Решение № 1380 от 08.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9958/2025
- Вид
- Решение № 1380
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 2 · Закон за здравното осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 1380 гр. Варна, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110109958 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от *“ ЕАД, гр. *, с която срещу Д. Х. С., гр. *, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 109 ЗЗО за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице.
В исковата молба ищецът *“ ЕАД твърди, че ответницата е постъпила на *г. в * в болничното заведение и е изписана на *г. Излага, че към момента на предоставяне на медицинската помощ пациентката е била с невъзстановени здравноосигурителни права, което се установило от служебна справка. Сочи, че ответницата е лекувана по клинична пътека № * – диагностика и лечение на * и е бил изпълнен целият алгоритъм на лечение.
Твърди, че съобразно утвърдения ценоразпис на болничното заведение за пациентката е възникнало задължение да заплати оказаната медицинска помощ на стойност 3 220 лв. В тази връзка за него се е породил интереса да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което производство длъжницата е уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и предявява настоящия иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Ответницата Д. Х. С. не е подала писмен отговор в срок.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Установява се по делото от представената от ищеца епикриза /л. 5/, че на *г. ответницата е приета в * при * ЕАД, гр. *с диагноза –* лекувана е по клинична пътека № *– диагностика и лечение на *и е изписана на *г.
Към датата на приемането й в лечебното заведение пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 6/. Стойността на 1 оказаната й медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение /л.
7-8, по КП № */ е в размер на 3 220 лв. Същата е декларирала /л. 9-11/, че е уведомена за различните дейности в болничното заведение.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено лице, с правно основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответницата, както и размера на претенцията си. В тежест на ответницата е било да докаже, че не е била с прекъснати здравноосигурителни права към момента на оказване на медицинската помощ и болничното лечение по клинична пътека, или че е заплатила за лечението си.
Предвид приетото от фактическа страна настоящият състав намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установи се от представените писмени доказателства, че ответницата действително е лекувана в болницата, както и какъв е размерът на дължимите от нея суми съобразно клиничната пътека и ценоразписа. Същата се е разписала върху изготвената епикриза.
Ответницата не представи доказателства да е била здравноосигурена или да е възстановила здравноосигурителния си статус и към настоящия момент. Не са представени и доказателства претендираната сума за лечението да е заплатена.
Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права. С оглед извода за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗО за предоставяне на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване искът за заплащане на сумата в размер на 3 220 лв., претендирана като дължимо плащане на основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, се явява основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който претендира по 64,40 лв. държавни такси в заповедното и исковото производства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. Х.
С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 646.36 € /хиляда шестстотин четиридесет и шест евро и тридесет и шест евроцента/, с левова равностойност 3 220 лв. /три хиляди двеста и двадесет лева/, представляваща неизплатено болнично лечение (оказана медицинска помощ) на неосигурен пациент за периода *г. – *г. по клинична пътека № *– Диагностика и лечение на * в Клиника по * при * на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /31.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.
2
ОСЪЖДА Д. Х. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 32.93 € /тридесет и две евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 32.93 € /тридесет и две евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3