Решение № 184 от 31.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Девня, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100447 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.4 ЗЗДН от Д. П. А., ЕГН **********, против нейния съпруг М. А., р. на *** г.

Молителката твърди, че на 27.04.2024г. около 20,30 часа ответника - нейн съпруг, започнал без причина да обижда нея и детето й, след което я хванал за ръцете, избутал я до касата на вратата, пуснал едната й ръка, за да хване бравата на вратата и блъснал вратата в лицето й. От удара носа на молителката се разбил и от него започнала силно да тече кръв.

Твърди, че ответника от години упражнява психически тормоз спрямо нея и децата й от първия брак, като ги обижда, че били тъпи, глупави, идиоти и т. н.

Моли съдът, да бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат наложени следните мерки за защита -задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с молителката и децата й жилище в *** и забрана да приближава жилището, което обитава молителката с децата, местата за социални контакти и отдих.

С Определение №325/22.05.2024 г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно изложените от молителката данни е стигнал до извода, че е налице пряка или непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, като е издал Заповед за незабавна защита №3/22.05.2024 г., с която по отношение на ответника М. А. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН.

Молителката представя писмени доказателства. В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на молителката.

1

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

Съдът приема молбата за допустима, доколкото молителката Д. П. А. и ответника М. А. видно от представеното зеверено копие от удостоверение за сключен граждански брак от *** са съпрузи. Следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т.1 от ЗЗДН , като в същата се излагат факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

В доказателствена тежест на молителката е да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, - “ всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка".

В подкрепа на твърденията си за осъществено домашно насилие молителката Д.

А. е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът е предвидил доказателствена сила. Съдът кредитира същата, доколкото обстоятелствата, посочени в нея се потвърждават от останалите по делото доказателства, както и от показанията на ангажирания по делото свидетел. В представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО на МБАЛ “ Св. Анна – Варна “ АД от ***г. на пациент Д. А., дата на постъпване ***г., *** часа е посочена травма на носа с 0,5 см . рана от удар, проведено ПХО, лепене. В медицинско удостоверение от 29.04.2024г. на отделение Съдебна медицина при МБАЛ “ Св. Анна – Варна “ АД са отразени установените травматични увреждания а именно: разкъсно контузна рана, кръвонасядане по гърба на носа, счупване на носните кости, кръвонасядания в областта на горните крайници. Описаните травматични увреждания, сочи лекарят, са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, същите биха могли да бъдат получени по указаните време, начин. Съдебният медик сочи, че в своята съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В своите показания пред съда свидетелят В. Д. В. – син на молителката, излага своите непосредствени впечатления за инцидента. Явства, че на 27.04.2024 г. вечерта разхождал кучето си и в един момент то избягало. Докато го търсел, майка му позвънила и казала, че кучето се е върнало само у дома. Когато свидетелят се прибрал, ответникът му казал, че е идиот на немски, но свидетелят не му обърнал внимание и се качил в стаята си на горния етаж. По-късно към 23 часа чул обиди от страна на ответника към молителката и слязал на първия етаж, да види, какво се случва. Видял, че ответника бил хванал майка му за двете ръце и я блъскал към другата стая и блъскайки вратата, да я затваря след нея, я ударил по носа. След това той ударил свидетеля с юмрук по горната устна. После свидетелят излязал с майка си, за да я закара в Спешно отделение, защото носа й кървял. Имало счупване на носа и кървене от носа. Към болницата били с автомобила на молителката. Към 10-тина приятели дошли в болницата, да ги подкрепят, като предложили, включително да 2 спят при някой от тях. След това свидетелят и майка му се върнали в ***, но М. бил заспал и нямали проблеми. На следващия ден молителката подала жалба в полицията Ответникът употребява алкохол умерено и по преценка на свидетеля не бил пиян нея вечер, защото произнасял ясно думите към него. Отношенията между майка му и ответника били обтегнати, като свидетелят и сестра му избягвали да говорятс него. В лицето ответника не е казвал нищо на свидетеля, но говорел по негов адрес на немски нещо от рода на „Този психопат и идиот не става за нищо”. Към сестра му също на немски с дума, която означава „курва”, към майка му с думи от рода на „тъпа крава” и че е „психопатка” и подобни. Макар и дадени от заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля предвид липсата на противоречия и кореспондирането им с останалия доказателствен материал по делото. В доказателствена тежест на ответника по делото беше да проведе успешно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. За казусът ответникът не проведе никакво доказване,както и не опроверга показанията на свидетеля по делото.

С оглед, на изложеното съдът приема, че ответникът е осъществил домашно насилие спрямо молителката по смисъла на чл.2 ЗЗДН. В тази връзка са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно насилие предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация. С оглед събраните доказателства по делото подходящи мерки в случая са да задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище с молителката и да му бъде забранено да приближава молителката и жилището й за срок от 12 месеца при приспадане времето на срока на действие на издадената заповед за незабавна защита от 22.05.2024г. съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН. Съдът намира този период за подходящ с оглед постигане възпитателен ефект на мерките, като даде възможност на извършителя да преосмисли своето отношение към своята съпруга. Останалите поискани от молителката мерки съдът намира за неподходящи, доколкото не са конкретизирани местоработата и местата за социални контакти и отдих и налагането на същите във вида, в който са поискани с молбата, би довело да невъзможност ответникът да продължи изобщо да обитава същото населено място – ***, в което живее съвместно с молителката.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС държавна такса в размер на 25 лева.

С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на молителката Д. П.

А. й се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Девненският районен съд РЕШИ:

3

ЗАДЪЛЖАВА М. А., роден на ***г. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу Д. П. А. с ЕГН **********

ОТСТРАНЯВА М. А., роден на ***г., за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита с №3/22.05.2024г., от съвместно обитаваното жилище с молителката Д. П. А. с ЕГН **********, находящо се в *** ЗАБРАНЯВА за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита с №3/22.05.2024г,. на М. А., роден на ***г., ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице Д. П. А. с ЕГН **********, на по – малко от 50 метра, както и на същото разстояние жилището, в което живее пострадалото лице в ***, като ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. П. А. с ЕГН ********** в останалата й част

ОСЪЖДА М. А., роден на ***г. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. П. А. с ЕГН **********, ***, сумата от 600 лева / шестотин лева / разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. А., роден на ***г. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита по чл.15, ал.8 ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. А., роден на ***г. ***, за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 31.07.2024г. , съгласно разпоредбата на 17,ал.1 ЗЗДН 4

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

5