Определение № 740 от 14.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Враца, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500495 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 6244/14.08.2026 г. подадено от М. Н.

С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв. Д. Б. С., АК - Пловдив, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 191/2026 по ч. гр. дело № 20261440100276/2026 по описа на Районен съд – Козлодуй.

С възражението подателката му посочва, че узнала за издадената заповед на 05.08.2026г. при направена справка за образувани граждански дела, при което е установила, че срещу нея е заведено дело, по което е издадена заповед за изпълнение, с която се разпорежда да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, сумите:

1 204,80 EUR, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 376,50 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2024 г. до 12.11.2025 г., 46,93 EUR, представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2025 г. до 25.01.2026 г., както направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 27,68 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40.90 EUR. За присъдените суми е издаден Изпълнителен лист № 654/08.05.2026г.

Сочи, че процесната заповед за изпълнение не й е връчена надлежно.

Книжата по посоченото дело не са и били връчвани нито лично, нито на лице от домашните, нито чрез работодател, нито чрез друго лице, което да ги е приело със задължението да й ги предаде, нито при условията на чл. 47 от ГПК. Поради тази причина счита, че е била лишена от възможността да упражни правото си на защита.

Моли съда на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК да разпореди разглеждането на ч. гр. д. № 20261440100276/2026 по описа на Районен съд Козлодуй, II - ри състав да бъде продължено от първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК, а именно 1 заявителят да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение.

Към възражението е приложен и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като се претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а именно 102,26 евро - адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страната доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д. № 276/2026 по описа на Районен съд – Козлодуй е образувано на 26.01.2026 г. по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК: 207172780 и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, чрез пълномощника си Б.Р.О., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Н. С. с ЕГН **********.

Районен съд Козлодуй е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед № 191 / 27.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 276/2026 г., с която е разпоредил длъжникът М. Н. С. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД сумата от 1 204,80 EUR /хиляда двеста и четири евро и осемдесет цента/, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 376,50 EUR /триста седемдесет и шест евро и петдесет цента/, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2024 г. до 12.11.2025 г., 46,93 EUR /четиридесет и шест евро и деветдесет и три цента/, представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2025 г. до 25.01.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 27,68 EUR /двадесет и седем евро и шестдесет и осем цента/, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR.

От приложната по делото разписка за връчване на Заповед за изпълнение № 191/27.01.2026 г., изпратена до длъжника М. Н. С. на настоящия й адрес в гр. ***, се установява, че съобщението не е връчено лично. Връчителят е удостоверил по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК, че лицето не може да бъде намерено на адреса, като е събрал изрични данни от живущото в имота лице /М.Д./, че длъжникът не живее там от 7-8 години.

Въз основа на събраните по делото данни призовкарят е пристъпил към залепване на уведомлението, което е извършено на 28.01.2026 г. В рамките на предвидения двуседмичен срок, изтекъл на 13.02.2026 г., длъжникът не се е явил в канцеларията на Окръжен съд – Бургас, за да получи книжата.

Заповедният съд е извършил служебна справка в НБД „Население“, от която се установява, че посоченият адрес съставлява едновременно постоянен и настоящ адрес на длъжника М. Н. С..

Съдът служебно е извършил и „Справка за трудови договори“ чрез модула „Справки външни системи“ в ЕИСС, от която е видно, че длъжницата няма действащи трудови правоотношения към момента на проверката /последният трудов договор е прекратен на 10.06.2024 г./,.

2

На основание чл. 416, във връзка с чл. 410 ГПК, след като е приел, че Заповед за изпълнение № 191/2026 подлежи на изпълнение, с разпореждане № 654 от 08.05.2026 г. заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че възражението е процесуално допустимо, доколкото е подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Съгласно твърденията на възразителката, същата е узнала за образуваното срещу нея заповедно производство на 05.08.2026 г., а възражението е подадено на 14.08.2026 г., т.е. в рамките на предвидения в закона срок.

Разгледано по същество, възражението е основателно по следните съображения:

Предмет на настоящото производство по чл. 423 ГПК е преценката дали длъжникът е бил лишен от възможността да оспори претендираното от заявителя вземане по издадената заповед за изпълнение.

Длъжникът поддържа, че заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена, тъй като не са извършени предвидените в чл. 47 ГПК посещения на адреса в рамките на установения от закона срок.

Възражението в тази му част не може да бъде споделено. От данните по делото се установява, че при извършеното връчване са били предприети действия по реда на чл. 47 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на посочения адрес, поради което е пристъпил към залепване на уведомление. Последното е залепено на 28.01.2026 г., а в предвидения двуседмичен срок длъжникът не се е явил в канцеларията на Окръжен съд – Бургас за получаване на книжата.

При тези данни настоящият състав приема, че формално са били извършени предвидените в чл. 47, ал. 5 ГПК действия по уведомяване на длъжника. Това обстоятелство обаче не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че в конкретния случай са настъпили всички процесуални последици, свързани с връчването на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, когато заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.

В случая такова указание до заявителя не е дадено. Вместо това заповедният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист на основание чл. 416, във връзка с чл. 410 ГПК.

При връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за съда е възникнало задължението по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да даде указания на заявителя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Тези указания не са били дадени, а заповедното производство е приключило с издаване на изпълнителен лист, без на длъжника да бъде предоставена предвидената от 3 закона допълнителна гаранция за защита. По този начин длъжникът е бил лишен от възможността спорът за вземането да бъде поставен пред съда в исково производство и да организира защитата си по него, което съществено е ограничило правото му на защита.

Поради това следва да се приеме, че в конкретния случай длъжникът не е бил надлежно уведомен за заповедта за изпълнение, поради което е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ето защо възражението се явява основателно и следва да бъде прието, а делото следва да се изпрати на Районен съд - Козлодуй за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По отношение на претендираните разноски настоящият съдебен състав приема, че при уважаване на възражението по чл. 423 ГПК разноски не следва да се присъждат с постановявания от въззивния съд акт, тъй като производството не представлява самостоятелно. Тези разноски, заедно с направените в заповедното производство, се определят и възлагат с окончателния акт по съществото на спора. В случай че кредиторът предяви иск по реда на чл. 415 ГПК, именно съдът, разглеждащ този иск, следва да се произнесе и относно направените в производството по чл. 423 ГПК и в заповедното производство разноски, като ги разпредели съобразно крайния изход на спора.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх.№ 6244/14.08.2026 г. подадено от М. Н.

С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв. Д. Б. С., АК - Пловдив, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 191/2026 по ч. гр. дело № 20261440100276/2026 по описа на Районен съд – Козлодуй.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4