Решение № 530 от 26.01.2024, Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по НЧД № 1540 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е във връзка с постъпило искане от Република Австрия, за признаване и изпълнение на решение, постановено на 18.10.2022 г. по дело № BHSЕ/922150030308/22 на несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Steyr-Land, за наложена финансова санкция по отношение на засегнатото лице М. Г. Я., в качеството й на представляващ търговско дружество „П.“ ЕООД, което искане е на основание чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, ведно с приложено към него Удостоверение по чл.4 от цитираното Рамково решение.

Сезиращият орган моли Съда да упражни правомощията си, произтичащи от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, по отношение на М. Г. Я. – български гражданин, на която е наложена финансова санкция в размер на 3300.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 6454,24 лв. /шест хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, за извършени нарушения на чл.26, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.1, т.1 ЗБСДДРЗ; чл.26, & 1, ред 3, вр. & 21, ред 1 от Закона за контрол на заплатите и социалния дъмпинг (LSD-BG), Федерален закон № 44/2016 г., изменен с Федерален закон № 174/2021 г.

В съдебно заседание представителят на СГП пледира да бъде постановено решение, с което да бъде признато и прието за изпълнение решението, постановено от несъдебен орган на Република Австрия, влязло в законна сила на 17.11.2022 г.

Засегнатото лице М. Г. Я., редовно призована се явява и взема участие в съдебното производство, като заявява, че за първи път е разбрала за така наложената й финансова санкция от австрийските власти, предвид образуваното настоящото наказателно производство. Твърди, че австрийските органи не са й връчили наказателно постановление.

Излага съображения, че представляваното от нея търговско дружество „П.“ ЕООД, няма офис в Р Австрия, като дружеството е използвало услугите на местна консултантска фирма, чиито контакти са предоставени на австрийските органи за кореспонденция. Твърди, че консултантската фирма също не я е уведомила за наложената й финансова санкция, като представляваща„П.“ ЕООД. Пояснява, че познава лицата Т.Й., И.Ц. и И.К., цитирани в решението на австрийския несъдебен орган, посочвайки, че същите са служители на представляваното от нея търговско дружество „П.“ ЕООД, и че за тези лица са заплащани осигуровки и командировъчни в Р България, за които обстоятелства не ангажира доказателства.

Служебно назначеният защитник на засегнатото лице М. Я. – адв. С.С. – от САК, обосновава, че по делото не е ясен органът, издал наказателното постановление, доколкото няма превод на неговото наименование; липсват доказателства този особен правораздавателен акт да е влязъл в сила, вкл. липсва отбелязване върху самия акт за влизането му в законна сила. Изтъква, че отсъстват доказателства и за надлежно връчване на наказателното постановление на засегнатото лице, както и такива, които да удостоверят, че Я. е търсена от австрийските власти, и изобщо положени ли са усилия от тяхна страна тя да 1 бъде намерена. Пледира, че без надлежно връчване на наказателното постановление, наказаното лице е било лишено от възможността да узнае своевременно за наложената му финансова санкция и да обжалва акта пред компетентния съдебен орган, което неминуемо води до нарушаване на правото му на защита. Отправя искане Съдът да постанови акт, с който да откаже признаването и изпълнението на процесното Решение на австрийският орган, с което е наложена финансова санкция спрямо засегнатото лице М. Г. Я..

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Засегнатото лице М. Г. Я. е родена на **** г. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл.

Враца, Р България, ЕГН – **********, българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно образование, пенсионер към момента, управител и представляваща „П.“ ЕООД, с регистриран настоящ адрес по местоживеене – гр.София, жк. ****.

