Решение № 23632 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23632 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110124033 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.

*****************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в 1 сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Н. С. да плати сумата 231,37 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес: гр. *****************, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 55,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г. – 10.04.2024г., сумата 8,82 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2021г. до 30.04.2022г., сумата 2,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2021г.10.04.2024г.; Н. З. Х. да плати сумата 115,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес: гр. *****************, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 27,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г., сумата 4,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2021г. до 30.04.2022г., сумата 1,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2021г.10.04.2024г.; К. З. Х.- сумата 115,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес: гр. *****************, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 27,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г., сумата 4,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г., сумата 1,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2021г.- 10.04.2024г.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата М. Н. С. не е подала отговор на исковата молба.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът Н. З. Х., чрез назначения му особен представител- адв. С., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба се изразява становище, в което се оспорва страните да са в облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия. Ответникът оспорва ищецът да е доставил през процесния период топлинна енергия, съответстваща на претендираната цена. В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. З. Х., чрез назначения му особен представител- адв.

С., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба се изразява становище, в което се оспорва страните да са в облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна 2 енергия. Ответникът оспорва ищецът да е доставил през процесния период топлинна енергия, съответстваща на претендираната цена. В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение върху отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 179/ 05.03.1984г., т. V, н.д. № 979/ 1984г. се установява, че Н. Г. Х. и Й. Г. Х. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 142, с адрес:

*******************.

Видно от представеното удостоверение от наследници се установява, че Н. Г. Х. е починал на 16.11.2020г. и е оставил наследници по закон низходящите М. Н. С. и З.Н. Х.. З.Н. Х. е починал на 22.04.2023г. и е оставил наследници по закон низходящите Н. З. Х. и К. З. Х..

Видно от представеното удостоверение от наследници се установява, че Й. Г. Х. е починала на 13.05.2008г. и е оставил наследници по закон низходящите М. Н. С. и З.Н. Х.. З.Н. Х. е починал на 22.04.2023г. и е оставил наследници по закон низходящите Н. З. Х. и К. З. Х..

Установява се, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес:

********************** са възложили извършването на услугата дялово разпределение в процесната сграда на "Т.С." ЕООД,

Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 204,34 лева. От представената обща фактура № 1021633213/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 248,56 лева.

Относно количеството топлинна енергия, доставена в имота, е назначена съдебнотехническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключнието на СТЕ, в сградата има две абонатни станции. Те са автоматични, с пластинчати топлообменници. Общите топломери се отчитат по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество се отчитат технологичните разходи. В имота няма радиатори, В сградата не се доставя топлинна енергия за битово горещо вододнабдяване. За периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 762,74 лева. За периода м. февруари 2021г.- м. април 2022г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 350,11 лева.

Установява се, че на 13.09.2024г. е платена сумата 596,17 лева, с посочено основание за плащане разпореждане 114099/ 11.08.2024г., 20241110124033.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

3

По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че Н. Г. Х. и Й. Г. Х. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот като обезщетение срещу отчужден имот имот за мероприятие по ЗТСУ (отм.).

Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим имот като обезщетение. Следователно, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.), се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения в обезщетение имот. В случая двете ответници са посочени в заповедта по чл.

100 ЗТСУ (отм.), което обуславя извод, че същите са придобили правото на собственост върху процесния имот. Установява се, че Н. Г. Х. и Й. Г. Х. са починали и оставили наследници по закон низходящите М. Н. С., Н. З. Х. и К. З. Х.. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че 4 наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач “Т.С.с” ООД.

Разпечатката съдържа 35 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3464a56-3f24-4673-bc07-16e26e1f6e34