Определение № 3688 от 06.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3688

********, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500711 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.С., срещу определение №49/30.01.2025г. , постановено по гр.д. №770/2024г. на Районен съд – Девня, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №301/19.12.2024г. чрез намаляване по размер на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото.

Позовавайки се и на конкретно сочена съдебна практика, жалбоподателят счита, че посочените в Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда, а могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество уважаване на искането чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 150 лева.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ищецът К. Ж. Г., чрез процесуалния си представител адвокат П. П. е обосновал подробно становище за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

1

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в приетата от ВАдвС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към тази наредба (в този смисъл е и определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 741 от 25.03.2024 г. по т. д. № 537/2023 г. ВКС, II т. о., и др. ). Посочените в същата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът следва да съобрази вида и количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение.

В процесния случай, предявеният иск е заявен като частичен за сумата 50 лева от общ размер на вземането от 150,85 лева, представляваща недължимо платена без основание сума по сключен между страните на 30.09.2022 г. договор за предоставяне на поръчителство. С отговора си на исковата молба ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е признал твърдението на ищеца, че с решение № 79/08.04.2024 г. по ГД № 1168/2023 г. на PC - Девня е прогласена нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, като е противопоставил насрещно твърдение, че платените по този договор суми са в общ размер на 80,86 лева, а не 150,85 лева както неоснователно се твърди от ищеца. В първото и единствено открито съдебно заседание по делото ищецът е изменил иска си, увеличавайки го до пълен размер от 80,86 лева според признанието на ответника.

С постановеното по делото решение съдът е уважил в цялост така предявения иск и е присъдил на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 52.00 лева, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е определил на адвоката, осъществил безплатно защитата му, възнаграждение в размер на 400 лева.

Касае се в случая за един осъдителен иск за присъждане на дадени суми по договор, чиято нищожност е била прогласена в предходно исковото производство.

Последицата от прогласената нищожност е, че страните са длъжни да върнат разменените престации - чл.34 ЗЗД, т.е. в случая правопораждащите факти са установени по задължителен за съда и страните начин с решението по предходното дело. Исковата защита е обусловена от неоснователния отказ на ответното дружество да върне доброволно получените суми. Съобразявайки предмета на спора, фактът, че същият е разгледан в едно открито съдебно заседание, без участие на страните (представени са аргументирани писмени становища), респ. без доказателствен процес, процесуални усложнения и устни прения по делото, съдът намира, че определянето на адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 400 лева е прекомерно. При съвкупната преценка на относимите фактори съдът приема, че с оглед цената на иска и извършената от адвоката работа сумата от 200 лева е достатъчна, за да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с който решението да бъде изменено в частта на разноските чрез намаляване на присъденото в полза на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение.

2

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №49/30.01.2025г., постановено по гр.д. №770/2024г. на Районен съд – Девня, в частта му, с която е отхвърлена молбата на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №301/19.12.2024г. чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв от 400 лева на 200 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМ ЕН Я на основание чл.248, ал.1 ГПК решение №301/19.12.2024г. на Районен съд – Девня, постановено по гр.д. №770/2024г. по описа на ДРС, изменено в частта за разноските с определение №49/30.01.2025г., в следния смисъл:

Вместо:

„ДА СЕ ЗАПЛАТИ на адв. П.С.П., на посочената в исковата молба банкова сметка, а не на К. Ж. Г. присъдената в тежест на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899 сума от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по делото безплатна адвокатска защита при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.”, Да се чете:

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище град София, да заплати на адвокат П.С.П., САК, с личен № *********** в ЕРАБ, като пълномощник на К. Ж. Г., ЕГН **********, от ********, сумата 200 лева (двеста лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ПОТВЪРЖДАВА определение №49/30.01.2025г., постановено по гр.д. №770/2024г. на Районен съд – Девня, в останалата му обжалвана част.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3