Решение № 2655 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2655 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110101713 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 9226/13.01.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 26498/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 47444/2024г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата Р. Р.

А. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“ ІІ, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 83, аб. № ******, както следва:

18,10 евро за главница за дялово разпределение за периода м.07.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.08.2024г.) до окончателното им изплащане;

4,63 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021г.-30.07.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена за дялово разпределение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н.С., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Ответницата Р. Р. А. чрез назначения ú особен представител адв. М.П. – АК-С., е подала Писмен отговор, вх. № 343379/21.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Обосновава съмнение, че се касае за грешка в изчисленията на 1 ищеца, доколкото ставало дума за задължения в незначителен размер, формирани от отделни плащания в размер на малко над един лев всяко. При положение, че по-големите главници били платени, то остава неясно как тези дребни суми са останали дължими – ищецът не приемал частично плащане на каса, а клиентите плащали колкото им се поиска, а не колкото имат или колкото преценят. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответницата не се явява, като се представлява от адв. Петров, който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове, и възраженията на ответната страна, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия доставена топлинна енергия, във връзка с което е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия на претендираната стойност. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

2

Видно от Нотариален акт № 38/16.03.2011г., т. 1, рег. № 597, дело № 35/2011г. на Нотариус № *** – А.Г., Р. Р. А. е закупила недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.

„**********“ ІІ, бл. ***, вх. Г, ет. 5, ап. 83, ведно с припадащите му се площи, права и помещения. По делото не са налице данни за последващо отчуждаване, поради което следва да се приеме, че за процесния период ответницата е собственица на апартамента.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

По делото е изслушано заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза. Същото съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност.

Вещото лице е посочило, че за процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване, като доставената топлинна енергия е измервана в абонатната станция с изправен уред за измерване и при отчисляване на технологичните разходи. За процесния период за имота на ответницата е начислена прогнозна консумация от 345,73 лева, като при изравняването е изчислена сума в същия размер за връщане на абоната, тъй като липсват задължения за топлинна енергия за периода. Дяловото разпределение за процесния период е извършено от „Топлофикация С.“ ЕАД в съответствие с нормативните изисквания и данните от уредите за сградата и имота. Следва да се обърне внимание, че отмяната на подзаконов нормативен акт има действие занапред.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при 3 пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност.

Установява се, че за процесния период няма задължения за потребена топлинна енергия, а само за дялово разпределение, задължението за което възлиза на 35,40 лева /18,10 евро/ за главница, и 9,05 лева /4,63 евро/ за лихва за забава. Не е установено наличие на платени от ответницата суми.

В конкретния случай са начислени и се търсят суми за извършена от ищеца услуга „дялово разпределение“. Съгласно общите условия /чл. 36, ал. 1/ тази такса съставлява цена за обслужване на партидата на клиента, изготвянето на изравнителната сметка и отчитане на уреди. Тя не е обвързана от това дали клиентът през процесния период е решил да потребява или не топлинна енергия в имота си.

Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано.

При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът за задължението за заплащане на сумите за дялово разпределение настъпва с изтичането на 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася задължението.

Вземайки предвид периода, за който са начислени задълженията, както и датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.08.2024г./, съдът намира, че никаква част от задълженията не са погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК).