Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 19.02.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1802/2024
Вид
Решение № 146
Подписан
19.02.2025
Състав
Светозар Димов Светиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Сливен, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230101802 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 266, във връзка с чл.258 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ТЗ, за заплащане на вземания по пет конкретно посочени фактури, като се твърди, че ищцовото дружество е извършило демонтаж на павилиони и извършени СМР в полза на ответната община. Сочи се, че са издадени и приети фактури, които не са платени до момента.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца процесните главници по петте фактури, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, като се изразява становище за неоснователност на исковете и се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна пълномощник, който поддържа предявените искове.. се представлява от

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за 1 отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От страна на ищеца „ВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД към ответника Община Сливен са издадени следните фактури-№0000000205/13.10.2016г. за сумата от 709,50 лева, №**********/13.10.2016г. за сумата от 630,38 лева, №0000000207/13.10.2016г. за сумата от

652,38 лева,

№0000000240/30.03.2018 г. за сумата от 8 932,79 лева и

№0000000241/30.03.2018г. за сумата от 5890,51 лева. По фактурите няма начислен ДДС. Общият размер на задълженията по издадените фактури е 16 815,56 лева.Последните две фактури не са получавани от ответника и не са осчетоводявани в неговите регистри.

Не е налице надлежно признание на вземанията по издадените фактури от страна на ответника, което да е осъществено от лице с надлежна представителна власт.

Исковата молба е заведена на 15.04.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 266, във връзка с чл.258 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ТЗ за заплащане на вземанията по процесните пет фактури са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Основателно е възражението на пълномощника на ответника за погасяване по давност на вземанията по процесните фактури, тъй като от издаването на фактурите до завеждането на исковата молба е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Не е налице валидно признание на вземанията от страна на ответника, което да е осъществено от лице с надлежна представителна власт и в резултат на това да е налице прекъсване на погасителната давност. Поради това вземанията по процесните фактури са погасени по давност и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на страните.

По правилата на процеса следва на ответника да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 1320 лева с ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 119671886, със седалище и адрес на управление: с.Глуфишево, общ.Сливен ПРОТИВ ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес: гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ №1 искове с правно основание чл. 266, във връзка с чл.258 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ТЗ за заплащане на сумата 16 815,56 лева, представляващи вземания по фактури №№205/13.10.2016г., 206/13.10.2016г., 207/13.10.2016г., 240/30.03.2018г. и 241/30.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 119671886, със седалище и адрес на управление: с.Глуфишево, общ.Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес: гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ №1 сумата 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева с ДДС, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3