Протокол № 541 от 22.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд: Окръжен съд - Благоевград
Дело: Въззивно наказателно дело от общ характер 1365/2025
Вид: Протокол № 541
Подписан: 22.05.2026
В сила: 22.05.2026
Състав: Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки

Цитирани разпоредби

чл.144 ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.323 · Наказателен кодекс
чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 541 гр. Благоевград, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова и прокурора Б. Й. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601365 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград се явява прокурор Б. Л., командирован за участие по това дело от РП-Благоевград.

Въззиваемият В. Ш., редовно призован, се явява лично и с адв.Ч., редовно упълномощен, за което представя пълномощно в днешното съдебно заседание.

СТРАНИТЕ /поотделно/:Да се даде ход на делото.

БлОС намира, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото и отчитайки становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се депозиран протест от РП-Благоевград срещу постановената присъда на РС-Благоевград, с която подс.В. Ш. е оправдан по повдигнатото му обвинение, като се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Ч.: Оспорвам изцяло протеста.Нашето становище е, че присъдата на РСБлагоевград е правилна и законосъобразна. Нямаме искания за събиране на други доказателства.

Отчитайки липсата на доказателствени искания от страните Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ:Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадения протест.

Считам,че на първо място по отношение на фактическата обстановка- тя е правилно установена от РС и изцяло се припокрива с фактите,изложени в ОА. Не съм съгласен с правните изводи на съда,че не е налице съставомерно деяние по чл.323, ал.1 от НК, респективно не е бил налице спор между св.Г А А. и подс.В. Ш. .Събрани са по делото доказателства, че още преди извършване на деянието от подсъдимия на 28.11.2018г., той е направил два неуспешни опита да отнеме лек автомобил Мерцедес А 140 от владението на св.А., а именно тъй като тя не е била съгласна с това нещо, с претендираното право на собственост върху този автомобил и предприетия начин на управлението му, тя е подала сигнал на тел.112 и писмена жалба във Второ РУ-Благоевград .По този начин тя е обективирала своето несъгласие спрямо претенциите на подсъдимия В. Ш. по отношение на този автомобил и предприетия от него начин за упражняване на това право. Това нещо е доведено до знанието на подсъдимия от полицейски служител на 02 РУБлагоевград, който му се обадил по телефона и го е информирал за подадената жалба. Затова считам, че към този момент и преди деянието е бил налице спор относно правото на собственост, претендирано от подсъдимия върху автомобила, респективно той е бил уведомен за това нещо.

Освен това по делото е налице и писмена кореспонденция между св.Г А. и жената на подсъдимия св.М П,от която кореспонденция може да се направи извод, че тя не е била съгласна с претенциите на подсъдимия към този автомобил и след като са се развалили отношенията между двете страни, св.

Г А. ясно е изразила своето намерение да заплаща автомобила с месечната сума, уговорена между нея и подсъдимия, като само е отказала да заплаща месечната сума за автокаско, тъй като е установено, че такава застраховка не съществува. По тези причини считам, че подсъдимият е осъществил деянието самоуправство от обективна и субективна страна, за което му е повдигнато обвинение, и моето искане е да отмените оправдателната присъда и да го признаете за виновен,като му наложите наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде условно, както и глоба в максимален размер.

