Решение № 10 от 05.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1470/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 13.01.2026
- Състав
- Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в заседание при закрити врати на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20251100901470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „ДЗВСОФТ“ ЕООД твърди, че бил в състояние на неплатежоспособност, тъй като не можел да погаси изискуеми задължения, както следва: по търговски сделки в общ размер на 300 лева – към „ОББ“ АД; публичноправни към държавата – 1 195,46 лева. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, чиято начална дата била 24.07.2025 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от справка по партидата на молителя в търговския регистър, „ДЗВСОФТ“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано с вп. № 20220525135240, с капитал 500 лева, едноличен собственик на капитала и управител Т.Ю.М.. Предметът на дейност е съсредоточен към предоставяне на услуги, сред които и уеб дизайн, разработка и поддръжка на уебсайтове.
От заключението на СИЕ и писмото от НАП се установява, че към 01.09.2025 г. дружеството има изискуеми задължения към държавата в размер на 1 198,01 лева, от които 1 105,39 лева – главница, 92,62 лева – лихва. Данни за погасяване на горепосочените задължения към момента на приключване на съдебното дирене няма. Поради липса на реално водено счетоводство /вкл. липса на представени първични счетоводни документи/ няма данни за задължения по търговски сделки /вкл. описаното от молителя/.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. От изложеното може да се заключи, че търговецът има изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези 1 задължения се дължи на неговата неплатежоспособност.
Тази презумпция не беше оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти, нито други активи, вкл. парични средства. Според изявлението на управителя, както и според заключението на вещото лице на практика дружеството никога не е осъществявало реална търговска дейност, не е реализирало печалба.
Вещото лице Д. потвърждава изявлението на управителя, като пояснява, че в ИТ сектора, в който е съсредоточена дейността на едноличния собственик на капитала, честа практика е служителите да не се наемат на трудов договор, а да учредяват дружества, на които да се плаща възнаграждение за извършената работа. Такъв е и процесният случай. Поради това ликвидността на търговеца към настоящия момент, а и за целия обследван период /2022 г. – 2025 г./, е нулева и дружеството не може да погасява изискуемите си задължения.
Налице е и декапитализация – в целия период дружеството не е осъществявало дейност, достатъчно рентабилна, за да възпроизвежда собствен капитал и да генерира нарастването му. Налице пълна зависимост на търговеца от неговите кредитори, което е установимо от отрицателните коефициенти за автономност.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието. Активи никога не са били налични, вкл. към декември 2025 г. Молителят не осъществява и никога не е осъществявал търговска дейност, която да е източник на доходи. Няма изразено намерение да започва такава /същият няма и активи и нает персонал, с които да стори това/. СИЕ не е констатирала наличие на парични средства – нито на каса, нито по банкови сметки /видно от представената справка/.
Предвид горното съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За определянето съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са били налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От заключението на СИЕ и представените от молителя счетоводни документи не се установява да е разполагал с реални активи. Според СИЕ липсват първични счетоводни документи, не са идентифицирани активи, не са отчитани данъчните задължения, счетоводство на практика не е водено. Ето защо вещото лице е направило коригиран баланс за периода 2022 – 2025 г., в който стойността на актива е нулева. Най-старото непогасено задължение е с падеж 30.06.2023 г. Няма данни за задоволителен коефициент на обща ликвидност към този момент. Както беше посочено по-горе няма данни и към този момент да е осъществявана дейност, която да е била източник на приходи, с които да се плащат задълженията. Ето защо датата на 2 неплатежоспособността следва да се определи именно в деня, следващ изтичане на срока за плащане на посоченото изискуемо задължение – 01.07.2023 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са привнесени и в дадения с определението от 10.12.2025 г., публикувано в търговския регистър на 12.12.2025 г., срок, което налага и спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Д3ВСОФТ“
ЕООД,
ЕИК 206951370.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.07.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Д3ВСОФТ“ ЕООД, ЕИК 206951370.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Д3ВСОФТ“ ЕООД, ЕИК 206951370.
ОБЯВЯВА „Д3ВСОФТ“ ЕООД, ЕИК 206951370 в несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело № 1470/2025 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на „Д3ВСОФТ“ ЕООД, ЕИК 206951370 в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДА „Д3ВСОФТ“ ЕООД, ЕИК 206951370 да заплати по сметка н а Софийски градски съд сумата 850 лева държавна такса и възнаграждение за СИЕ, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и на обжалване пред Апелативен съд – София в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3