Решение № 517 от 29.05.2015, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ..... Година 29.05.2015 Град

Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд, Петнадесети граждански състав

На двадесет и първи януари Година две хиляди и петнадесета В публичното заседание в следния състав :

Председател : Олга

Златева при секретаря Е.Д. като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВА гр.д.№ 5346/2013г. по описа на

РС- Ст.Загора, прецени следното :

Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД от пълнолетната българска гражданка М.П.М. ***, против 2 бр. ответнички- също пълнолетните български гражданки И.П.В. *** и Р.П. ***, по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения между първата ответница/като продавачка/, и втората ответница/като купувачка/, по договор за продажба на недвижим имот недвижим имот, извършена с нотариален акт за продажба на недвижим имот ….. на нотариус Христо Спасов, рег.№ 121 на НК и район на действие - района на Старозагорски районен съд, вписан в Служба по вписванията под вх.рег.№ 4077 от 18.04.2013г., акт № 48, том XII, дело № 2307/13г., а именно- ……. Ищцата твърди, че извършената сделка между двете ответници- сестри увреждала интересите на ищцата. По съдебната спогодба, тъй като И.П.В. не заплатила на ищцата дължимите 13 800лв. в предвиденият срок - до 23.03.2013г., ищцата се снабдила с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 20137660401770 на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 на КЧСИ, с взискател - ищцата и длъжник – ответницата И.П.В..

По делото било установено, че длъжникът не притежава недвижимо имущество и други вещи, върху които да се насочи изпълнението, с цел удовлетворяване на вземането. Вземането възникнало с постигането на спогодбата - на 23.01.2013г. и срокът за доброволното му заплащане изтекъл на 23.03.2013г., като от тази дата възниквало и правото на ищцата за принудителното му събиране- т.е. преди датата на оспорваната сделка. Същата била извършена на 18.04.2013г. Увреждането на кредитора било безспорно, тъй като чрез извършеното правно действие/продажба на единствения си недвижим имот/, длъжникът/първата ответница/ на практика се разпореждал с цялото си имущество, като по този начин правел невъзможно принудително изпълнение върху конкретни имоти, което представлявало невъзможност за удовлетворението на кредитора. Намаляването на имуществото на длъжника или затрудняване на удовлетворяване на кредитора след възникване на вземането му, увреждало кредитора, доколкото същият в съответствие с генералното правило на чл.133 от ЗЗД разчитал на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява, след възникване на кредиторовото вземане.

В конкретния случай оспорваната сделка напълно лишавала ищцата от възможността за удовлетворяване на вземането в качеството й на кредитор, тъй като след извършеното разпореждане с имота, първата ответница И.П.В. не притежавала никакво имущество, от което кредиторът й да се удовлетвори. Фактът, че след извършване на описаните по-горе разпоредителни действия, И.П.В. не разполагала с други недвижими имоти, достатъчни за удовлетворяване на взискателя кредитор, се установявал от удостоверение изх.№ 47007/24.10.2013г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов и към 18.10.2013г. размерът на вземането бил 16 262,33лв., видно от сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ Кръстьо Ангелов.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори и от двете ответници, както следва :

Първата ответница И.П.В. заявява, че искът, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че имотът, който ответницата прехвърлила, бил нейно единствено жилище, където живяла и живее от десетилетия. Тя не разполагала с друго имущество. Покупко-продажбата бил извършена за събиране на средства, които били крайно необходими на И.П. за съществуването и, за лечение на заболявания при болничен режим, с опасност за живота и. След приключването на производството за делба, образувано по искова молба на същата ищца - М.М., ответницата И.В. била доведена до тежко здравословно състояние и два пъти била приемана на болнично лечение, като с получаваната от нея пенсия не било възможно покр...ето на най-елементарните месечни и ежедневни разходи и се наложило ежедневното обгрижване на възрастната жена, осъществявано от нейната сестра и втора ответница и племенниците и. Била осъдена да заплати и непосилната за нея сума от 13 800 лева на М. в срок от 2 месеца, което било невъзможно и непосилно. Потънала в дългове и в невъзможност да заплаща дори и най-належащите разходи, ответницата И.В. била принудена да продаде единственото си имущество на близък човек от семейството, който да се грижи за нея, нещо повече, и по-важно- да се смили да я остави да живее в собствената й къща поне за известен период от време. Ищцата М.М. довела ответницата П. до състояние на пълна неплатежоспособност и до принудата да продаде селската си къща-единственото останало от покойния й съпруг, за да се разплати с нея. Към датата на разпореждането с имота вземането не било станало изискуемо по реда на съдебното изпълнение. Моли съдът да приеме, че извършената сделка за покупко-продажба не цели увреждане на кредитора и намаляване на имуществото на длъжника и страните са били добросъвестни по отношение интересите на кредитора на първата ответница, като отхвърли предявения иск и осъди ищцата да заплати направените от ответницата разноски.

