Решение № 2869 от 06.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. Пловдив, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112282 по описа за 2025 година

Производството е по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, представлявано от *** П. В. и Х. М., чрез *** К. Х., е предявил против ответника А. Н. А. ЕГН **********, с адрес: **** представляван в производството от назначения му *** адв. Е. В. К., осъдителни искове за заплащане на сумата 880,02 лв., формирана, както следва: 350 лв. главница по Договор за паричен заем Кредирект № *** г.; 23,62 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 21.05.2020 г. – 22.08.2020 г.; 220,78 лв. неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от *** ООД; 145,38 лв. неустойка по чл. 6.2 от договора; 140,24 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. – 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че във връзка с разпореждане № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което подаденото от него заявление по чл. 410 ГПК било отхвърлено, е предявил настоящите осъдителни искове за събиране на същите вземания.

Твърди, че на **** г. А. Н. А. сключил със ****ООД Договор за потребителски кредит/паричен заем № ***, по силата на който получил сумата 350 лв. Заемът следвало да бъде върнат на три месечни погасителни вноски, всяка в размер на 124,54 лв., с падежи 22.06.2020 г., 21.07.2020 г. и 21.08.2020 г. Общата сума за плащане по договора, без 1 неустойка, била посочена в размер на 373,62 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 47,48 %.

В исковата молба се твърди, че договорът е сключен като договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като ответникът извършил електронни действия по кандидатстване, посочил лични данни, електронна поща, телефонен номер и избрал начин за получаване на сумата чрез EasyPay. Ищецът сочи, че договорът, общите условия и стандартният европейски формуляр били изпратени на електронния адрес на ответника, а заемната сума била наредена и изплатена чрез системата на ePay.bg/EasyPay.

Ищецът твърди още, че съгласно чл. 6.1 от индивидуалните условия на договора, заемателят се задължил в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение поръчител или банкова гаранция, а съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на това задължение дължал неустойка в размер на 145,38 лв., начислявана автоматично и платима разсрочено съгласно погасителния план. Освен това се претендират и такси в размер на 220,78 лв. съгласно тарифата на първоначалния кредитор.

Относно активната материалноправна легитимация ищецът твърди, че на*** г. между ***ООД, като цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който вземането срещу ответника по Договор № ***било прехвърлено на ищцовото дружество. Поддържа се, че длъжникът е уведомен за цесията, а при условията на евентуалност се иска уведомяването да се приеме за извършено с връчване на исковата молба и приложеното уведомление.

Ответникът, чрез назначения му ***, оспорва изцяло предявените осъдителни искове като неоснователни и недоказани. На първо място оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като поддържа, че не е доказано надлежно уведомяване на длъжника за твърдяното прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Излага се, че представеното уведомление за цесия не съдържа данни да е изпратено и връчено на ответника, липсват доказателства за начина на изпращане и получаване, а самото уведомление е подписано от *** на цесионера на *** г., години след сключване на договора за цесия. Поддържа се, че връчването на исковата молба на особен представител, назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК, не може да замести уведомяването на самия длъжник за цесията, тъй като особеният представител не е договорен или законов представител, овластен да получава материалноправни изявления от името на длъжника.

Ответникът оспорва и индивидуализацията на прехвърленото вземане. Твърди, че към договора за продажба и прехвърляне на вземания не е представено пълно и годно приложение № 1, от което да се установи по несъмнен начин, че конкретното вземане по Договор № ***срещу А. Н. А. е включено в предмета на цесията. Посочва, че приложената извадка е с непълно съдържание, не индивидуализира вземането по начин, който да позволи проверка на произхода, размера и принадлежността му, и не представлява достатъчно доказателство за трансфера на процесното вземане.

2

На следващо място ответникът оспорва валидното възникване на правоотношение по договор за кредит. Посочва, че приложеният договор не е подписан от нито една от страните, нито е заверен по надлежен начин. Оспорва се твърдението, че договорът е сключен по електронен път при спазване на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ответникът поддържа, че ищецът не е доказал изпълнение на изискванията на чл. 18 ЗПФУР - предоставяне на преддоговорна информация, спазване на сроковете за отказ, получаване на съгласие на потребителя за сключване на договора и, доколкото е необходимо, съгласие за започване изпълнението преди изтичане на срока за отказ.

В отговора се правят и възражения за недействителност на договора и отделни негови клаузи поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и наличие на неравноправни клаузи. Оспорват се претенциите за такси и неустойка, като се поддържа, че клаузите, на които се основават тези вземания, са нищожни, неясни, неиндивидуално договорени и противоречат на принципа на добросъвестност и добрите нрави. Възразява се и за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, такси и неустойка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на*** г., се установява, че като заемодател е посочено ***, а като заемател - А. Н. А. ЕГН **********, с адрес *** В индивидуалните условия е посочен размер на отпуснатия заем 350 лв., брой вноски - 3, погасителна вноска - 124,54 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, ГПР 47,48 %, дата на първо плащане 22.06.2020 г., дата на последно плащане 21.08.2020 г. и обща сума за плащане 373,62 лв.

