Определение № 5006 от 06.11.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1262/2026
- Вид
- Определение № 5006
- Подписан
- 06.11.2026
- Състав
- Десислава Кривиралчева
Цитирани разпоредби
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5006
Пазарджик, 06.11.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - III състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Десислава Кривиралчева административно дело № 1262/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на К. Б. Б., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], подадена чрез адв. А. АК - Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000198/04.10.2026 г. на Ц. М. Ш. – полицай при РУ – Септември, към ОД на МВР – Пазарджик.
В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди се, че допуснатото по закон предварително изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или труднопоправима вреда.
Искането по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна страна, за която наложената със забраната принудителна административна мярка въздейства върху правната му сфера, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000198/04.10.2026 г. на Ц. М. Ш. – полицай при РУ – Септември, към ОД на МВР – Пазарджик, с която на К. Б. Б., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], е наложена принудителна административна мярка по основание чл. 171, т. 1, б. „з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца, както и е отнето СУМПС.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците от тях е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими.
Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда.
В конкретния случай в жалбата се развиват доводи за това, че жалбоподателката е студентка по медицина, както и се грижи за онкоболната си баба. Полага за нея грижи като я транспортира до здравни заведения, купува й храна и необходимите лекарства. Посочено е, че на жалбоподателката й се налага еджедневно да пътува до гр. Пловдив във връзка с обучението си, като отнемането на СУМПС и значително я възпрепятства и в полагането на грижи за болната й баба. Представя доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е сключена незабавно след проверката, Уверение № 147/08.10.2026 г. от Медицински университет – Пловдив и епикриза на К. Б. Б. на 59 години, документи удостоверяващи изложените факти за настъпването на значителни и труднопоправими вреди.
Условие да бъде спряно от съда предварителното изпълнение на акта е заложеният в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.
Целта на допуснатото по силата на специалната норма предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта. С оглед на това в тежест на оспорващия е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.
В конкретния случай съдът намира, че с представените по делото доказателства, жалбоподателката е доказала възможността реално да претърпи значителни или труднопоправими вреди. На същата й се налага ежедневно да пътува до гр. Пловдив във връзка с обучението й в Медицинския университет – Пловдив, както и до лечебни заведения за лечението на онкоболната й баба. Всичко това, подкрепено с представени по делото доказателства, съдът намира, че е основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Както бе казано по-горе условие да бъде спряно от съда предварителното изпълнение на акта е заложеният в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Вредите следва да са индивидуализирани, в достатъчна степен вероятни и с оглед извършване на преценка за значителността им, следва твърденията за настъпването им да са подкрепени с доказателства. Според настоящия състав на съда, такова засягане в случая е налице. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е мярка, която не би изпълнила предвидените в закона цели.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че искането е основателно. С оглед данните по делото, настоящият състав счита, че лишаването от възможността жалбоподателят да управлява МПС би му причинило значителна или труднопоправима вреда по смисъла на закона.
По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се уважи.
Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - Трети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000198/04.10.2026 г. на Ц. М. Ш. – полицай при РУ – Септември, към ОД на МВР – Пазарджик, с която на К. Б. Б., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], е наложена принудителна административна мярка по основание чл. 171, т. 1, б. „з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца, както и е отнето СУМПС, както и е отнето СУМПС, до приключване на съдебното производство по адм. дело № 1262/2026 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