Втората ответница Р.П.Т. заявява, че предявеният иск се счита за процесуално допустим до размера на 4/6 ид.части от предмета на сделката, докъдето се простирал правният интерес на ищцата да претендира насочване на изпълнение спрямо имота. По същество, счита исковата претенция за неоснователна. Сочи, че между първата и втората ответница действително била сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, който преди това бил поставен в дял на ответницата И.В., сделката за покупко-продажба била възмездна, срещу цена, уговорена между страните по нея, които били сестри.

В останалата част твърденията, наведени в исковата молба, били несъстоятелни и почивали на предположения на ищцата. Твърди се, че искът по чл.135 от ЗЗД по своята същност не бил конститутивен, както било прието в старата съдебна практика, а установителен. При уважаването му не се постигало връщане на прехвърленото с „увреждащата" сделка в патримониума на прехвърлителя-длъжник, а се обявявала недействителност на сделката само спрямо ищеца - кредитор, като за последния възниквала възможността да насочи пряко принудително изпълнение спрямо прехвърлената вещ. Цитира се съдебна практика. За да бъде основателен искът, прехвърлянето на конкретен имот следвало да уврежда интереса на кредитора, да осуетява възможността да се удовлетвори от стойността й. Вещта, прехвърлена с атакуваната сделка, следвало да бъде секвестируема - да бъде годен обект за принудително изпълнение, а в конкретния случай, жилищната сграда- обект на съдебната делба и впоследствие — на прехвърлителната сделка била несеквестируема, тъй като представлявала единствено жилище за прехвърлителката И.В.. Срещу този имот съдебният изпълнител не можел да предприеме принудително изпълнение, нито взискателят- ищец можел да се удовлетвори от стойността му. Ето защо, сделката не била „увреждаща" и в тази част и за този жилищен имот искът бил неоснователен само на това основание. Претенцията на ищцата била неоснователна, тъй като ответницата била добросъвестен купувач по сделката. Същата не знаела за увреждането, тъй като първата ответница И.В. сама предложила да й продаде семейния имот, като и обяснила, че има нужда от пари, за да погаси свои задължения, а не желаела да прехвърля собствеността на непознати хора извън семейството. Ответницата заплатила продажната цена на сестра си и първа ответница, с намерението да бъде собственик на имота и да упражнява правото си на собственост занапред, като не съзнавала за други намерения на продавача за сключване на сделката, освен нуждата на прехвърлителката В. от парични средства. Към датата на изслушване на сделката за покупко-продажба ответницата Т. не била осведомена за резултата от проведения делбен процес между ищцата и първата ответница, нито за размера на паричното задължение на В. за уравнение на дялове спрямо ищцата М., а още по-малко - за обстоятелството дали задължението за уравнение е било частично или изцяло погасено, нито дали е било образувано изпълнително производство против сестра и. Обстоятелството, свързано с местоживеенето на първата ответница В. към настоящия момент и дали същата продължава да обитава имота, придобит от нея по силата на атакуваната сделка, било ирелевантно за спора, а и от такъв факт не можело да се извличат аргументи за увреждащия характер па сделката. Дали след предаване на владението от купувача на продавача прехвърлителят имал достъп до продадения имот, нямало никакво отношение към действителността на сделката. И.В. била сестра на ответницата, намирала се в тежко здравословно състояние, често с опасност за живота, като била подложена често на болнично лечение. Вътрешните и лични отношения между страните по сделката нямали отношение към действителността на същата, предаването на владението от купувача на продавача не предполагало изхвърляне на продавача от имота. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да осъди ищцата да заплати направените разноски.

