Решение № 657 от 04.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Бургас, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500713 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на „ВиК“ЕАД-Бургас ,чрез процесуалния й представител –ответник по гр.д. № 6145/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260048/18.03.2022 г. постановено по същото дело ,с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С.Ф. от гр. *** сумата от 4000 лв.-представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение от ответника на задължението му за доставка на вода през периода 14.03.2020г-06.10.2020 г. във водоснабден недвижим имот ,както и на С.Ф. , Г.Ф.,А.Ф.,Р.Ф. и С.Ф. – сумите от по 800 лв./представлаваща приспадаща част от обезщетение в общ размер от 4000 лв.,дължими за предърпени от наследодателя им М.Г. Ф. неимуществени вреди за същия период от същото противоправно поведение на ответника ,ведно със законната лихва върху тези суми върху главницата ,считано от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е неправилно и необосновно ,както и постановено при допуснати 1 съществени процесуални нарушения .

На първо място се твърди ,че нарушен материалния законразпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4,която императивно установява кои лица са потребители на услугите ВиК и това са собствениците .В Случая ВиК операторът не е наясно кои лица са насрещната страна в правоотношението –не е ясно нито кои са собствениците ,нито кои са обектите за водоснабдяванеОт представения нотариален акт № ***/19** г. ,с който ищците се легитимират като собственици,става ясно ,че с него те придобиват ½ ид.част от правото на строеж върху държавно място,представлявако имот № 315 в кв. 34 по плана на гр.***, кв.***,регулиран от 450 кв.м..В скицата е посочено ,че твърдяния обект има различен номер по номер от предходен план -№ 315 в кв. 2- ,пар.4 и не става ясно кой е административният адрес на имота с идентификатор ***,тъй като съгл. представеното удостоверение за идентичност на административен адрес от Община-Бургас ,същият се намира в гр.***, кв.***, ул.*** № **.

В нот. акт от 19** г. се сочи ,че ищците придобиват ½ ид.част от правото на строеж върху улегулирано дворно място на площ от 450 кв-м.,а в скицата фигурира сграда на площ от 41 кв.м. ,докато в исковата молба се твърди ,че сградата била семейно жилище на ищците и представлява двуетажна жилищна сграда ,което няма нищо общо с посочените обекти по скица и по нот. акт.

Освен това от представеното по делото писмо от 26.07.2019 т. от директора на УОС при общината се сочи ,че за имота има съставен акт за частна обшщинска собственост от 18.05.2000 г.,а преди това – акт № 10**/**.**.19** г. –за държавна собственост,в който е отбелязано учредено право на строеж за изграждане на жилищни сгради –съответно за ½ ид.част .на името на А.Х. и за другата ½ ид.част-на М.М..В писменото е отбелязакон,че в УОС няма данни за извършени прехвърлителни сделки върху сградите в имота .

Според въззивника тези доказателства пораждат необходимост да бъде задължена Общината като трето ,неучастващо в процеса лице ,да представи двата акта – за държавна и за „частна общинска собственост за съответния бивш парцел ,за да се установи кой точно е собственик на имота 2

,тъй като твърденията на въззивната страна са ,че ищците са придобили единствено ид.част от правото на строеж върху имот,който не е процесния.

Доколкото присъединяването на един имот към водопроводната мрежа представлява акт на разпореждане ,който са легитимирани да извършат само собствениците на имота ,то причината за спиране на водоподаването се състои в наличието на незаконно присъединяване съгл. разпоредбата на чл. 41 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2004 г.Незаконното присъединяване се изразява в съществуването на незаконни постройки ,разположени в процесния имот ,което важи и за двуетажната сграда на ищците.От заключението на приетата техническа експертиза става ясно ,че постройката на ищците е незаконна – изградена без разрешения и строителни книжа .Освен това водопровода е прекъснат на ул. „Тамара“ ,в резултат на което част от абонатите на ул.“*** „ са останали без вода/на тази последна улица нямало изграден уличен водопровод според вещото лице/-т.е. водоснабдяването на процесната сграда е станало в грубо нарушение на императивните изисквания на закона- а именно пред имот или през улица ,което е недопустимо.Затова и причината ищците да останат без вода се изразява в незаконно изградените постройки и водопроводни отклонение Наличието на незаконна сграда и незаконно присъединяване към водопроводната мрежа съставлява противоправно поведение и никой не може да черпи права и ползи от собственото си недобросъвестно поведение.Тези установени и от вещото лице факти обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд .При положение ,че няма изграден водопровод по ул.“***“,след прекъсване на водоподаването от ул.“Тамара“ няма как да бъдат водоснабдени ищците поради липса на водопровод по тяхната улица .За изясняването на спорните факти е било необходимо да бъде назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза,но всъщност в тежест на ищците е да докажат законността на изградените постройки .Защото единствено общината може да изгради водопровод ,тъй като ВиК мрежата е публична общинска собственост.Поради липса на проведено доказване е налице и съществено процесуално нарушение ,в резултат на което е постановен незаконосъобразен акт .

