Решение № 48 от 26.02.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500768 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 312/23.03.2023г., постановено по гр.д. № 5758/2022г., Пернишкият районен съд е отхврълил предявените искове от М. Д. М. с ЕГН: **********, с адрес;

***, с които моли да бъде постановено решение, с което бъде установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" - АД, гр. Перник, ЕИК: 113012360 с адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино", че ищецът - М. Д. М., не дължи на ответника следното вземане, установено е влязло в сила съдебно решение по ч. гр. дело № 2299/2013г., по описа на Pайонен съд - Перник, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 14.05.2014 год., а именно: сумата в размер на 2328,23 лева главница за топлинна енергия за периода 22,04,2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 23.04.2013 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 661,10 лева - обезщетение за забава за периода 22,04.2010 г. 19.03.2013 г., както и сумата от 119,78 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение, като неоснователни и недоказани.

С решението, съдът се е произнесъл и относно разноските по делото, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. Д. М., чрез адв. М.Л., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се 1 навеждат твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя намира, че районния съд е достигнал да неправилен извод, че към момента на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата в конкретния случай погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист. Сочи, че на 09.06.2014 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ с цел налагане на запор върху пенсията на длъжника, което от своя страна било последното извършено, годно да прекъсне погасителната давност действие. Наведени са твърдения, че след тази дата до 09.06.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Излага съображения, че погасителната давност се прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие. Намира, че в процесния случай депозирането на молби от страна на взискателя целят единствено запазване висящността на делото и прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Допълва, че дори да се приеме, че погасителната давност се прекъсва с депозирането на молба, с която взискателя иска предприемането на действия по принудително изпълнение, то ако не се стигне до реално предприемане на действия срещу длъжника чрез налагане на запор, възбрана, извършване на опис или продан на имущество, то погасителната давност не се прекъсва и същата може да изтече дори по висящо изпълнително производство. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на първоинстанционния и постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи процесните суми. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна „Топлофикация - Перник” АД, представлявано от Ч.С. – Изпълнителен, чрез процесуален представител юрк. А.С. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, като неоснователна и недоказана. Оспорени са всички направени с жалбата възражения.

Твърди се, че първоинстнционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице 2 отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора, респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Установява се от материалите по делото, че Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата в размер на 2328,23 лева - главница за топлинна енергия за периода 22,04,2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 23.04.2013 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 661,10 лева обезщетение за забава за периода 22,04.2010 г. - 19.03.2013 г., както и сумата от 119,78 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2299/2013г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 981/2021г. по описа на ЧСИ А.В..

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника „Топлофикация-Перник“ АД – гр. Перник е бил издаден изпълнителен лист от 14.05.2014г., издаден по ч. гр. д. № 2299/2013г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 2040/23.04.2013г., издадена по посоченото частно гражданско дело.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба от 04.06.2014г. на ответното дружество е било образувано изпълнително дело № 549/2014г. по описа на ЧСИ А.В.. По същото са извършени действия от страна на съдебния изпълнител за установяване на имущественото състояние на длъжника, а на 09.06.2014г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, ТП – Перник за налагане на запор върху пенсията на длъжника. Такъв, обаче, не е наложен, тъй като видно от писмо с вх. № *** на НОИ ТП – Перник, длъжникът не е бил пенсионер в НОИ. В последствие, по изпълнителното дело са депозирани три молби от взискателя, с обективирани в тях искания за извършване на справки, досежно имущественото състояние на длъжника и налагането на запор, при налични предпоставки за това. Първата молба е депозирана на 29.02.2016г., втората – на 21.12.2016г., а на 11.05.2018г. е депозирана третата молба - с вх. № 9942/11.05.2018г.

С постановление от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е отбелязал, че последното изпълнително действие е извършено на 11.05.2018г.

С молба с вх. № 20569/01.07.2021г. „Топлофикация – Перник“ АД е отправило ново искане до ЧСИ А.В. за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист и такова е било образувано под № 981/2021г. по описа на ЧСИ А.В.. След образуване на изпълнителното дело, по същото са извършени действия за установяване имущественото състояние на длъжника, а на 10.10.2022г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника и върху пенсия и/или трудови договори на същия, в случай, че се установят 3 такива.

Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:

Единствения спорен въпрос, поставен пред настоящата инстанция и очертал пределите на въззивната проверка, се заключава в това, дали депозираните от взискателя молби от 29.02.2016г., 21.12.2016г. и 11.05.2018г. са годни да прекъснат течението на давността или не. Настоящата инстанция намира, че отговорът на този въпрос е положителен.

Не е налице спор в съдебната практика относно това, че в настоящия казус е приложима 5-годишната погасителна давност, доколкото съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, ІV ГО.

Относно това дали процесните вземания са погасени по давност в рамките на образувания срещу ищеца изпълнителен процес, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав напълно се солидаризира с посоченото. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това, дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения 4 остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ, обаче, само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ, какъвто е и настоящия казус. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. Именно поради това възраженията на въззивния жалбоподател за това, че след като искането за налагане на запор не е довело до действително предприето изпълнително действие, то същото не е годно да прекъсне течението на давността, не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. И доколкото измежду отделните искания на взискателя за налагане на запор върху евентуално открити банкови сметки на името на длъжника и/или върху получавана от него пенсия или трудов доход, не е изтекъл предвидения 5-годишен период от време, то правото на принудително изпълнение върху вземанията, предмет на настоящото производство, обективирани в процесния изпълнителен лист, не е погасено по давност.