Решение № 268 от 24.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Шумен, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20233630102244 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба подадена от Г. Г. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*****, кв.“ ****“, ул. „***“ № 3, бл. 3, вх. 3, ет. 5, aп.66, съдебен адрес: гр.*** срещу „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.***" № 13 Б, в която посочва, че е страна по Договор за кредит № 746738 / 21.10.2021 г., сключен със „*****“ АД.

Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1000,47 лева, съгласно условията на договора. Съгласно договора ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %.

В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако заемателят не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като къгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Съобразно горните клаузи, на ищцата е начислена неустойка в размер на 1002,36 лева, разпределена на 12 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 166,90 лева. Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за кредит № 746738 / 21.10.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1002,36 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.трето от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

При условията на евентуалност, счита че, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за кредит № 746738 / 21.10.2021 г., предвиждаща заплащането на 1 неустойка в размер на 1002,36 лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от Договор за предоставяне на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1002,36 лева е в размер на над сумата на отпуснатия кредит в размер на 800 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така уговорената клауза в чл.27 от Договор за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 1002,36 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Предвид изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за кредит № 746738 / 21.10.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1002,36 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр. трето от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Заявява, че в чл.20 и сл. от процесния договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото 2 законодателство.

Твърди, че според правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.

За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора.

Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“ , че в противен случай би се начислила. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.

В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума.

Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика.С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.

По искане на ответника, с Определение №2677/21.11.2023г. на негова страна е допуснато до участие в делото трето лице –помагач „****“ ЕООД с ЕИК ****, което дружество не заема становище по правния спор.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца, в качеството на

3

„кредитополучател/потребител“ и ответника, като „кредитор“ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за кредит № 746738 / 21.10.2021 г. , чийто основен предмет е предоставяне от кредитора на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 800 лева. Също не е спорно, че предоставената в заем сума е усвоена от ищеца.

Последният твърди, че счита клаузата на чл.27 от договора за нищожна , т.к. противоречи на добрите нрави – арг. чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и е неравноправна , на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Според посочената договора клауза, разгледавана във вр. с чл.17 от същия договор, страните по договора са уговорили обезпечение задълженията на кредитополучателя, като е предвидено , че потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице да се задължи да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко тридесет дни след падежа на последната вноска. В случай на неизпълнение на това задължение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Потребителят следва да заплаща тази неустойка периодично, заедно с всяка погасителна вноска. Неустойка се дължи до момента на осигуряване на обезпечение.

Съдът намира цитираната клауза за нищожна по следните съображения:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че приема, че чл.27 от договора за кредит не индивидуална договорка. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП . Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. В случая не се твърди, респ. не се доказва, че се касае за индивидуално договаряне. Предвид посоченото няма пречка за прилагането на нормативните текстове на ЗЗП касаещи нищожността на клаузи, които не са договорени индивидуално.

Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.