В погасителния план към договора са посочени главница общо 350 лв. и лихва общо 23,62 лв. Наред с това в същия погасителен план е включена колона „Неустойка“ с три суми по 48,46 лв., или общо 145,38 лв., както и колона „Вноска с неустойка“, при която всяка вноска е посочена като 173 лв., а общата сума става 519 лв. В т. 5 от договора е посочено, че ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата на заемодателя. В т. 6.1 е въведено задължение за предоставяне на обезпечение в срок от три дни, а в т. 6.2 е предвидена неустойка в размер на 145,38 лв., начислявана автоматично и заплащана разсрочено съгласно погасителния план.

От представения лог файл се установяват отразени в системата на първоначалния кредитор действия на*** г. - избор на сума и период, приемане на общи условия, приемане на декларация за обработване на лични данни, посочване на телефон и електронна поща, изпращане на стандартен европейски формуляр, посочване на имена, ЕГН, номер на лична карта, избран начин за получаване на сумата чрез EasyPay, създадена заявка, извършена проверка на лична карта и справка в ЦКР, одобряване на кредит, изпращане на договор и общи условия на електронен адрес, нареждане на плащане по EasyPay и отбелязване, че сумата 350 лв. е изплатена на А. Н. А..

3

Представена е и разписка за извършено плащане, генерирана от ePay.bg, с номер ***, от**** ч., според която наредител е *** а преводът е в полза на А. Н. А., ЕГН **********, за сумата 350 лв., с описание „Паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог. ****“. Този документ установява нареждане на плащане в полза на ответника, но сам по себе си не преодолява останалите пороци относно доказването на валидното договорно обвързване и активната легитимация на ищеца.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и *** От него се установява обща рамка за прехвърляне на портфейл от вземания, индивидуализирани в приложение към договора. Представена е и извадка от приложение № 1, която съдържа заглавна част и колони за дата на договор, номер на договор, имена на длъжник, ЕГН, главница, договорна лихва, неустойка, законна лихва и общ размер на задължението, но от приложеното копие не се установява ясно и пълно конкретният ред, отнасящ се до ответника, както и не се установява цялостното съдържание на приложението, подписите и връзката му с конкретния договор за цесия.

Представено е уведомление за цесия, адресирано до А. Н. А., относно договор за кредит № *** г., изходящо от „АПС Бета България“ ЕООД, с което се сочи, че по силата на договор за цесия от*** е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД. По делото обаче не са представени доказателства това уведомление да е изпратено на ответника, да е достигнало до него или да му е връчено преди или в хода на процеса лично или чрез надлежно овластен представител.

Въпреки че в исковата молба се прави позоваване на чл. 422 ГПК и на заповедното производство, от приложеното частно гражданско дело се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено, поради което предмет на настоящото производство не е установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед, а осъдителен иск за присъждане на твърдяното вземане. Ето защо съдът разглежда претенциите като осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, , при които ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на твърдяното вземане, включително валидно сключен договор, реално предоставяне на сумата, настъпила изискуемост, размер на неизпълненото задължение, валидно възникване на акцесорните вземания и надлежно придобиване на вземането от ищеца.

При осъдителен иск, основан на цесия, в тежест на ищеца е да докаже не само съществуването на първоначалното вземане на цедента срещу длъжника, но и валидното му прехвърляне, индивидуализацията на прехвърленото вземане и противопоставимостта на цесията на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Доколкото ответникът изрично оспорва както сключването и действителността на договора, така и уведомяването за цесията и индивидуализацията на вземането, доказателствената тежест по тези обстоятелства е изцяло върху ищеца.

Относно цесията и уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД:

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника 4 прехвърлянето на вземането. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Целта на закона е, да защити длъжника от риска да изпълни на лице, което не е негов кредитор, както и да му осигури яснота относно лицето, което може да упражнява вземането срещу него. Уведомяването не е елемент от действителността на договора за цесия между страните по него, но е условие за противопоставимост на цесията на длъжника и за надлежното упражняване на придобитото вземане срещу него.

В практиката на ВКС последователно се приема, че съобщаването на цесията на длъжника може да бъде извършено и чрез връчване на исковата молба, ако към нея е приложено уведомление от цедента или надлежно упълномощен цесионер, но само ако това съобщение реално достигне до длъжника или до лице, което има представителна власт да получи такова материалноправно изявление от негово име. В Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС приема, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба, следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса, ако е достигнало до длъжника.