се повдигала да гледа и искала да се кара бавно.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000лв. като е приел и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца без да е посочил обема на съпричиняването. Съдът е взел предвид и платеното доброволно от застрахователя в хода на процеса.