Решение № 45 от 03.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. С., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №

20251800900195 по описа за 2025 година

И щ ц а т а В.

Г., гражданка на Република М., родена на **********г., идентификационен номер 970107424776, местожителство: Република М., гр.К., кв. Кодру, *** чрез пълномощника си адв. М. И. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.

„Граф Игнатиев” №5 ет.2 офис 207, е предявила срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Витоша“ 89Б, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на сумата:

18 512,65евро, равностойни на 36 207,60лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на ПТП, осъществило се на 22.06.2023г., около 18.00 часа, на АМ „Хемус“ в посока гр. Русе, км 20+600, в района на община Е., по вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав-4” с ДК №РА1818АХ, застрахован при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с полица BG/06/123000052699, от които:

- сумата от 3067,75евро, равностойни на 6000,-лв. допълнително обезщетение за тоталната щета на собствения й лек автомобил „Лексус” с peг. № XDH809 на Република М.;

- сумата от 264евро, равностойни на 516,33лв. (петстотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки), за репатриране на лек автомобил „Лексус” с peг. № XDH809 на Република М.;

- сумата от 118,62евро, равностойни на 232,-лв. за заплатени нощувки в хотел, ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на претенцията пред застрахователя 05.09.2024г. до окончателното им изплащане;

- сумата от 2342,75евро, равностойни на 4582,02лв., представляваща 1 мораторна лихва върху изплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 44 168,50лева, считано от предявяване на претенцията - 05.09.2024г. до изплащането му - 05.06.2025г;

- сумата от 12635,17евро, равностойни на 24 712,25лева (двадесет и четири хиляди седемстотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки), левовата равностойност на 249 320,46 молдовски леи/ за заплатен наем за заместващ автомобил, ведно със законната лихва от предявяването на иска 12.08.2025г. до изплащането й;

- сумата от 84,36евро, равностойни на 165,-лв.(сто шестдесет и пет лева) за преводачески услуги, ведно със законната лихва от предявяването на иска до изплащането й.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2023г., около 18.00 часа, ищцата В. Г. пътувала по АМ „Хемус” на връщане от почивка в Гърция, в посока гр.Русе, в собствения й лек автомобил „Лексус” с peг. № XDH809 на Република М., на предната седалка до водача, а съпруга й Е. Г. управлявал автомобила. В района на км 20+600, в района на община Е., забелязали спрял в аварийната лента лек автомобил „Тойота Рав-4” с ДК №РА1818АХ. В този участък от пътя нямало разделителна мантинела между двете платна, като ищцата и съпруга й пътували в лявата изпреварваща лента. Малко преди да стигнат до спрелия автомобил, той без да подаде какъвто и да било сигнал, изведнъж потеглил рязко и направил ляв завой, като навлязъл в тяхната лента на движение. Съпругът на ищцата - Е. Гинчешен натиснал спирачките и завил наляво, но не успял да избегне челният удар в предната дясна част на автомобила им.

Твърди се, че при процесното ПТП била причинена средна телесна повреда на ищцата В. Г., леки телесни повреди на Е. Г., а щетите по автомобила са били оценени като „тотална щета“ от назначената съдебно автотехническа експертиза по досъдебното производство.

Експертизата определила, че действителната пазарна стойност на лек автомобил „LEXUS NN 300h“ към датата на ПТП -22.06.23г. е 63 099 лв.

Ищцата В. Г. твърди, че в следствие на процесното ПТП е претърпяла и други имуществени вреди, освен унищожаването на автомобила на семейството. Заплатила сумата от 516,33лв. за репатриране на автомобила до паркинга на полицията. Тъй като се наложило да останат още два дни в България, заплатили сумата от 232 лв. за нощувки в хотел „Фешън“ гр.С..

Твърди още, че след завръщането си в М. се наложило да вземат автомобил под наем, за което са заплатили сумата от 249 320.46 молдовски леи (24712,25лева) за ползването на заместващ автомобил - Киа Оптима peг. номер CYX 999 за периода от 02.10.2023г. до 01.07.2025г.

За така настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство №204/2023г. по описа на ОСлО при СОП, приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД №82/25г. по описа на PC Е., по силата на което виновният водач бил признат за виновен за причиняването на процесното ПТП и на основание чл.78 а от НК освободен от наказателна отговорност и наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

Ищцата В. Г. твърди, че по образуваната при ответника „Д.“ ЕАД щета 2

№460077723000201, въз основа на депозираната застрахователна претенция, била уведомена устно по телефона, че материалните щети по автомобила са определени за тотална щета и че ответника признава оценката, извършена от експерта по досъдебното производство.

Твърди още, че на 05.06.2025г. по представената банкова сметка на В. Г. постъпило плащане от „Д.“ АД на сумата от 22 583 евро /44168,50 лева/, без каквито и да е пояснения как е определена тази сума и какви вреди включва.

Ищцата В. Г. не е съгласна с така определеният размер на обезщетение, което приема, че е изплатено само за причинените щети на автомобила.

Счита, че застрахователното обезщетение, което следва да бъде изчислено и изплатено трябва да е в размер, съответстващ на пазарната стойност на автомобила към момента на процесното ПТП и че заплатената сума не отговаря реално на причинените й имуществени вреди.