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете .Прави се доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно3 техническа експертиза със задачи ,посочени въ въззивната жалба относно начина на захранване на процесната постройка и трасето на водопроводното отклонение .

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответниците чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба и считат ,че съдът не е допуснал визираните нарушения.Сочи ,че съдът въз основа на представените доказателства е извършил точна преценка ,че ответникът е спрял незаконно и еднолично водоподаването до имота ,без да са налице предвидените в ОУ и Наредба 4 предпоставки за спиране и правилно е прието ,че липсата на вода е довело до затруднение във физическото и психическото състояние на ищеца,което е в нарушение и на моралните норми за нормално съществуване

Затова се счита ,че атакуваното решение е правилно и се настоява за потвърждаването му ,както и да присъждане на разноските по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съобраенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Ф. и наследниците на М.Ф. против "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.

Бургас, за осъждане на ответника да заплати на С . Ф . обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв.,и на нея и останалите ищци-по 800 лв./общо 4000 лв./ поради неизпълнение на задължението му за доставка на вода и поради спиране на водоснабдяването в собствения им имот в периода 14.03.2020 г. – 06.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на къща в имот с пл. № 315 кв.34 по плана на гр. Бургас, с идентификатор ***. 1 по КККР на гр. Бургас с административен адрес гр. *** , кв.

***, ул. " *** " № **/**, на основание договор за покупко-продажба с НА № ***, том *, дело № 3*46/**.0*.19** г. на нотариус при БРС, като през м. януари 1994 г. наследодателят на ищците М. Ф. е сключил договор с 4 ответното дружество за доставка, отвеждане и пречистване на вода, поставен им е водомер и им е даден абонатен номер 949467. От тогава до м. март 2019 г. ищците добросъвестно изпълнявали задълженията си и редовно заплащали сметките си за изразходена вода, но на 28.03.2019 г. установили, че водоподаването към имота им е преустановено от страна на ответника, като от съседи разбрали, че дружеството е спряло водата в кв. ***, ул. "*** " в участъка от № 28 до № 36, поради неизрядни потребители на ВиК услугата.

Твърди се, че по повод подадена от наследодателя М. Ф. жалба до водоснабдителното дружество получили отговор, че причината за спиране на водоповаването не е в задълженията на потребителите към ВиК оператора, а в това, че в представената кадастрална скица на поземления имот има още 7 постройки и ищците се легитимирали като собственици само на една сграда, а за другите лица не са представени никакви документи за вещни права, като са им били дадени безумни указания да представят документи за собственост на другите 7 сгради и указания какво да направят ищците, за да се присъединят към водопроводната мрежа само посредством едно водопроводно отклонение, въпреки че те са сторили това още през 1994 г. при сключването на договора за ВиК. Според ищците, ответникът няма законово и договорно основание да изключи водоподаването към техния имот по посочените в изпратените им от дружеството причини за наличието на още 7 допълнителни постройки на други лица и такива основания липсват в Наредба № 4/2004 г., като те не са извършили никакви действия и не е налице нито адна от хипотезите в Наредбата и в ОУ, които да дават възможност на оператора да им спира водоподаването. Твърди се, че по този начин ищците са били лишени от достъп до вода и ответникът ги поставил в ситуация, в която били принудени за задоволяване елементарните им хигиенни и здравни нужди да носат вода от съседите на ръце, на разстояние от няколкостотин метра от дома им, в бутилки, туби и кофи и да съхраняват вода във взети на заем пластмасови бидони. Сочи се, че така вече няколко месеца ищците са подложени на дискомфорт, който им причинява неприятни душевни и физически страдания, безсъние, стрес, подтиснатост и здравословни проблеми, още повече, че по същото време, когато е спряна водата е обявена пандемия от коронавирус и всички специалисти призовават към постоянно миене на ръцете, а ищците са лишени от вода, като двамата са в опасната рискова възраст и това допълнително ги стресира и плаши. Сочи се също, че ищцата С. Ф. има 5 здравословни проблеми, не трябвало да носи и вдига тежки предмети, като липсата на вода довела до още по-голям дискомфорт за състоянието й, а другият ищец-М. Ф. се разболял от притестение, стрес и нерви от лошите битови условия вследствие липсата на вода, получил болки в стомаха и черния дроб и през м. юли 2019 г. бил опериран, като и двамата станали изнервени и депресирани, тъй като започнали да зависят от помощта на чужди хора, за да живеят нормално и да задоволяват елементарните си нужди.