С наказателно постановление (означено като Решение в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета) от 18.10.2022 г., по дело № BHSЕ/922150030308/22, издадено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Steyr-Land, на управителя на фирма „П.“ ЕООД – М. Г. Я., е наложена финансова санкция в размер на 3300.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 6454,24 лв. /шест хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, за това, че при извършена проверка на 29.06.2022 г., в 10:00 ч., било установено, че същата като работодател е назначила българските граждани – Т.Й. (роден на **** г.), И.Ц. (роден на **** г.) и И.К. (роден на **** г.), като работници/служители в лична и икономическа зависимост в Р Австрия, на място 4407 Дитах, ул. ****, без тези работници да разполагат на работното си място със съответните документи за социална осигуровка (Е101/А1), или тези документи да са предоставени в електронна форма на Службата за борба с измамите, директно на място и по време на проверката. Посоченото съставлявало нарушение чл.26, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.1, т.1 ЗБСДДРЗ; чл.26, & 1, ред 3, вр. & 21, ред 1 от Закона за контрол на заплатите и социалния дъмпинг (LSD-BG), Федерален закон № 44/2016 г., изменен с Федерален закон № 174/2021 г., доколкото съответните осигурителни документи за посочените българска работници/служители на фирма „П.“ ЕООД, представлявана от засегнатото лице М. Г. Я., или заявлението за тяхното издаване, не са и не могат да бъдат представени на проверяващия австрийски орган, поради което спрямо засегнатото лице било издадено цитираното по-горе наказателно постановление (Решение) от несъдебен орган на Р Австрия, за нарушения на социалното законодателство на Република Австрия.

Изрично в така постановеното решение е посочено, че П.“ ЕООД носи солидарна отговорност за санкцията заедно с управителя – засегнатото лице М. Я., предвид извършеното административно нарушение.

Въз основа на така издаденото наказателно постановление (решение) от несъдебен орган на Р Австрия, е издадено и процесното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). От текста на Удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – трите имена на санкционираната М. Г. Я., в качеството й на представляваща търговско дружество „П.“ ЕООД; рождената дата и последният й известен адрес в Р България. Посочен е и издаващият несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Steyr-Land, датата на издаване и на влизането в сила на така постановеният акт от австрийските власти.

2

В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата, че от приложените от австрийските власти документи не става ясно кой орган е издал процесното наказателно постановление, тъй като липсва превод на неговото наименование на български език. Това е така, доколкото и в процесното Удостоверение, и в издаденото наказателно постановление ясно е означено – кой е издавалият съответния акт орган на Р Австрия, а преводът на неговото наименование на български език не е задължителен реквизит, дори понякога се явява невъзможен с оглед спецификите на езика на издаващата държава, като буквалното транслиране на наименованието би било безпредметно.

Издаденото наказателно постановление (решение на несъдебен орган на Р Австрия), е било изпълнимо след влизането му в сила – на 17.11.2022 г.

По делото липсват данни за извършено плащане на така наложената на засегнатото лице М. Г. Я. , в качеството й на представляваща „П.“ ЕООД, финансова санкция в общ размер на 3300 евро.

Изложената фактическа обстановка Съдът възприе въз основа на приложените по делото – превод на решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Steyr-Land, постановено на 18.10.2022 г. по дело № BHSЕ/922150030308/22 и влязло в сила на 17.11.2022 г. (л. 29–33 от съдебното производство по ЧНД № 1540/2023 г. по описа на СГС); превод на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 24.02.2023 г. (л. 2–6 от съдебното производство по ЧНД № 1540/2023 г. по описа на СГС); справка от НБД „Население“ относно засегнатото лице М. Я. (л. 11 от съд. п-во).

При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са налице предпоставките, визирани в чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, да признае решение (наказателно постановление) на несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Steyr-Land, постановено на 18.10.2022 г. по дело № BHSЕ/922150030308/22, влязло в сила на 17.11.2022 г., с което е наложена финансова санкция по отношение на М. Г. Я. – родена на **** г. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл.

Враца, Р България, ЕГН – **********, с регистриран настоящ адрес по местоживеене – гр.София, жк. **** – в размер на 3300.00 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението 6454,24 лв. /шест хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/.

За да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното.

От събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че спрямо българския гражданин М. Г. Я. е постановено решение (наименовано наказателно постановление) за налагане на финансова санкция, с влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз, акт на несъдебен орган за налагане на задължение за плащане на парична санкция, за извършено административно нарушение по Закона за борба срещу социалния дъмпинг и дъмпинг на работните заплати на Република Австрия.

Налице е следователно, решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на държава – членка, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава трета, раздел І от същия закон.

Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското 3 законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В този смисъл, Окръжният съд не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл.

30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.

Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32 от ЗПИИРКОРНФС, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари; 2. контрабанда на стоки; 3. нарушаване на правата върху интелектуалната собственост; 4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия; 5. престъпно увреждане; 6. кражба; 7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.).