Решение № 394 от 07.11.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2554/2024
- Вид
- Решение № 394
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Магдалена Момчилова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т.7, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 394 гр. Стара Загора, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530202554 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. П. К. чрез процесуалния си представител адвокат Е. Ж. от АК – Стара Загора, против НП № 24-1228-002890/19.08.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора., с което за нарушаване нормата на чл. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 4, т.7, предл. първо от ЗДвП, му е било наложено адм. наказание глоба от 50. 00 лв.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че жалбоподателят на 28.05.2024 г. в
14: 42 часа в гр. Стара Загора, по бул. “Славянски“ до бул.
„Патриарх Евтимий“ като водач на лек автомобил - Фолксваген Голф с рег.
№ ****, не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудвано МПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателствени средства- показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди отразеното в АУАН.
Въпреки правилно установената фактическа обстановка обаче НП следва да се отмени, доколкото е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137А, АЛ. 1 ЗДвП
Относно това деяние е налице основание за отмяна на НП, доколкото неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл. 137а, ал. 2 ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
2
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
В конкретния случай от представените по делото медицински документи (епикризи) се установява, че наказаният субект е претърпял операция на левия бял дроб.
Действително в епикризите не е изрично вписано, че носенето на предпазен колан е противопоказно. Обстоятелството обаче, че притискането, което осъществява колана е вредно и изцяло несъвместимо със следоперативно състояние, е ноторно известно и за установяването му не са необходими специални познания.
Затова следва да се приеме, че деецът е попадал в рамките на изключенията на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, доколкото неговото физическо състояние не е позволявало употребата на обезопасителен колан.
От изложеното следва, че извършеното от дееца не е противоправно, което се явява основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя И. К., в унисон с което същият е релевирал своевременно искане, в тази насока, и е представил доказателства, произтичащи от Договор за правна помощ и съдействие, във вр. с който е заплатен в брой адв. хонорар на пълномощника му от 600. 00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адв. хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адв. защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвяне на жалбата и участие в о. с. з. пред първостепенния съд, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 3
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, ето защо съдът счита, че с оглед изхода да делото, претендираният адв. хонорар от 600.
00 лв. следва да бъде редуциран до размер от 400, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
О Т М Е Н Я наказателно постановление (НП) № 24-1228-002890 от 19.08.2024 година издадено от Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с коeто на жалбоподателя И. П. К., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. ****, на основание чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 50.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Стара Загора да заплати на И. П. К., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. ****, сумата от 400.00 лв., представляваща разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд - град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4