Поради това, се претендира от съда да осъди ответника да възстанови водоподаването към собствения на ищците имот, както и да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили от неправомерните действия на ответното дружество.

Така предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за реално изпълнение (възстановяване на водоподаването) и чл. 82 ЗЗД – за обезщетяване на вреди (неимуществени) на договорно основание.

След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с първоинстанционното решение съдът е приел за установено, че с представения нотариален акт ищците се легитимират като собственици на процесния имот – сграда с идентификатор ***. 1 по КККР на гр.

Бургас, с административен адрес гр. *** , кв. ***, ул. "*** " № **, която е водоснабдена, открита е партида с абонатен номер 949467 и са ползвали услугите на ответника, поради което са потребители на ВиК услуги, предвид нормативната уредба, действала от придобиване на правото на строеж от ищците и до настоящия момент. Прието е, че по делото не са установени сочените от ответника причини за спирането – липса на документи за собственост на останалите сгради в имота, неяснота за административния адрес на къщата и липса на данни за изградена водомерна шахта, като в тази връзка съдът се е позовал на установеното от вещите лица, че в имота е изградена водомерна шахта съобразно нормативните изисквания, на нормативно отстояние от уличната регулация, с монтиран водомер и два спирателни крана, като е изпълнено и условието УПИ да е присъединен посредством едно водопроводно отклонение. В тази връзка е прието, че не са налице законови основания по чл. 41 от Наредба № 4/14.09.2004 г По отношение на исковете за вреди по чл. 82 ЗЗД, районният съд е приел, че водоподаването е спряно на 14.05.2019 г. и от тогава до датата на 6 завеждане на делото Ф. живеят без вода, каквато е нямало в имота през исковия период – 14.03.2020г.до 06.10.2020 г, като им причинява множество неудобства – С. Ф. е принудена да снабдява домакинството с вода, ходейки с количка до отдалечена чешма в кв. Победа и пълнейки туби с вода, въпреки влошеното й здравословно състояние и противопоказания да осъществява тежък физически труд, принудена е и да пере дрехите на ръка, а наследодателят М.Ф. е страдал от окологично заболяване, което е изисквало спазването на хигиеннохранителен режим, който без питейна вода е бил почти неизпълним, като липсата на вода е оказала и негативно въздействие върху неговата психика. Прието е, че съпрузите са лишени неправомерно от вода, което ги поставя в невъзможност да водят нормален живот и поради напредналата им възраст, наличието на придружаващи заболявания и започваща в началото на 2020 г. пандемия от "корона вирус", липсата на вода застрашава тяхното физическо оцеляване, като невъзможността да се води пълноценен живот и обективната опасност за живота и здравето им са пряка и непосредствена последица от спирането на водоподаването и без съмнение е могла да бъде предвидена от дружеството. В тази връзка, БРС е приел, че всеки един от съпрузите Ф. е претърпял неимуществени вреди от неправомерното спиране на водоподаването, като справедлив размер на обезщетението за тях е 4000 лв., до който размер съдът е уважил иска на С.Ф. като основателен Прието е, че на наследниците на М.Ф. също следва да се присъди обезщетение за претърпени от наследодателя им неимуществени вреди в размер на 4000 лв., или по 800 лв. за всеки един от тях съобразно дела им от по 1/5 ид. ч. от наследството, в какъвто размер претенцията им е уважена от съда като основателна.