Определение № 7592 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7592 гр. С, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110143175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 2710454/11.08.2025 г. на А. М. Ю. ЕГН: **********, гр.

С, кв. О № 72, вх. Б, ап. 6, чрез адвокат С. Ф., съдебен адрес: гр. С, бул. В № 1А, кантора 155/201, с електронен адрес за връчване на книжа: [email protected], за което ищецът е дал изрично съгласие, срещу УСБАЛО “ПИЧ “ ЕАД гр.С ул.************

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 10.00 ч. за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да конкретизира исковата молба и претенциите си за обезщетение, съобразно сочените актове на дискриминация, с препис от уточнителната молба за ответната страна.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по Основание: Чл.71 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.4 ал.1 и чл.13 ал.1 и ал.3 Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) - за осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението като заплати на ищцата разликата между нейното основно възнаграждение и полученото най-високо основно възнаграждение за същата длъжност в размер на 664,68 евро, равностойност на 1300 лева за периода от месец декември 2024 г. до месец юни 2025 г., в общ размер на 4652,76 евро, равностойност на 9100 лв., както и на основание чл.70, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията да осъди ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В депозираната искова молба се сочи, че страните са в трайни трудови правоотношения от повече от 8 години. През тези години, УСБАЛО “ПИЧ “ ЕАД е било представлявано от множество различни директори, при всяка смяна на ръководството е имало и промяна в организацията на работа на дружеството. Това текучество на ръководни кадри водело със себе си и 1 промяна в начина на управление, която промяна рефлектирала пряко върху трудещите в тази болница. Твърди, че във връзка с чл.13 ал.3 от Закона за защита от дискриминацията на 07.11.2024 г. е подала молба до работодателя, с която е поискала нейното основно трудово възнаграждение да бъде актуализирано и да бъде идентично с това на останалите служители в нейния отдел. Това искане не било уважено и към датата на подаване на исковата молба, като тя получавала основно възнаграждение в по-нисък размер спрямо нейните колеги. Сочи, че работи на длъжност юрист и същата няма никакви дисциплинарни нарушения от момента на сключване на трудовия договор, като изпълнява длъжностните си задължения добросъвестно и отговорно. Работодателят по никакъв начин не е оправдал различното основно трудово възнаграждение на ищцата спрямо другите служители на същата длъжност с липсата на качества или още по-малко на опит и знания.

Всички юристи изпълнявали една и съща работа, имали еднакви отговорности, а съгласно чл.14 ал.

1 от Закона за защита от дискриминацията, работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Сочи, че еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности(умствени и физически). Твърди, че работодателят е нарушил разпоредбите на закона, защото е била определена различна основна заплата за еднакъв труд на длъжност юрист. Всички служители, с изключение на ищцата получавали по-високо основно възнаграждение. Сочи, че разликата във възнаграждението, не следва да се счита за част от „Свободата на договаряне“. Тази “свобода” не е абсолютна, с оглед разпоредбата на чл.9 Закона за задълженията и договорите, тя е ограничена от императивните норми на закона и добрите нрави.

Твърди, че с действията си работодателят извършвал дискриминация на основата на защитения признак "етническа принадлежност" по отношение на ищцата, като не е осигурил равно трудово възнаграждение за полагане на труд при една и съща длъжност и трудови задължения, което е нарушение на чл.14, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията. Освен във вътрешното законодателство, съгласно член 157 (1) ДФЕС (стар 141 (1) ДЕО) се установява принципа, че за равен труд следва да се заплаща по един и същ начин. По смисъла на този текст, терминът „заплащане” означавал обичайната основа или минималната надница или заплата, или всяко друго възнаграждение, което работникът получава пряко или непряко от работодателя си във връзка със своята работа. Позовава се на Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „***********************“, където изключително подробно съдът бил изложил мотивите си защо признакът етническа принадлежност следва да бъде винаги водещ, следва да бъде защитен спрямо уязвими групи от обществото. Моли съда да уважи исковите претенции, да й присъди на правените разноски.

Ответната страна в депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата претенция. Сочи, че не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените в закона признаци.

Счита, че в исковата молба не е посочен и не се установява такъв признак, който да отличава ищцата от останалите лица, третирани според нея по-благоприятно, поради което твърди, че не е налице и причинна връзка между сочените в исковата молба действия спрямо ищцата и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Излага подробни данни за възнагражденията на останалите служители на същата длъжност и промяната на същите през различните години, както и тези на ищцата. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба най-високото възнаграждение, което получава служител на длъжност юрисконсулт е в размер на 2300 лв., а не 4000 лв., както твърди ищецът.

Твърди, че с подписаното между страните допълнително споразумение от 29.09.2021 г. са 2 договорени допълнителни условия по трудовия договор и на служителката били определени допълнителни 750 лв. към основната й заплата, които се изплащали ежемесечно, тоест възнаграждението на ищцата с постоянен характер е в общ размер на 2900 лв. Твърди, че тази сума е начислявана към заплатата на ищцата без да са определяни допълнителни условия за нейното заплащане. Твърди, че принципът за равно третиране не е нарушен, счита исковата молба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Оспорва исковата молба и като недопустима и моли съда да я остави без разглеждане. Претендира разноски. Сочи, че в хода на настоящото производство ищцата била депозирала предизвестие от 02.12.20225 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника. Оспорва адвокатското възнаграждение на ищеца като прекомерно.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) описаното в исковата молба поведение на ответника, което ищецът квалифицира като извършена дискриминация спрямо него относно посочения в исковата молба признак;

2) съдържанието на актовете на дискриминация спрямо ищеца; 3) вината под формата на умисъл при извършване на описаните в исковата молба деяния на ответната страна; 4) фактите, от които ищецът прави извода си за наличие на дискриминация; 5) настъпването на имуществени вреди за ищеца и причинната им връзка с поведението на ответната страна, техния размер, както и всички останали положителни факти и обстоятелства, от които черпи изгода за себе си.

УКАЗВА на ответната страна, че при вероятното установяване от ищцовата страна на дискриминация (чрез доказване по делото на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, от които да може да се направи вероятен извод за наличието на акт на дискриминация от ответната страна) в нейна тежест е да докаже по делото, че не е извършила нарушение на правото на равно третиране по отношение на ищеца.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи най-късно в първото по делото открито съдебно заседание справка относно всички служители на длъжност „юрисконсулт“, назначени при него на работа през процесния период, както и извлечение от платежните ведомости за изплатените през периода месец ноември 2024 г. до месец май 2025 г., включително, на всички служители на длъжност „юрист“, назначени за посочения период, с отразяване на размерите на основното трудово възнаграждение, възнаграждение за прослужено време, други възнаграждения и тяхното основание за изплащане, на основание чл. 190 от ГПК, с препис за насрещната страна.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените указания съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, за чието установяване страната създава пречки за тяхното доказване.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация. Страните могат да се възползват от предоставената им по Програмата възможност.

Информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 3

17:00 часа от координатора на програмата на тел. 8955423 и електрорен адрес: [email protected] , както и в Центъра за спогодби и медиация, в гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54,ет. 2, ст. 204.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна и препис от отговора на ответната страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4