Решение № 31 от 04.11.2024, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Административно наказателно дело 97/2024
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Искра Стоянова Вараджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Елена, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20244130200097 по описа за 2024 година С НП № 24-0260-000137/07.05.2024 г. на Началника на РУ – Елена за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на В.
Й. А. от с. Я., общ. Р..
Постъпила е жалба от В. Й. А. против НП. В същата жалбоподателят твърди, че последното е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като нямало поставен забранителен знак В2, който да забранява навлизането на участъка от пътя, по който се движел. Освен това, работещите там служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ му казали, че няма забрана за преминаване, но следва да бъде по-внимателен. Жалбоподателят твърди, че след него имало още няколко автомобила. На следващо място, излага, че в обжалваното НП липсват основни реквизитите съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение. Посоченото в АУАН и в НП не е достатъчно, за да се приеме, че е индивидуализирано мястото.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, като 1 незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Й. А. не се явява и не взема писмено становище.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началникът на РУ - Елена се явява и взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното НП.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
На 06.04.2024 г. в 11.58 часа свидетелите С. П. П., служител на РУ – Елена, и свидетелите Г. Х. С. и Т. Х. Х., двамата служители на ГД „Жандармерия“ - сектор Горна Оряховица, били на работа и се намирали на път II-53 на около км. 39+500, където се намирало Еленското ханче. Задачата им била да контролират потока на движение и да не допускат навлизане на МПС на път II-53 от км. 35 до км. 45, тъй като пътят бил в ремонт и имало временна организация на движението. Около 11.58 часа двамата забелязали в този затворен участък по пътя да се движи лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ** **** ** в посока от гр. Елена към гр. Велико Търново. Свидетелят Т. Х. Х. подала на водача сигнал за спиране със стоп-палка. Вследствие на това, последният спрял на указаното място. Свидетелят С. П. П. му обяснил, че е нарушил пътен знак В2, поставен на път II-53 при км. 45, началото на ул.
„Разпоповци“ в гр. Елена, във връзка със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново, съгласно която била въведена временна забрана за движение по пътя и била създадена временна организация на движението.
За извършеното нарушение свидетелят С. П. П. в присъствието на свидетелите Г. Х. С. и Т. Х. Х. съставил на жалбоподателя В. Й. А. АУАН № 441968/6.04.2024 г. В изготвения АУАН е посочено, че жалбоподателят В. Й.
А. на 06.04.2024 г. около 11.58 часа на републикански път II-53 около км.
39+500, движейки се в посока от гр. Елена към гр. Златарица, управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ** **** **, негова собственост, като същият не съобразил поведението си с пътен знак В2 (Забранено е влизането на ППС в 2 двете посоки), поставен на републикански път II-53 при км. 45, като навлязъл в зона на действие на пътния знак при въведена временна забрана на движение със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, като отказът му е удостоверен с подписа на двама свидетели.
Въз основа на АУАН е съставено НП № 24-0260-000137/07.05.2024 г. от Началника на РУ – Елена. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2024 г.
От удостоверение № 260000-2510/23.05.2018 г., удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.
По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят В. Й. А. е правоспособен водач на МПС, както и че същият е санкциониран за множество извършени нарушения по ЗДвП с фишове и НП.
По делото са представени писмо с рег. № 11-00-157/4.09.2024 г., ведно със Заповед № 54205/21.08.2024 г., Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г., Заповед № 11/12.02.2024 г., схема на отбиване на движението за път II-53 и временна организация на движението, от които е видно, че със Заповед № РД11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново е въведена забрана за движение на всякакви ППС по републикански път ІІ-53 „Поликраище - Елена - Майско“ в участъка от км. 34+400 до км.
46+290. Същата е въведена на 12.02.2024 г. в 16.00 часа. Сигнализацията е изпълнена от „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. Ограничаването на движението и обходните маршрути са сигнализирани посредством предупредителни знаци и указващи табели, съгласно одобрен проект за временна организация и безопасност на движението, която била приета с 3
Протокол от 12.02.2024 г.
По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят С. П. П. и свидетелите по АУАН Г. Х. С. и Т. Х. Х..
Съдът възприема така установената фактическа обстановка въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели С. П. П., Г. Х. С. и Т. Х. Х..
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото НП, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на последното и законните разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба 4 от 300.00 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
В конкретния случай, от събраните доказателства безспорно се установи, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ** **** **, собственост на жалбоподателя, при наличие на въведена временна забрана за движение на ППС по републикански път ІІ-53 „Поликраище - Елена - Майско“ в участъка от км. 34+400 до км. 46+290 със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново, като не съобразил поведението си с пътен знак В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, поставен на републикански път ІІ-53 при км. 45 – началото на ул. „Разпоповци“ в гр. Елена, навлязъл след знака и продължил движението си в зоната на действие на забраната към гр. Златарица. Ето защо, съдът приема, че по несъмнен начин е установено вмененото му във вина административно нарушение и счита, че правилно е санкциониран за извършването му.
Направените от жалбоподателя възражения, че не е извършил вмененото му нарушение и е навлязъл в посочения пътен участък, тъй като нямало поставен забранителен знак В2, са неоснователни. Разпитаните по делото свидетели С. П. П., Г. Х. С. и Т. Х. Х. са категорични в показанията си, че е въведена временна забрана за движение на всякакви ППС по републикански път ІІ-53 „Поликраище - Елена - Майско“ в участъка от км.
34+400 до км. 46+290 и по тази причина на същите била поставена задача да контролират потока на движение и да не допускат навлизане на МПС в него, както и че забранителният знак В2 бил поставен в началото на пътния участък, който се ремонтирал, т. е. при км. 45 – началото на ул. „Разпоповци“ в гр.
Елена. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и безпристрастността на депозираните показания на двамата свидетели, които са очевидци и са констатирали нарушението. Показанията на последните кореспондират и с писмените доказателства по делото, изискани от Областно пътно управление – Велико Търново, от които се установява, че със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново е въведена забрана за движение на всякакви ППС по републикански път ІІ-53 „Поликраище - Елена - Майско“ в участъка от км. 34+400 до км.
5
46+290. Същата е въведена на 12.02.2024 г. в 16.00 часа и има действие и към момента на извършване на нарушението от жалбоподателя на 6.04.2024 г.
Безспорно се установява, че движението и обходните маршрути са сигнализирани посредством предупредителни знаци и указващи табели съгласно одобрен проект.
На следващо място, в НП ясно е описано какво нарушение е извършено, дата и място на неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Съвсем ясно е описано и коя е нарушената законова разпоредба. В този смисъл, съдът намира, че направените от жалбоподателя възражения, че са допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението е осъществено от страна на жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Правилно е приложена и съответната санкционна разпоредба, като на жалбоподателя е наложено предвиденото в нормата на чл.
183, ал. 7 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението.
При определяне на наказанието административно наказващият орган не е излязъл от рамките на констатираното в АУАН, като е наложил санкцията в пределите, предвидени в закона. Съдът намира, че наложеното наказание ще изпълни своята цел – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.