Решение № 261290 от 12.04.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6699/2020
- Вид
- Решение № 261290
- Подписан
- 12.04.2021
- В сила
- 06.05.2021
- Състав
- НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 486 · Търговски закон
- чл. 486, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 531, ал. 1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
- чл. 535, т. 3 · Търговски закон
- чл. 536, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 537 · Търговски закон
- чл. 538, ал. 2 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. / 12.04.2021г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6699 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по иск на Д.Н.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 5000.00лв. по запис на заповед с дата на издаване от 25.10.2016г. с падеж 20.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК по ч******. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед *****. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ ****, ***ти състав.
Претендират се и разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чгд ****. на Районен съд гр.Варна, е подадено възражение в срок, като са му дадени указания да предяви иск в едномесечен срок, поради което за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуване на вземане срещу ответника в размер на 5000.00лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Излага се от ищецът, че ответницата В.С.К. е издател на Записа на Заповед, без протест, за сумата от 5000.00лв., с дата на издаване от ***6г., с падеж ****., като на падежа на задължението а и до настоящия момент, длъжника не е изпълнил задължението си да заплати дължимата сума.в полза на ищеца Д.Н.Й..
По повод подадено от ищецът заявление за издаване на заповед за изпълнение, с разпореждане е издадена Заповед на PC –Варна по чл.417 ГПК, с която на длъжника е разпоредено, че дължи и следва да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство.
Ответникът в срок е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на порично задължение по чл.417 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск, с който отправя искане до съда, да се произнесе с решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца Д.Н.Й. сумата в размер на 5000.00лв. по запис на заповед от дата ****., с падеж ****., като ответницата не е изпълнила задължението си да заплати дължимата сума, поради което се претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Отправено е и искане, ответницата да заплати на ищеца и сторените по делото разноски за исковото производство по настоящата искова молба, както и разноските по заповедното производство.
В срокът по чл.131 ГПК, ответницата
В.С.К. ЕГН **********, депозира отговор на исковата претенция, с който претендира, че ищецът не е уточнил правният си интерес от предявения иск.
Посоченото становище, не е споделено от съдебния състав, предвид че исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК, се развива след подадено възражение на длъжника и дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск по чл.415 ГПК.
По основателността на исковата претенция, в отговора по чл.131 ГПК, се заявява следното: ответника оспорва предявената искова претенция изцяло, като неоснователна, недоказана и необоснована, по основание и размер, с оглед на така изложените твърдения в исковата молба, представените доказателства към нея, както и от тези, които иде се съберат в хода на настоящото производство.
Оспорва се процесната
Запис на заповед с дата на издаване от ***. и падеж ****., като нередовна от външна страна, неотговаряща на изискванията на чл. 535 ТЗ.
Твърди се от ответната страна, че не е вярно да дължи на Д.Н.Й. ЕГН **********, сумата от 5000.00лв.;
Оспорва се, твърдението по силата на запис на заповед - без протест, ответницата е поела задължение да плати без протест и разноски, без никакви възражения и без удръжки от какъвто и да било характер търсената сума;
Оспорва се, наличие на правен интерес от страна на ищеца за водене на настоящия иск, доколкото същия за сумата от 5000.00лв. не е предявена на ответницата и съответно не я дължи. Оспорва се, да е налице факт на предявяване на така заявената запис на заповед.
Твърди се, че на дата ***., ищеца е поискал от ответницата да подпише друга запис на заповед за същата сума от 15000.00лв., с падеж ****. и място на плащане гр.Варна, за която има влязло в сила решение по въз. **** г., по описа на ОС - Варна;
Във връзка с горното, се сочи, че ищецът е уверил ответницата, че записа на заповед с падеж ***., за същата сума от 5000.00лв. ще бъде унищожена, защото иска по -близка дата на плащане.
Ответницата настоява, че не й е давана друга сума в размер на 5000.00лв., която да обуславя правен интерес от връщане след представяне на запис на заповед с падеж ***.. Твърди се, че такава не е предявявана на ответницата.
Излага се, че в т. 12 от заявлението, се сочи документът от който произтича вземането е Запис на заповед от *** г., с падеж ****. По повод на заявлението е образувано ч.гр.дело № *** по описа за *** година на Районен съд Варна, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора Д.Н.Й. ЕГН **********, адрес: ***, сумата 5000.00 лева, по запис на заповед от ***., с падеж на *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и съответни разноски.
Въз основа на Заповедта е издаден изп. лист.
