Определение № 272 от 17.05.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Разград, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500159 по описа за 2024 година Въззивното производство е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във вр. с чл.

274, ал. 1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод депозирана е частна жалба от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375 гр.София,чрез пълномощник адв.Н.К., с която се обжалва в цялост Разпореждане №381 от 08.03.2024г. по частно гражданско дело № 20243310100056 по описа за 2024 година на РС-Исперих, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД срещу Г. Х. С., с което заявителят моли съда да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по неплатено задължение по сключен договор за стоков кредит № 898047/05.11.2022г. и № 834042/13.07.2022г. между лицето и „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на задължението.

На Съда е посочено, че е налице договор за цесия и че длъжникът е уведомен за сключената цесия.

За да отхвърли депозираното заявление, съдът се е мотивирал с аргумента, че в заявлението липсва доказателство, че кредиторът лично или чрез цесионера е уведомил длъжника за цесията. Счита Разпореждането за незаконосъобразно и неправилно. Подаденото заявление съответства на утвърдения съгласно Наредба № 6 от 20.02.2008г. образец. Същото отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 от ГПК, нормата на който препраща и към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Същевременно съдържа необходимата информация, попълнена съгласно указанията на Наредба № 6.

Към него са приложени пълномощни и документ за платена държавна такса.

Случаите, при които съдът не издава заповед за изпълнение и отхвърля депозираното заявление са посочени в чл.411, ал.2 от ГПК, като настоящият не попада в обхвата на цитираната норма. Изводите на съда, обосновали 1 обжалваното разпореждане са изцяло изводи по съществото на спора, които биха били предмет на установяване в производството по чл.422 от ГПК, в случай на постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 и 1 чл.415 от ГПК. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива - в този смисъл т.2б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението - доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

Заявителят би имал задължение да представи договора за цесия и уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, както и уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост при подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Единственото доказателство, което следва да бъде представено със заявлението, е договорът за потребителски кредит, съгл. чл. 410 ал.3 ГПК и заявителят е изпълнил изискването. Уведомяването на цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД остава извън обхвата на нормата на чл.410 ал.3 от ГПК, понеже представянето на договора, сключен с потребител е необходимо с оглед преценка дали е налице неравноправна клауза, а договорът за цесия няма отношение към установяване съществуването на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК задължава заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Моли съда да отмени Разпореждане №381 от 08.03.2024г. по частно гражданско дело № 20243310100056 по описа за 2024 година на РС-Исперих и да върнете делото на първоинстанционния съд за издаване на исканата от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. Х. С., за сумите посочени в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съдът установи следните факти: На 30.01.2024г. в РС-Исперих е депозирано заявление по чл.410 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г. Х. С. за вземане произтичащо от сключени договори за стоков кредит № 898047/05.11.2022г. и № 834042/13.07.2022г. между лицето и „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616 седалище – град София ул. „Московска“ № 19, за заплащане на главница в размер на 724.89 лв., такси в размер на 240,00 лв., договорна лихва по договор № 898047 за периода от 20.03.2023г. до 05.08.2023г. в размер на 22.04 лв., лихва за забава за периода 20.03.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 28.36 лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението, договорна лихва по договор № 834042 за периода 13.03.2023г. до 13.07.2023 г.

2 в размер на 29,66 лв., лихва за забава за периода 13.03.2023г. до датата на подаване на заявлението в размер на 55,22 лева, законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението, както и за разноски в размер на 25.00лв. – заплатена държавна такса по заповедната процедура и 480.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В т.12 от заявлението дружеството е посочило,че: задължението е по договор за стоков кредит № 898047/05.11.2022г. между длъжника и „Банка ДСК“АД за сумата 400.82 лв. за закупуване на мобилен телефон, като длъжникът се е съгласила да върне сумата на 9 месечни вноски с краен падеж за погасяване 05.08.2023г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 400.14 лв., от които: главница 229.74 лв., такса – 120 лв., договорна лихва 22.04 лв. и лихва за забава – 28.36 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на 05.08.2023г. задължението е по договор за задължението е по договор за стоков кредит № 834042/13.07.2022г. между длъжника и „Банка ДСК“АД за сумата 1 107.55 лв. за закупуване на хладилник, като длъжникът се е съгласила да върне сумата на 12 месечни вноски с краен падеж за погасяване 13.07.2023г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 700.03 лв., от които: главница – 495.15 лв., такса – 120 лв., договорна лихва 29.66 лв. и лихва за забава – 55.22 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на 13.07.2023г.