С отговорите се моли искът по чл. 135 от ЗЗД да се отхвърли, като неоснователен.

Твърди, че ищецът не е увреден от договора за дарение. Ищецът се бил дезинтересирал от придоб...ето на имота и се съгласил с последиците на дарението.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли да бъдат уважени, както и в представената писмена защина.

В съдебно заседание ответниците чрез процесуалните им представители оспорват исковете и молят да се отхвърлят, както и в представената писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от събраните по делото писмени доказателства- договор за делба на земеделски земи от 09.12.1998г., анекс към договор за наем на земеделска земя от 10.10.2008г., удостоверение № 43400/18.09.2014г. на сектор ПП при ОД на МВР- Ст.Загора, протокол от 23.01.2013г. по гр.д.№ 3333/2011г. на РС- Стара Загора, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том ІІ, рег.№ 1649, дело № 82/2013г. на нотариус Христо Спасов, удостоверение на ЧСИ- Кръстьо Ангелов с изх. № 47007/24.10.2013г., сметка за размера на дълга по изп.д. № 20137660401770, скица № 3409/25.11.2013г., удостоверение за данъчна оценка от 19.11.2013г., удостоверение за наследници изх.№ 7/28.01.2014г., удостоверение изх.№ 10-11-1835/12.02.2014г., удостоверение за постоянен адрес изх.№ 27/12.02.2014г. на М.Г., удостоверение за настоящ адрес изх.№ 28/12.02.2014г. на М.Г., удостоверение за постоянен адрес изх.№ 25/12.02.2014г. на Д.Т., удостоверение за настоящ адрес изх.№ 26/12.02.2014г. на Д.Т., първата ответница/като продавачка/, и втората ответница/като купувачка/, сключват помежду си нотариален договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт за продажба на недвижим имот …. на нотариус Христо Спасов, рег.№ 121 на НК и район на действие - района на Старозагорски районен съд, вписан в Служба по вписванията под вх.рег.№ 4077 от 18.04.2013г., акт № 48, том XII, дело № 2307/13г., а именно- …...

По сключената съдебна спогодба между ищцата и първата ответница, тъй като първата ответница И.П.В. не заплатила на ищцата дължимите 13 800 лв. в предвиденият срок до 23.03.2013г., ищцата М.М. се снабдила с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 20137660401770 на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег.№ 766 на КЧСИ, с взискател - ищцата и длъжник – ответницата И.П.В.. По делото било установено, че длъжницата- първата ответница не притежава налично недвижимо имущество и други скъпи вещи, върху които да се насочи изпълнението, с цел удовлетворяване на вземането. Вземането възникнало с постигането на спогодбата - на 23.01.2013г. и срокът за доброволното му заплащане изтекъл на 23.03.2013г., като от тази дата възниквало и правото на ищцата за принудителното му събиране- т.е. преди датата на оспорваната сделка. Същата била извършена на 18.04.2013г. Увреждането на кредитора било безспорно, тъй като чрез извършеното правно действие/продажба на единственият си недвижим имот/, длъжникът/първата ответница/ на практика се разпореждал с цялото си имущество, като по този начин е станало невъзможно принудително изпълнение върху конкретните имоти, което представлявало невъзможност за удовлетворението на кредитора- ищцата. Намаляването на имуществото на длъжницата или затрудняване на удовлетворяване на кредиторката- ищца след възникване на вземането му, увреждало кредиторката, доколкото същата в съответствие с общото правило на чл.133 от ЗЗД разчитала на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява, след възникване на нейнто кредиторово вземане. В конкретния случай оспорваната нотариална сделка между двете ответнички- сестри напълно лишила ищцата от възможността за удовлетворяване на вземането си в качеството й на кредитор, тъй като след извършеното разпореждане с имота, първата ответница И.П.В. вече не притежавала никакво имущество, от което кредиторката й- ищца да се удовлетвори. Фактът, че след извършване на описаните по-горе разпоредителни действия, И.П.В. не разполагала с други недвижими имоти, достатъчни за удовлетворяване на взискателя кредитор, се установява от Удостоверение изх.№ 47007/24.10.2013г. на ЧСИ- Кръстьо Ангелов и към 18.10.2013г. размерът на вземането бил точно 16 262, 33лв.- видно от Сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, Стара Загора.