Заповедта е била връчена на ответницата, в качеството й на длъжник и тя е подала възражение в законния срок. След като съдът е приел, че възражението е подадено в срок, е указал на заявителя в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си, както и че ако не представи доказателства в тази насока, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Настоящата искова молба е постъпила в PC Варна на **** година. От приложеното към исковата молба, копие на Запис на заповед, е видно че В.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, като издател на същата безусловно и неотменимо се задължава да плати без протест и разноски, без никакви възражения и без удръжки от какъвто и да е било характер, срещу представяне на настоящия запис на заповед на Д.Н.Й.
ЕГН **********, адрес: *** или на негова заповед, сума от 5000.00 лева, на падеж 20.01.2017г., и в място на плащане - гр.Варна. Посочени са: дата на издаване - **** година и място на издаване - гр.
Варна.
От приложените материали по делото, се настоява, че не става ясно, дали по ч.гр.дело № *** по описа за **** година на Районен съд ***, е видно, че е налице оригинала на процесната запис на заповед, от който да става ясно, че ответницата е издала запис на заповед на **** г. в полза на ищеца, за сумата от 5000.00 лева, с падеж ****., без разноски, без протест, срещу представяне на настоящата запис на заповед на Д.Н.Й. ЕГН **********, адрес: *** или на негова заповед.
Сочи се, че липсват твърдения и не са представени писмени доказателства да е налице протокол за предявяване на запис на заповед от ****., подписан от ответницата.
С оглед на това, се моли да се приеме следното: Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка, от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа, като реквизитите му са посочени в чл. 535 ТЗ. Съгласно т.17 от TP № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение, е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. В настоящия случай и доколкото в настоящия отговор са налице твърденията на ответницата за съществуване на каузално правоотношение, поради което предмет на делото е възникването и съществуването на валидно менителнично правоотношение с издателя, и ако в хипотеза бъде прието, че издадения в полза на ищеца запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ, поради което същият би се приел за редовен от външна страна, то се моли съда да обърне внимание, че съгласно чл. 535, т. 3 от ТЗ, записът на заповед следва да съдържа падеж, като начините за определяне падежите на ценната книга са законоустановени. Чл. 486 от ТЗ, която разпоредба съгласно чл. 537 от ТЗ намира приложение и при записа на заповед, падежът може да бъде: на предявяване ; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването; на определен ден.
Законодателят изрично е предвидил, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
Сочи се, че процесният запис на заповед е с падеж на 20.01.2017г. год., срещу предявяване на настоящата запис на заповед, т.е. в дадения случай приложение намира разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Предявяването на запис на заповед с падеж "на предявяване" има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. В този смисъл е и TP № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че е необходимо предявяване на записа на заповед, за да се ангажира отговорността на издателя. Изводът, който може да се направи е, че предявяването на записа на заповед не влияе на неговата валидност, а има за цел и прави задължението по него изискуемо. То подлежи на изпълнение след предявяване по надлежния ред на ценната книга. Предявяването - съгласно чл. 538, ал. 2 ТЗ, изисква както подпис на издателя, че му е предявен за плащане записът на заповед, така и поставяне на дата. Съществена последица на предявяването е поставянето на длъжника в забава от една страна, а от друга -начало на тригодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване от поемателя на прекия общ менителничен иск срещу издателя и авалистите по ценната книга. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но изискуемостта възниква при предявяването му, което е покана към длъжника да плати и сочи лицето, на което следва да се плати.
Отнесено към настоящия спор, се сочи, че изложеното по-горе означава, че след като падежът на записа на заповед от дата 25.10.2016 год., е определен на 20.01.2017г. срещу предявяване, съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл.538, ал. 2 от същия закон, върху ценната книга трябва да има не само подпис на издателя, че му е предявен за плащане процесният запис на заповед, но и датата, на която е бил предявен. В тежест на ищеца - поемател по записа на заповед, е да установи предявяването за плащане с предвидените в закона средства, тъй като от този момент насетне вземането му става изискуемо, а при неизпълнение от страна на длъжника на задължението, за него се поражда правото да предяви общия менителничен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
В съдебните книжа липсва приложено доказателство, удостоверяващо предявяване на запис на заповед от дата 25.10.2016г. В този смисъл, реда за предявяване на документа /запис на заповед „без протест", „без разноски" /, се настоява, че е чрез надлежно връчена нотариална покана.
Ето защо, ответната страна моли, да се приеме, че отсъствието на надлежно предявяване препятства настъпването на изискуемостта на менителничното задължение, като гореизложеното налага извода, че вземането на ищеца спрямо ответника не е станало изискуемо и документа представен в Заповедното производство по ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a34408e0-4183-44f3-bf10-b9f7c3df0a94