Решение № 874 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №16587/23.05.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес град Пловдив, бул. Шести септември №187, ет.5, чрез адв. С. М., срещу разпореждане изх. №37259 от 19.04.2023 г. по изпълнително дело №20168240403575 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция.

Твърди се, че от налагане на възбрана на 06.11.2018 г. не са предприемани изпълнителни действия. С молба от 26.08.2019 г. взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия, но не е посочил конкретен изпълнителен способ. Това важи и за подадените молби от 13.10.2020 г., 06.10.2021 г. и 24.01.2023 г. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени и да се задължи ЧСИ да прекрати (да констатира прекратяването) изпълнителното производство. Претендират се и разноски.

Ответната страна – взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., депозира възражение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че регулярно е искано извършване на действия по изпълнителното дело, като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендира заплащане на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

1

Присъединеният взискател ТД на НАП – Пловдив не е изразил становище в указания му тридневен срок.

В писмено обяснение /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №20168240403575 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие района на Окръжен съд Пловдив - същото е образувано на 08.12.2016 г. по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с приложен изпълнителен лист №10996/17.11.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №8155/25.10.2016 г. по ч.гр.д. №14220/2016 г. по описа на ПдРС срещу И. И.

К.. С молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, друго възнаграждение, пенсия и други вземания на длъжника; да се наложи възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, да се опишат секвестируемите от тях и да се изнесат на публична продан; да се наложи запор върху притежаваните МПС, да се опишат и изнесат на ПП; да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника и изнасянето им на ПП, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ са възложени правата на взискателя на ЧСИ.

На 08.06.2017 г. изпратено запорно съобщение до ТБ „Виктория“ 2

(л.24 ИД), както и ПДИ до длъжника. Запор е наложен върху сметката на длъжника, но e уточнено, че по сметката има наложени предходни запори (л.26 ИД).

С молба от 03.10.2017 г. (л.30) взискателят е поискал изискване на информация за сметки на длъжника и налагане на запор.

На 25.10.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк България“ ЕАД и до „Инвестбанк“ АД, като са наложени запори на сметки на длъжника.

С разпореждане от 19.12.2017 г. (л.44 ИД) е присъединена като взискател Държавата чрез ТД НАП Пловдив.

Направени са многократни опити за връчване на документи на длъжника, включително и на уведомления за образуваното изпълнително дело, но не е открит на адреса.

На 06.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Джи брокерс“ ЕООД и е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л.66 ИД), което е и направено на 08.11.2018 г. (л.69).

С молба от 09.11.2018 г. (л.68) взискателят е поискал изискване на информация за сметки на длъжника и налагане на запор.

На 18.01.2019 г. е получен отговор от работодателя на длъжника, че месечното трудово възнаграждение е в размер, по – малък от минималната работна заплата, като не може да прави удръжки.

На 29.01.2019 г. е направено искане до работодателя за връчване на документ на длъжника – съобщение №9579/29.01.2019 г., което е връчено на 07.02.2019 г. (писмо л.81 ИД).

С молба от 26.08.2019 г. (л.83 ИД) от взискателя е поискано изискване на информация за банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху тях; налагане на запор върху трудовото възнаграждение, друго възнаграждение, пенсия и други вземания на длъжника; да се наложи възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, да се опишат секвестируемите от тях и да се изнесат на публична продан; да се наложи запор върху притежаваните МПС, да се опишат и изнесат на ПП; да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника и изнасянето им на ПП.

С нова молба от 13.10.2020 г. (л.84) са направени същите искания от взискателя.

Насрочен е опис на движими вещи, находящ се в дома на длъжника, на 12.01.2021 г. (ППИ – л.85 ИД), но изпратената ППИ е отказано да се получи от работодателя за връчване на длъжника.

С молби от 0 6.10.2021 г. (л.89 ИД) и от 24.01.2023 г. (л.90 ИД) от взискателя отново е поискано изискване на информация за банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху тях; налагане на запор върху трудовото възнаграждение, друго възнаграждение, пенсия и други вземания на длъжника; да се наложи възбрана върху притежаваните от длъжника 3 недвижими имоти, да се опишат секвестируемите от тях и да се изнесат на публична продан; да се наложи запор върху притежаваните МПС, да се опишат и изнесат на ПП; да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника и изнасянето им на ПП. Няма произнасяне на ЧСИ.

На 10.03.2023 г. е постъпило искане от пълномощника на длъжника за запознаване с ИД, като на 30.03.2023 г. е постъпила молба, с която се иска производството да се прекрати поради настъпила перемпция на 06.11.2020 г.

Препис от молбата е връчен на взискателя, като на 07.04.2023 г. е постъпило становище, че искането е неоснователно.

С атакуваното разпореждане изх. №37259/19.04.2023 г. (л.97 ИД) ЧСИ е проследил развитието на изпълнителното дело и е приел, че не е настъпила перемпция, като е отказал прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. Съобщението е връчено на длъжника чрез пълномощника му на 21.04.2023 г., като в срока за обжалване е постъпила и жалбата – предмет на настоящето производство.

В случая следва да се отчете, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила в двугодишен срок след 06.11.2018 г., т.е. до 06.11.2020 г., следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно е искано от взискателя предприемане на принудителни действия от ЧСИ, като е изразявана и готовност за заплащане на дължимите разноски. След като взискателят е направил искане за извършване на изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да изпълни поискания нов изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело. В този смисъл е и цитираната съдебна практика от жалбоподателката.

Разноски са поискани от страните, но, предвид оставяне на жалбата без уважение, такива се дължат само на въззиваемата страна (взискателя) в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №16587/23.05.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес град Пловдив, бул. Шести септември №187, ет.5, чрез адв. С. М., срещу разпореждане изх. №37259 от 19.04.2023 г. по изпълнително дело №20168240403575 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес град Пловдив, бул. Шести септември №187, ет.5, чрез адв. С. М., да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5