Разпореждане № 968 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 968 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно дело № 20241100202049 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл.12, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАНЛСМЛС).

Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода спрямо българския гражданин Х. А. А. , в което е посочено, че същият е осъден на територията на Р. Унгария с влязла в сила на 12.11.2013г. присъда на наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 4 ( четири) години за две деяния, от което към 03.07.2023г. е изтърпяно 1 година 11 месеца и 24 дни и желае да бъде извършен трансфер за изтърпяване на наказанието в Р. България. Посочен е като последен известен адрес и място на пребиваване такъв в Р.България, Бургас 8000, ул. ****. В представен протокол от 23.03.2023г. осъденият български гражданин Х. А. в изслушването му пред Институт за изпълнение на наказанията в област Палхалма е заявил, че адресът на местонахождението му е Р.България, Бургас 8000, ул. ****, който е и постоянния му адрес.

По повод на удостоверението пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ЧНД № 369 /2024 г., в хода на което е изискана справка от НБД „Н“ за българския гражданин Х. А., в която като постоянен и настоящ адрес е посочен такъв в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. **** ( л. 53).

Съдия – докладчик от Окръжен съд – Бургас с разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на 28.03.2024г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на СГС с аргумент, че СГС е компетентен, тъй като „ налице са данни, че същият не живее в страната, видно от справката му за задграничните му пътувания ….. е налице хипотезата на чл. 7, ал.2 от ЗПИИСАНЛСМЛС относно специалната компетентност а СГС, тъй като осъденото лице не живее в страната“.

Настоящият съдия – докладчик счете, че този извод на съдията – докладчик при Окръжен съд – Бургас е неправилен.

1

Основният принцип за определяне териториалната подсъдност по този род дела, визиран в чл. 7, ал.1 от ЗПИИСАНЛСМЛС, е местоживеенето на осъденото лице. Едва когато местоживеенето на лицето в Р. България е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е СГС ( ал.2 на с.т.) В законодателството на Р. България не съществува легална дефиниция на понятието „ местоживеене“, респ. както настоящия ( в гр. Бургас), така и посочения като постоянен ( в гр. Бургас) адрес може да бъде тълкуван като „местоживеене“ – срв. разпоредбата на чл. 93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация, която постановява, че постоянният адрес на гражданите е адресът за кореспонденция с органите на държавна власт (вкл. и съдът) и органите на местното самоуправление.

По служебен почин на ОС-Бургас са изискани данни за постоянния и настоящ адрес на осъдения Х. А., като в представената справка като такъв е посочен адрес в гр.

Бургас, кв. „Победа“, ул. ****. Същият адрес е заявил и осъдения български гражданин пред пенитенциарните власти на Р. Унгария на 23.03.2023г. и този адрес е посочен в депозираното пред българските съдебни власти удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАНЛСМЛС.

Горното означава, че местоживеенето на осъдения български гражданин Х. А. попада в териториалния обхват на ОС Бургас, респ. същият е териториално компетентен да разгледа молбата му.

Не се споделят изводите на съдията – докладчик от ОС Бургас, че българският гражданин Х. А. живее извън територията на страната, понеже не е намерен на посочения като постоянен и настоящ адрес в Р.България, тъй като ( видно от самото удостоверение) Х. А. понастоящем изтърпява наказание „ лишаване от свобода“ на територията на Р.Унгария. Принудителното изолиране на българския гражданин в друга държава не означава, че се променя местоживеенето му – ако се сподели този извод, това би означавало СГС да има изключителна компетентност по този вид дела.

В този смисъл е наличен спор за подсъдност между Софийски градски съд и ОС Бургас, по който и на основание чл. 44, ал.1 от НПК следва ВКС да се произнесе, а съдебното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното СГС, НО, 23 с-в

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 2049/2024г. по описа на СГС, НО, 23 състав и

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Окръжен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА на основание чл. 44, ал. 1 от НПК делото на ВКС за произнасяне по 2 спора за подсъдност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3