Решение № 477 от 09.12.2019, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№477 гр.

Русе, 09.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА А.ЗОРНИЦА Т. – МЛ. СЪДИЯ при участието на секретаря Тодорка

Недева, като разгледа докладваното от мл. съдия Т. в.гр.д. № 729 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Ц., срещу Решение № 97 от 16.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3**/20** г. по описа на Беленски районен съд, в частта с която е уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС срещу нея.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че с решението в частта, с която съдът е обосновал извод нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот поради липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е недопустимо, тъй като в исковата молба са наведени множество твърдения за нищожност, унищожаемост, недействителност, но нито едно от тях не е свързано с твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на вола. При условията на евентуалност се твърди, че първостепенният съд е дал неправилна квалификация на този иск, доколкото когато се атакува действителността на упълномощителната сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно недееспособно физическо лице, за което не се твърди, че е поставено под запрещение, към момента на сключване на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД.

Също така се твърди, че изводът на първостепенния съд, че липсва воля на упълномощителя в процесното разпоредително пълномощно е в противоречие с доказателствата по делото. По отношение на решението, в частта за нищожност на нотариални актове от 06.10.20** г. и 24.04.20** г. като противоречащи на закона, поради неуредени сметки по регулация се твърди, че изводът на съда противоречи на представеното по делото удостоверение, издадено от Община Две Могили, от което видно, че регулацията на процесния имот е приложена, а сметните отношения с общината за придаващите се от улицата квадратни метри са уредени и заплатени с приходна квитанция. В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице разпореждане с имоти над представителната власт на, като се сочи, че разликата между 577 кв.м., описани като площ на имота в пълномощното и 589 кв.м., описани като площ на имота в нотариалния акт, са именно уредените сметки по регулация.

Описаните в нотариалния акт самостоятелни сгради от 18 кв.м. и 11 кв.м. са селскостопански постройки, които са изградени в по-късен етап и са заснети и описани в кадастралните карти и регистри, което е наложило описанието им в нотариалния акт. По отношение на решението в частта за разваляне на договора поради неплащане на цената се излагат съображения за неправилност на извода на съда, че цената по сделката не е платена. Твърди се, че последващото изтегляне на сумата по сделката от сметката на М.Д.въззивницата е направила въз основа на пълномощно от последния. Изложени са съображения за неправилност на решението в частта относно възприетата от съда нищожност на нотариален акт от 24.04.20** г. при констатирана абсолютна симулация.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба от В.Г.А. и Д.Х.А. в частта, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС, предявен срещу жалбоподателите. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, и необоснованост. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на недвижимия имот, по който В.Г.А. и Д.Х.А. са приобретатели е привидна при наличие на абсолютна симулация. Сочи се, че цената по договора е платена така, както е уговорено в нотариалния акт – с платежно нареждане от 28.04.20** г. Липсата на клауза за предаване на владението на имота не опорочава сделката, нито пък е доказателство за твърдяната симулация. Поради изложените съображения се твърди, че искът по чл. 108 от ЗС срещу въззивниците се явява неоснователен. По отношение на предявения отрицателен установителен иск срещу тях се сочи, че по делото е установено обстоятелството, че въззивниците В.Г.А. и Д.Х.А. са собственици на процесния имот на годно правно основание, поради което същият е неоснователен.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за нейната неоснователност. Постъпил е отговор от въззивницата М.Б., в която се изразява становище за нейната основателност.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива, следва да се разгледат по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта

- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба с правно основание чл. 42 от ЗЗД, иск за унищожаване на договора, като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия и иск за разваляне на договора поради неизпълнение с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Въззивницата М.М.Б. е била упълномощена от М.С.Д.с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието (рег. № ***** и ***** от 05.09.20** г.) при Нотариус рег. № 632 на НК (л.12 от том І), с право да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително да договаря сама със себе си, или с лица, които те са упълномощени на друго основание съгл. чл. 38 от ЗЗД, като извършва всички необходими и/или изискуеми по закон правни и фактически действия пред и спрямо трети лица, вкл. пред нотариус, спорния недвижим имот. Със същото пълномощно на пълномощника са учредени права да получава цялата продажна цена, като е освободен от отчетна сделка.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 12182/04.10.20** г. въззивницата М.Б. е била упълномощена от М.Д.да се разпорежда със сумите, налични по откритите на негово име банкови сметки.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8, рег. № ****, дело № *** от 06.10.20** г. по описа на Нотариус рег. № ***на НК, М.С.Д., чрез пълномощника си М.М.Б. (въз основа на посоченото по-горе пълномощно) е продал на М. М.Б. спорния недвижим имот, за сумата от 19600 лева.

