Определение № 178 от 28.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000256 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от ЗП И. М. Е. против определение № 139 от 09.02.2023 г., постановено по т. д. № 592 по описа за 2022 г на Окръжен съд Пловдив, с което е върната като недопустима поради липса на правен интерес исковата молба, подадена от Земеделски производител И. М. Е., против „О. а. и.“ ЕООД, и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се присъдят сторените в това производство разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от ответника по делото - „О. а. и.“ ЕООД, с която се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Също се иска присъждане на разноски за въззивното производство.

Конституираното в процеса като трето лице-помагач на Земеделски производител И. М. Е. - „Л. А.“ ЕООД не е изразил становище по въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба, съобразно с изложените в нея съображения, и намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, същата е редовна и допустима, а по същество е основателна.

За да прекрати производството по делото, първоинстационният съд е приел, че предявеният установителен иск бил лишен от правен интерес, тъй 1 като само с постановеното по него решение ищецът нямало да постигне целения резултат и за защита на интересите си щяло да се наложи предявяването на друг иск в ново производство. Според съда, правният интерес от предявяването на установителния иск се предпоставяло от способността чрез този иск да се защитят „правата на ищеца в пълнота, без да се налага той да защитава правата си посредством упражняването на други способи - предявяване на други искове“.

Определението е неправилно.

За да съществува интерес от положителния установителен иск е достатъчно материалното право, което е предмет на защита чрез този иск, да се оспорва. Наличието на такъв правен спор е достатъчно, за да обуслови нуждата от защита съответно – наличието на интерес от предявяването на установителен иск за признаване на съществуването на твърдяното право, чието оспорване смущава спокойното упражняване от носителя му.

Действително, когато защитата на спорното право може да бъде осъществена чрез предявяването на осъдителен или на конститутивен иск, а установяването на оспорваното притезание или потестативно право може да се извърши инцидентно в самото производство, ще липсва интерес от предявяването на установителен иск.

Конкретният случай не попада в посочените хипотези, тъй като, нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, се съдържат твърдения за спор относно нарушено притезание или потестативно право на ищеца.

Въведеният предмет на спора дори не е установяване съществуването на конкретно право, а на правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи за срок от пет, евентуално за срок от една стопанска година.

Основанието на този иск се съдържа в изложените от ищеца твърдения за постигнато съгласие между страните за предоставянето под наем на земеделските земи и предприетите в тази връзка действия от страните като израз на това съгласие. Правният интерес за ищеца от установяването на тази облигационна връзка е обусловен от последващия отказ на ответното дружество да потвърди сключения договор чрез връщане на авансово заплатената наемна цена и преговорите с други потенциални наематели, което по същество представлява оспорване на съществуването на твърдяното наемно правоотношение.

Следва да се отбележи, че към момента на предявяване на иска, в исковата молба не се съдържат твърдения за отказ на ответното дружество да предостави за ползване земите на ищеца по силата на сключен договор за наем, на което да се основава съответното искане за установяване на това право и за защитата му чрез осъдителен иск за предаване на имота. От друга страна, макар да се съдържат твърдения за отказ на ответното дружество да потвърди заявеното според ищеца съгласие за предоставяне на описаните имоти под наем, тези твърдения сочат единствено на спор относно съществуването на твърдяното правоотношение, но не и на наличие на потестативно право в полза на ищеца, което да бъде защитено чрез конститутивен иск, /например за сключване на окончателен договор/.

Обстоятелството, че в хода на продължилото необяснимо дълго съдебно 2 производство, ищецът е бил отстранен от процесните имоти, не е довело до промяна в правния му интерес от предявения иск, както погрешно е приел първоинстанционният съд.

Признаването с влязло в сила решение на съществуването на наемно правоотношение между страните за петгодишен или дори за едногодишен срок, би осигурило възможност за ищеца да защити произтичащите от това правоотношение права. Тези права в случая не се свеждат само до държането и ползването на земеделските имоти, още повече, че част от срока на спорния наемен договор е изтекъл по време на съдебното производството. С оспорване на процесното правоотношение и предвид спецификата му, се засягат и други имуществени права и интереси на ищеца – да обработва и получава добиви от тези имоти, както и да реализира приходи от продукцията. Съответно последващото неизпълнение от страна на ответника на поетите с оспорвания договор задължения, е свързано и с причиняването на имуществени вреди за ищеца – изразходване на средства за закупуване на машини, торове, препарати за растителна защита и други, по подготовката за извършване на стопанската дейност; пропускане на възможността за получаване на субсидии, помощи по определени програми и пр.

Относно допустимостта на предявените в условията на евентуалност установителни искове, настоящият състав на въззивния съд споделя напълно принципното разбиране, съдържащо се в мотивите на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, според което разликата между осъдителния и установителния иск не произтича от техния предмет т.е. от различието между субективните права, а от различния интерес, пораждащ нуждата от защита за ищеца. Затова, според същото решение, преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а в каква степен е засегната правната сфера на ищеца вследствие оспорване на правото му. В тази връзка, в решението е отбелязано, че когато възникналият правен спор само застрашава правата на ищеца, възниква правният интерес от защита на тези права чрез установителен иск, т.е. доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването на тези права, защитата им се ограничава само с тяхното потвърждаване. Когато правото е вече нарушено, е необходима поинтензивна защита, което обуславя и нуждата от иск за неговото възстановяване.

В конкретния случай, ищецът добросъвестно и своевременно е сезирал съда с възникналия между него и ответното дружество правен спор относно съществуването на процесното наемно правоотношение. Обстоятелството, че не е получил в разумни срокове търсената правна защита на застрашеното му материално право и в продължителния съдебен процес, според твърденията му, междувременно са били засегнати и други негови права, не само не е довело до отпадане, но в по-голяма степен е потвърдило наличието на правен интерес от установяване съществуването на оспореното правоотношение, още повече, че това правоотношение е преюдициално /обуславящо/ спрямо съществуването и/или евентуалното нарушаване на тези права.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне на Окръжен съд Пловдив за продължаване на 3 производството по предявените искове.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 139 от 09.02.2023 г., постановено по т. д. № 592 по описа за 2022 г на Окръжен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4