На 20.10.2023г. Банката е цедирала това си вземане на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Заявителят твърди,че е уведомил длъжника за цесията на 11.12.2023г. с получаване на уведомление, като на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение.

Към заявлението са приложени:Договори за стоков кредит, декларация за граждански и имуществено състояние и за свързани лица,погасителен план, Общи условия за стокови кредити, фактури, пълномощни и доказателства за заплатена държ. такса.

С разпореждане № 173 от 07.02.2024г. съдът е намерил заявлението за нередовно,оставил го е без движение и е дал указания за представяне на доказателства за цедиране на вземането, както и че цесията е съобщена на длъжника. Заявителят е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

С молба вх.№ 560/14.02.2024г. заявителят е представил Рамков договор, Договор за цесия,Приложение №1,пълномощно по чл.99 ал.3 ЗЗД,допълнително споразумение към Рамков договор.

С разпореждане № 219 от 15.02.2024г. заповедният съд отново е дал указание заявителят да представи доказателства,че длъжникът е уведомен за 3 цесията, като отново го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Заявителят е депозирал молба вх.№ 662/22.02.2024г. В същата е посочил, че кредитополучателят е уведомен за цесията с няколко телефонни разговора на дата 11.11.2023г., на 08.12.2023г. и на 11.12.2023г. Позовал се е на разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК с твърдението,че към договора с потребител следва да бъдат приложени договорът,ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите общи условия,ако има такива. Няма законово изискване за прилагане на други доказателства. Позовал се е на съдебна практика - Определение № 378 от 2.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 195/2020 г. и Определение № 260075 от 18.09.2020 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 529/2020 г.

С разпореждане №381/08.03.2024г. съдът е отхвърлил заявлението с мотива, че уведомлението до длъжника за извършената цесия е от кръга на съпътстващите документи и следва да присъства в заповедното производство.

Според съда изискуемостта на паричното вземане настъпва след уведомяване на длъжника от кредитора за извършената цесия. Тогава цесионера би имал правен интерес от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че заявителят не е доказал, че е новият кредитор и му се дължи изпълнение от страна на длъжника. Съдът е приел,че съобщаването на цесията и договора за цесия са част от съпътстващите документи от сключения договор за потребителски кредит, тъй като уведомлението касае промяна на страна по договора и рефлектира върху действителността на договора и касае и изискуемостта на вземането, което е предпоставка за издаване на изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срок, съобщението за постановяването на атакувания съдебен акт е връчено на 29.03.2024 г., а жалбата е представена в съда на 08.04.2024г., подадена по пощата на 05.04.2024г., изхожда от надлежна страна, като е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл.

260 и чл. 261 от ГПК, ето защо този състав на съда намира иницииращата настоящото производство жалба за допустима.

Основният спорен въпрос по делото, пренесен пред въззивната инстанция, е дали договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението, на осн. чл. 410, ал. 3 ГПК, респективно непредставянето им представлява ли нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК.

Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.

Според ПЪРВОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище е намерило израз както в Определение № 325 от 4

19.05.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 174/2023 г., Определение № 264 от 26.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 173/2023 г., Определение № 215 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 116/2023 г., Определение № 216 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 118/2023 г., Определение № 412 от 26.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 197/2022 г., Определение № 386 от 16.06.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 227/2022 г., Определение № 202 от 3.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д.

№ 117/2023 г., Определение № 619 от 14.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 389/2022 г. Определение № 42 от 19.01.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 22/2023 г., Определение № 1288 от 30.10.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 593/2023 г., Определение № 571 от 23.06.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 384/2023 г. В част от горепосочените актове се приема, че ако не бъдат приложени горепосочените документи, не се дават указания за поправяне недостатъци на заявлението, а съдът директно се произнася с акт за отхвърлянето му. В друга част се приема, че неприлагането представлява нередовност, поради което съдът следва да даде указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Според ВТОРОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, не следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище намерило израз както в цитираните от частния жалбоподател актове, така и в Определение № 260776 от 16.12.2020 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 3004/2020 г., Определение № 1462 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 811/2021 г., Определение № 1464 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 808/2021 г., Определение № 1463 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 809/2021 г., Определение № 518 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 332/2023 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 312/2023 г.