По делото са представени скица на придаваеми части към процесния имот, обяснителна записка и приходна квитанция № 0332805/03.10.2006 г., видно от които към парцел УПИ – VІІ 500, в кв. 80 по плана на гр. Две могили, собственост на М.С.Д., Р.Х.К.и Л.Х. К.се придава маломерно дворно място 27 кв.м. от улица с ОК-262 и ОК – 261, отразено със син цвят на скица № 174 от 02.10.2006 г. на Община Две могили, за което сметните отношения са уредени и платени с приложената квитанция (л.123-125 от том ІІ). В тази връзка са представени и писмо от кмета на Община Две могили за потвърждение относно уреждането на сметките по регулация за придаваемите части към процесния имот (л. 1** от том ІІІ), а също така и Заповед № 296/29.09.2006 г. на кмета на община Две могили за изменение на подробния устройствен план, като УПИ VІІ-500 в кв. 80 по плана гр. Две могили се образуват два парцела: УПИ VІІ-500 и УПИ ХV -500 в кв. 80 по зелените черти, надписи, щрихи и защриховки на приложената към заповедта скица, както и скица № 193/02.10.2006 г. (л.119 – 120 от том ІІІ).

Представена е декларация по ** от ЗМДТ, подадена от М. М.Б. по отношение на процесния недвижим имот от дата 04.03.20** г.

Представени са извлечения от банковите сметки на М.Д.в „Банка ДСК“ ЕАД, съответно на левова сметка (****************) за периода от 01.01.20** г. до 04.03.20** г., на еврова сметка (****************) за периода от 01.01.2008 г. до 04.03.20** г. и на левова сметка (****************) за периода от 01.03.20** г. до 04.03.20** г.

Представени са също така извлечения от банковата сметка на въззивницата М.Б. в Централна кооперативна банка за периода от 06.10.20** г. до 20.10.20** г.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0233/25.02.20** г. упълномощителят и прехвърлител по сделката е починал на 21.02.20** г., като към онзи момент единствен негов наследник по закон е бил първоначалният ищец – неговата майка Ц.Т. Б..

Последната е починала в хода на делото и нейно място е встъпил единственият й наследник по закон - Д.С.З. (нейна дъщеря и сестра на М.Д.), видно от удостоверение за наследници изх. № **00 от 22.10.2018 г. на Столична община (л.

73, том ІІІ).

По делото са представени епикризи от МБАЛ – Русе АД (л.19-25 от том І), видно от които М.Д.е бил хоспитализиран за лечение във връзка с онкологично заболяване – декомпенсирана чернодробна цироза, съответно за периода от 04.09.20** г. до 10.09.20** г. и от 03.10.20** г. – до 10.10.20** г.

Представени са електронни разпечатки от Служба по вписванията Русе и Бяла за периода от 01.01.1992 г. до 07.06.20** г. за вписванията по партидата на М.Д..

С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том 3, рег. № ****, дело № ***от 24.04.20** г. на Нотариус рег. № ***на НК, въззивницата М.Б. е продала на въззивника В.Г.А. правото на собственост върху спорния имот за сумата от 20000 лева.

Видно от

Удостоверение за семейно положение изх. № 117/12.11.20** г. на община Бяла В.Г.А. и въззивницата Д.Х.А. са съпрузи.

В хода на делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в заключението на което вещото лице е определило пазарната стойност на процесния имот, а именно: 76013 лева към дата датата на продажбата на имота (06.10.20** г.) и към момента на изготвяне на експертизата (08.08.2016 г.) – 79162 лева.

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г.И.Е., П.С.Д. – Н., В.Ц. С., И.Н.Ц., П.В.А., Г.Н.В.– К.и П.Н.П..

В своите показания свидетелката Е.посочва, че към момента работи в Център за обществена подкрепа гр. Две могили като терапевт трудова и спортна дейност. Заявява, че познава М.С., била ангажирана с процедури, предимно масажи във връзка със заболяването му, като в последно време се виждали два пъти седмично. За процедурите лично М.й е плащал лично. Свидетелката посочва, че познава и М.Б., но не си спомня от кога са заедно с М.. Изнася данни, че през последната една година здравословното състояние на М.е било видимо влошено. Заявява, че знае за постъпването му в болница през месец септември-октомври 20** г., М.й казал, че е бил в критично състояние. Свидетелката посочва, че около седмица преди смъртта на М., същата го е посетила за провеждането на поредна процедура, като й направило впечатление, че ги няма кучетата. На въпрос за кучетата, М.й отговорил, че ги няма вече и е наред и стопанката да си замине.