С оглед пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП, ищцата В. Г. твърди, че обезщетението, което следва да й бъде изплатено за тоталното му унищожаване е в размер на около 50 000 лв., след приспадане на стойността на годните части. По тази причина, претендира сумата от още 6 000 лева обезщетение за увреденият автомобил, както и мораторната лихва върху изплатеното от ответника обезщетение от 44 168,50 лева, считано от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя - 05.09.2024г. до датата на изплащането му - 05.06.2025г., в размер на 4582,02 лв.

Отделно от това, счита че застрахователят й дължи и заплатените и претърпените от нея вреди, сторени поради лишаването й от възможността да ползва лекия си автомобил, тъй като освен, че е тотално унищожен при процесното ПТП, до приключване на наказателното производство същият бил приобщен като веществено доказателство и тя била лишена от възможността да се разпорежда с него.

Ищцата В. Г. твърди още, че поради забава в изплащането от страна на ответника „Д.“ ЕАД на обезщетението за имуществени вреди, била лишена и от възможността да закупи друг автомобил. За това счита, че застрахователят дължи и обезщетяване на претърпените от нея вреди, под формата на разходи за наем на заместващ автомобил, заплатените нощувки в хотел след произшествието, както и заплатената сума за репатриране на автомобила до полицейския паркинг и направените разходи за превод на документи.

Ето защо ищцата В. Г. счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответника.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Д.“ ЕАД е подал писмен отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И., с който намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер.

С отговора ответникът „Д.“ ЕАД не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с 3 номер №BG/06/123000052699, сключен в „Д.“ ЕАД за л.а. „Тойота Рав 4“, с peг. номер РА1818 АХ.

Твърди, че въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под номер 460077723000201, „Д.“ ЕАД е изплатило на ищцата сумата от 44 168,50 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществените вреди по л.а. „Лексус“ с peг. номер XDH809.

Поддържа, че с изплащането на посочената сума, обстоятелство, за което в исковата молба се съдържа изрично признание, ответното дружеството е изпълнило коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи други суми.

Твърди, че изплатеното от „Д.“ ЕАД на ищцата В. Г. обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автомобила, които са в пряка причинноследствена връзка с ПТП, че същото е било изчислено на основание чл.390, ал.2 от КЗ и щетата е определена като тотална - 70% от действителната стойност на МПС.

Ответникът „Д.“ ЕАД оспорва размера на исковата претенция за изплащане на допълнително обезщетение за имуществени вреди по МПС в размер на 6 000 лв., като твърди, че обезщетение за имуществени вреди в размер 50 168,80 лв. е изключително завишен размер, неоснователен и недоказан.

Ответникът „Д.“ ЕАД оспорва по основание и размер и претенцията на ищцата в размер на 24 712,25 лв. за заплатен наем за заместващ автомобил, за срок от 02.10.2023 г. 01.07.2025 г. като недължима. Твърди, че заплатената от ищцата сума от 24 712,25 за наем на заместващ автомобил не е за вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, по смисъла на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Оспорва по основание и размер претенцията от 165 лв. за преводачески услуги.

Твърди, че разходите за преводачески услуги не са вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие от 22.06.2023 г.

Оспорва по основание и размер и претенциите за репатриране на автомобила в размер на 516,33лв. и разходи за нощувки в хотел в размер на 232 лв. Твърди, че по делото липсват доказателства за извършването на тези разходи /фактури с касов бон/. Отделно от това твърди, че тези разходи не са в пряка-причинно следствена връзка със събитието от 22.06.2023 г.

Твърди, че дружеството не дължи претендираните суми, т.к. не са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Ответникът „Д.“ ЕАД оспорва и акцесорните исковете за лихви като изцяло неоснователни, по аргумент за неоснователност на главния иск водеща до неоснователност и на претенцията за лихва.

Оспорва по основание и размер претенцията за мораторна лихва в размер на 4 582,02лв., като неясно формирана.

Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло 4 като неоснователни и недоказани, ведно с всички законови последици.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата В. Г. е подала допълнителна искова молба, с която поддържа допълва и пояснява първоначалната.

С оглед признаването от ответника на факта, че обезщетението е изчислено на основание чл. 390, ал.2 от КЗ и щетата е определена като тотална, ищцата прави искане съда да отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство.

Ищцата В. Г. отново твърди, че ответникът „Д.“ ЕАД, не е изяснил и с отговора си каква сума е приета за действителна стойност на автомобила при определянето на дължимото обезщетение и как именно е определена сумата от 44 168,50 лв., която й е изплатена като обезщетение.

За това ищцата поддържа искането си за задължаване на ответника на основание чл.

190, ал.1 от ГПК, да представи заверено копие на всички документи, съдържащи се в преписката по щета №460077723000201.

Твърди, че сторените от нея разходи за заплатен наем на заместващ автомобил, за заплатено репатриране и нощувки в хотел са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и тоталното унищожаване на автомобила й, което е наложило извънреден и непредвиден престой в С. и наемането на автомобил за нуждите на семейството до заплащането на обезщетение от застрахователя, което да й позволи да закупи друг автомобил. Заплатената сума за превод направила с оглед предявяването на настоящия иск, поради което твърди, че също е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.