Решение № 6090 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6090 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100512219 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20048981 от 19.07.2022 г., по гр.д. № 10708/2021 г. по описа на СРС, 29-ти състав, е уважен предявеният от Д. И. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от разследването и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр.1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал 2 НК и по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал 2 НК, за което впоследствие ищецът е оправдан с влязла в сила на 03.01.2019 г. присъда №277/18.12.2018 г. по н.о.х.д. №4320/2017 г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав.

Със същото Решение районният съд е отхвърлил иска на Д. И. Д. срещу Прокуратурата на Република България за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния размер от 20000 лв. като неоснователен.

Срещу Решението е депозирана въззивна жалба с вх. № 25055916/27.07.2022г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Радоева. Въззивникът и ответник по първоинстанционното дело обжалва решението в частта, с която е уважена исковата претенция. Навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Счита, че определения размер на обезщетението е силно завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като въззивният съд отхвърли предявения иск. Прави искане в условията на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение.

1

Постановеното първоинстанционно решение е атакувано и от ищеца по исковете.

Депозирана е въззивна жалба, вх. № 25058944/18.08.2022 г., подадена от Д. Д., чрез адв. П., с която решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция до пълния претендиран размер от 20 000 лв. Въззивникът, ищец по първоинстанционното дело, счита че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, тъй като неправилно е възприел и тълкувал установени по делото факти. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се осъди ответника да плати пълния претендиран размер на обезщетението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезира с искова молба от Д. И. Д. против Прокуратурата на Република България, с която е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу него, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 04.01.2019 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда от 18.12.2018 г. по НОХД №4320/217 г. по описа на СГС, НО, 5 състав/, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени факти и обстоятелства касаещи образуване на наказателното производство спрямо въззивника ищец Д., предприетите спрямо него процесуално-следствени действия, относно продължителността на наказателното производство, както и че същото приключило с оправдателна присъда по повдигнатите му обвинение за извършени престъпления от общ характер. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът преживял изключително сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобство. Ограничил контактите си с приятели и близки, страдал от безсъние. Извършени били множество процесуално -следствени действия с негово участие, по време на които се срамувал, че е подсъдим, и се страхувал, че ще бъде осъден, без да има вина.

В хода на производството в проведеното открито съдебно заседание от 20.04.2022 г. на основание чл.146 ал.1 т. 3 и т. 4 ГПК районният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с постановление на наблюдаващ прокурор на 13.01.2006 г. са били обединени преписки № 753, 766, 776, като същите остават да се водят под № 2121/2006 г., по описа на СРП. Не се спори, че на 07.02.2006 г. ищецът Д. Д. е бил разпитан като свидетел, а на 14.03.2006 г. - като уличено лице. На 07.04.2006 г. на ищеца е предявено дознанието. На 03.12.2007 г. ищецът Д. И. Д. е разпитан като обвиняем.

На 25.02.2008 г. ищецът е участвал в разпознаване като разпознавано лице. На 16.04.2008 г. досъдебното производство е спряно от наблюдаващия прокурор на основание чл. 22 НПК.

На 24.01.2012 г. досъдебното производство е възобновено с постановление на наблюдаващият прокурор към СГП. На 01.06.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196а вр. с 195 ал. 1 т. 3 пр. 1, т. 4 пр. 1, т. 5, вр. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 НК, както и за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 198 ал. 1 НК с мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението му е било предявено на 17.08.2012 г., на същата дата ищецът е разпитан като обвиняем и му е било предявено разследването. Между страните не се спори и от досъдебното производство се установява, че към 26.09.2012 г. ищецът е излежавал присъда в Софийския централен затвор. С постановление от 04.10.2012 г. от наблюдаващ прокурор при СГП са дадени указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. На 02.11.2012 г. на ищеца е предявено разследването. По досъдебното производство е бил изготвен обвинителен акт, като с разпореждане от 27.11.2012 г., на СГС, НО, 15 състав, по НОХД № 5577/2012 г., съдебното производство е било прекратено, а делото е върнато на СГП за отстраняване на 2 съществени процесуални нарушения. На 09.04.2013 г. разследването отново е предявено на ищеца. Видно от постановление от 17.01.2014 г. на наблюдаващ прокурор, делото е било внесено в съда с изготвен обвинителен акт, но с определение от 13.01.2014 г. на СГС е прекратено НОХД № 2160/2013 г., по описа на съда и досъдебното производство е върнато на СГП. На 29.01.2014 г. г. ищецът е бил привлечен повторно като обвиняем по прецизирано обвинение. На 11.02.2014 г. на ищеца е връчено постановление за привличане като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.02.2014 г. ищецът е разпитан като обвиняем, а на 14.02.2014 г. разследването му е било предявено.

На основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК в проведеното по делото на 16.03.2022 г. районният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че последното образувано НОХД № 4320/2017 г. е било по обвинителен акт, внесен в съда на 13.09.2017 г., спрямо въззивника ищец, Г. М.М., М.В.А., Й.А.С. и П.Б.Ц.. Взета е била мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на всички обвиняеми, като по отношение на Д. И. Д. повдигнатото обвинение е квалифицирано по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр.1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал 2 НК, и по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал 2 НК. Първото открито съдебно заседание по делото е проведено на 15.01.2017 г„ на което ищецът се е явил, но на разпоредителното съдебно заседание не е бил даден ход. Второто открито съдебно заседание е проведено на 19.12.2017 г„ като ищецът се е явил, но на разпоредителното заседание отново не е даден ход. Третото открито съдебно заседание е проведено на 13.02.2018 г., когато ищецът не се явява. На разпоредителното заседание, проведено на 08.03.2018 г., ищецът отново не се явява. Съдебният състав е изменил мярката за неотклонение по отношение на Д. И. Д. от „подписка“ в „задържане под стража“ и е издал за задържането му европейска заповед за арест, поради което и съдебното производство по НОХД № 4320/2017 г. е било спряно. Ищецът е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 11286 от 18.04.2018 г. на СДВР, телеграма 11286/18.04.2018 г. на ГДНП. Постъпило е писмо на 29.06.2018 г. от Областен съд в Санкт Пьолтен, с което се отлага предаването на ищеца Д. Д. на Р България до изтърпяване на присъдата в Република Австрия. За обезпечаване приключването на наказателното производство по НОХД № 4320/2017 г. е постановено временното предаване на ищеца, като в проведеното на 28.09.2018 г. съдебно заседание на делото не е даден ход. На 04.10.2018 г. е проведено разпоредително заседание, делото е възобновено и наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е потвърдена по отношение на ищеца Д.. Даден е ход на делото в открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2018 г., извършен е разпит на свидетели и изслушване на вещи лица в присъствието на ищеца Д., доведен от Затвора-София. В следващото открито съдебно заседание на 14.11.2018 г., на което ищецът се е явил, доведен от Затвора-София, е изменено обвинението в частта досежно размера на причинените щети чрез тяхното намаляване. Делото е отложено за събиране на нови доказателства чрез разпит на свидетел. В открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2018 г. ищецът се е явил доведен от Затвора-София. Делото е отложено за събиране на доказателства. На проведеното на 18.12.2018 г. открито съдебно заседание ищецът се е явил, като по отношение на него и останалите подсъдими е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на 03.01.2019 г., касателно повдигнатите обвинения.

От приложената по делото служебна справка, неоспорена от страните се установява, че НОХД №951/2014 г. по описа на СГС, НО, 5 състав, е било образувано по обвинителен акт, внесен в съда на 28.02.2014 г. В периода 05.06.2014 г. - 15.05.2015 г. били проведени пет открити съдебни заседания, на делото не е даден ход по същество, а на 15.05.2015 г. съдебното производство е спряно. На 20.01.2017 г. съдебното производство е било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

По делото е приета справка за съдимост от 31.05.2021 г. по отношение на въззивника 3 ищец Д.н Д., от която се установява, че в периода 2006 г.-2019 г. същият е осъждан с присъда, влязла в сила на 20.10.2009 г., по н.о.х.д. № 908/2007 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 194 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца; със споразумение, влязло в сила на 22.10.2009 г., по н.о.х.д. № 11582/2008 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „пробация“; със споразумение, влязла в сила на 15.03.2010 г., по н.о.х.д. № 5129/2009 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „пробация“; със споразумение, влязло в сила на 19.04.2011 г., по н.о.х.д. № 7232/2011 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.

1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца; със споразумение, влязло в сила на 11.11.2011 г., по н.о.х.д. № 10448/2009 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца; със споразумение, влязло в сила на 03.12.2011 г., по н.о.х.д. № 23571/2011 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 вр. чл. 194 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, отложено на осн. чл. 66 НК; със споразумение, влязло в сила на 24.06.2014 г., по н.о.х.д. № 8797/2012 г. по описа на СРС за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3,т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца и 20 дни.