АДВ.Ч.: Уважаеми окръжни съдии, от името на подзащитния ми моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло Присъда №72/07.10.2025г., постановена по НОХД №485/2023г. по описа на РСБлагоевград, с която подзащитният ми е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение .Моля да оставите без уважение протеста на РПБлагоевград като неоснователен. Твърдя, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна , тъй като РС е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до единствения възможен правен извод, че по делото не са доказани обективните и субективните признаци на престъплението самоуправство по повдигнатото обвинение с ОА. Следва да поясня нещо, че основната теза, засегната в обвинението, е наличието на обективизирано съгласие от страна на св.Г А А. .Тук следва да допълня, че в рамките на първоинстанционното производство по никакъв повод и начин няма доказателства относно това, че св.А. притежава процесното МПС- Мерцедес А140. Считам,че прехвърлянето на собствеността върху МПС е уредена с разпоредбата на чл.144 ал.1 от ЗДвП т.е. това е договор с нотариална заверка на подписите. Такива документи пред първата инстанция не са представени. Следва да допълня , че и самата прокуратурата приема , че подсъдимият е осъществил едно свое действително право. Не се твърди , както в първоначалния ОА, така и в самия протест, че то е чуждо за автомобила лице. Не се твърди, че той е действал, без каквото и да е право. Обвинението развива тезата, че той е реализирал едно свое право на собственост, но това право е оспорено от св.А. и това право не е реализирано по установения от закона ред. Сега при вземане на Вашето решение моля да имате предвид и следното: решаващият извод и за РС е преди 28.11.2018 г. да е съществувал правен спор между св.А. и подс.В.Ш. относно правото на собственост върху процесния автомобил, който спор да е бил доведен до знанието на подсъдимия. Тук следва да подчертая,че РС не е игнорирал доказателствата на обвинението, напротив съдът обсъжда подробно показанията на св.А., св.П и на свидетелите полицейски служители, плащанията, всички писмени доказателства. Като в тази връзка съдът е приел част от фактическата теза на обвинението,но правилно е направи разграничение между евентуално неуредени гражданскоправни отношения и наказателноправна несъставомерност. Твърденията, изложени в протеста, че св.А. е заплатила почти цялата цена на автомобила, тези обстоятелства, дори да бъдат приети, не доказват престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Плащанията могат да имат значение при евентуално гражданскоправни претенции, за връщане на суми, за неоснователно обогатяване, за неизпълнение на дадена устна уговорка, но самите данни автоматично не доказват самоуправство . Тук искам да подчертая, че съставът на чл.323, ал.1 от НК не санкционира всяко неуредено имуществено отношение, той санкционирана самоволно осъществяване на едно спорно право. Следователно прокуратурата в рамките на производството пред първата инстанция следваше да докаже не просто 3 плащания, а предварително оспорване на право на собственост , обективизирано пред подсъдимия и достигнало до неговото знание. В тази връзка липсват каквито и да е доказателства, че преди 28.11.2018 г. такова знание е налице по отношение на подсъдимия. Дори да се приеме, че А. е заплатила значителна сума, това не доказва, че тя е оспорила пред подсъдимия неговото право на собственост преди тази дата . Не доказва и че В. Ш. е знаел за нейните намерения и това нейно оспорване. Относно твърденията в протеста, че А. е държала автомобила и не е била случаен ползвател, искам да добавя, че прокуратурата поддържа ,че автомобилът е бил във фактическата власт на А., че тя е получила ключове и документи, държала то е продължително време и това сочи за нейна реална претенция към автомобила.Тези факти считам ,че са недостатъчни за ангажиране на наказателна отговорност.Искам да добавя,че съставът на чл.323 от НК не се изчерпва с това, че една вещ се намира в едно лице, а друго лице да я вземе.

Необходимо е лицето,от което вещта е взета, да е оспорило правото на дееца и това оспорване да е било известно на дееца преди неговото действие . От доказателствата ангажирани пред РС не се установи св.А. да е заявила пред В. Ш., че оспорва неговото право на собственост. Не се установява тя да е отправила изявление, че автомобилът е неин . Както споменах преди малко липсват доказателства в тази връзка и че той от своя страна няма право да го вземе и да се разпорежда с него. Не се установи и кореспонденция между нея и подсъдимия в тази насока. Да довърша- наказателната отговорност е лична и не може автоматично да се презюмира знание и умисъл у подсъдимия, въз основа на разговори и кореспонденция, водени с друго лице. Не може спор между А. и П относно застраховки и плащания да бъде автоматично трансформиран в спор между А. и Ш. относно правото на собственост на процесния автомобил. Тук трябва да се разграничат фактите.

Последно искам да акцентирам на обективираното несъгласие, засегнато в протеста- считам, че по въпроса за твърдяното обективирано несъгласие от страна на св.А. следва да се подчертае, че обвинението не сочи ясно в какво се изразява това несъгласие като оспорване правото на собственост на подсъдимия. Подаденият сигнал на тел.112 и подаването на жалба до полицейския орган или фактическо нежелание на свидетелката автомобилът да бъде взет, могат да изразяват недоволство от фактически действия, но тези действия не се равняват на самоуправство, още повече не доказват, че такова оспорване е доведено до знанието на подс.В.Ш. преди датата 28.11.2018г. Отново считам, че за съставомерността на деянието по чл.323,ал.1 от НК не е достатъчно пострадалото лице субективно да не е било съгласно с действията на дееца. Необходимо е несъгласието да бъде обективизирано като правно противопоставяне спрямо конкретно право, което деецът упражнява, а в конкретния случай това не е сторено. При тези данни не може да се направи несъмнен извод, че преди инкриминираното деяние е налице обективизирано пред подсъдимия оспорване на неговото право на собственост върху автомобила, следователно считам,че липсва, както обективният елемент оспорвано право,така и субективното знание у подсъдимия, че осъществява такова оспорено право 4 не по установения начин. В тази връзка има константната практика на ВКС,както и практика на

БлОС по подобен казус. С оглед изложеното,уважаеми съдии, моля да постановите решение, с което да оставите в сила присъдата на РС-Благоевград.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ш.: Абсолютно съм съгласен със защитника ми.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ВЪЗЗИВАЕМИЯ Ш.: Да остане мярката,наложена от РС-Благоевград- невиновен.

Съдът се оттегля на съвещание.

След съвещание съдът обяви присъдата си пред страните .

Протоколът се написа в съдебното заседание, което приключи в 14.15 часа Председател: _______________________

Секретар: _______________________

----- следващ документ -----