Решение № 51 от 12.05.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Девня, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20223120200295 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Трикс Лоджистик“ЕООД, ЕИК: 201291653, със седалище и адрес на управление: с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургас, Стопански двор, представлявано от управителя Ж. Т. Ф., чрз проц. представител – адв. Т. Я. от АК – Шумен против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът моли за отмяна на издадения ел. фиш с безконечни доводи за неговата незаконосъобразност, в частност допуснати съществени проц. нарушения, вкл. и неспазване на преклузивни срокове за издаването му, необоснованост, недоказаност, несъставомерност, маловажност на нарушението. Сочи на нарушено право на защита и липса на възможност да се защити. Претендира отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за разноски.

1

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адв. възнаграждение.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2021 г., в 10, 02 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач ***, рег. № ***, с обща допустима техническа маса 25 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 48 000 кг., за което частично не била заплатена пътна такса по чл.

10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС. На 09.06.2022 г. бил издаден обжалвания електронен фиш №**********, който бил връчен на въззивника на 03.08.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящия съдебен състав категорично счита, че в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни 2 нарушения и за издаването на наказателни постановления, да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. Освен това, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок.

Видно от събраните доказателства атакувания ел. фиш е издаден /подписан, регистриран в системата/ на 09.06.2022 г. Съпоставен с датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му - 30.07.2021 г. е видно, че процесния ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в случая няма регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от установяване на нарушението чрез неговото заснемане с ТУ №10072. Съгласно цитираната разпоредба в случай на неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, административно наказателното производство е следвало да се прекрати.

Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай да намира извършеното нарушение и неговия автор за безспорно установени, доколкото декларираната категория в тол декларацията, респ. заплатената тол такса е за ППС с 2 оси, а заснетото ППС е с 5 оси и предвид липсата на регистриран в системата ползвател на процесното МПС и бзспорно установения факт, че въззивникът е негов собственик.

Всички възражения на въззивника са неоснователни, а повечето от тях и несъстоятелни. Поради настояването на проц. му представител, че по друг начин „не биха могли да се защитят“ повечето от тях бяха уважени.

Предвид цялостната отмяна на обжалвания ел. фиш на друго основание съдът не смята за необходимо да ги обсъжда подробно. Съдът напълно споделя изложеното в писмената защита на проц. представител на въззиваемата страна относно несъстоятелността на възраженията на въззивника, но не намира за необходимо да ги преповтаря в решението си.

3

Единствено ще отбележи, че доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, още по – малко за законността на процедурата за неговото изграждане, не са предмет на доказване в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал.

1 от ЗДвП, електронните фишове на НТУ се издават за нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронна система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Системата не измерва конкретна величина, която да бъде сравнявана с други от същия вид, поради което и не е обект на проверка от Българския институт по метрология. Не се установява предвидено законово изискване за сертифициране или одобрение на Системата.

По разбиране на настоящият съдебен състав за вмененото на въззивника нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП действително не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Запознат с практиката на по – висшестоящи му съдилища в страната, каквито са администривните съдилища, в това число и Административен съд – Варна съдът е длъжен да я съобразява, поради което и не отменя обжалвания ел. фиш на това основание.

И на последно място, важно е съдът да отбележи, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт още повече предвид масата, с която се характеризира конкретното пътно превозно средство, въздействието му върху пътната настилка, съдът намира, че те формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи.

Поради констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, а именно неспазване на проклузивните срокове, визирани в ЗАНН за издаване на НП, съответно ел. фишове, обжалвания такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест 4 на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в общ размер на 534, 62 лева, от които 500 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност се преценява за неоснователно, тъй като същото надвишава минимално определения минимален размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на договаряне и заплащане на възнаграждението – чл. 18 вр. чл. 7 ал.

2 т. 2 от същата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

О ТМ ЕН Я Електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който „Трикс Лоджистик“ЕООД, ЕИК: 201291653 за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от с. з. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „Трикс Лоджистик“ЕООД, ЕИК: 201291653, със седалище и адрес на управление: с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургас, Стопански двор, представлявано от управителя Ж. Т. Ф. сумата от 534, 62 лева /петстотин тридесет и четири лв., 62 ст./, представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред

Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5