Определение № 27 от 22.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20261700600029 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена А. Р. срещу Определение № 748 от 26.09.2025 г. на Районен съд Перник, постановено по ЧНД № 1418/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Р. срещу Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник от 07.04.2025 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство (постановление от 17.12.2024 г. по преписка с рег. № 3879/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Перник) и е прекратено производството по ЧНД № 1418/2025 г. по описа на Районен съд - Перник.

В жалбата са развити съображения по същество за незаконосъобразност и неправилност на акта на районния съд.

Окръжен съд - Перник, след като съобрази изложените в жалбата доводи и след като обсъди данните по делото в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК установи следното:

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу първоинстанционен съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол от въззивната инстанция и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Не е спорно, че в наказателния процес е установено правилото, че правото на жалба е пряко свързано и се обуславя от обжалваемия акт. При неподлежащ на обжалване акт, подадената жалба се явява недопустима. Тази позиция е изводима както от разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК, така и от Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5 на ОСНК.

Правното основание на обжалваното определение е по реда на чл.213, ал.5 от 1

НПК, както е отбелязано от решаващата инстанция. Тази разпоредба изрично указва, че съответният първоинстанционен съд се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този смисъл определенията на първата инстанция във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да се произнася по тях е единствено съответния първоинстанционен съд със съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. При това положение атакуваното определение на Районен съд - Перник, с което жалбата на Р. срещу постановление за отказ да се образува досъдебно производство, подадена по реда на чл.213, ал.4 от НПК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, не подлежи на въззивен контрол, по аргумент за противното от чл.341, ал.2 и ал.3 от НПК.

Изложеното изключва възможността настоящият състав да се произнесе по същество по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, независимо от указанието на районния съд, че определението му подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в 15дневен срок, тъй като въззивната инстанция изобщо няма правомощия в обсъжданата процедура по чл.213, ал.5 от НПК, предвид липсата на предвиден инстанционен контрол.

Посоченият срок за обжалване от решаващия съд също не е предвиден както в разпоредбата на чл.213, ал.5 от НПК, така и в глава ХХІІ от НПК.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в принципен план постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не препятства възможността по същия законен повод и във връзка със същите факти да се образува нова прокурорска преписка, а въз основа на нея и досъдебно производство, при наличие на допълнителни материали за твърдяна деятелност, доколкото този акт на прокурора не формира "сила на присъдено нещо" и няма стабилни правни последици. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, уреждаща класическия принцип "ne bis in idem", в която като пречки за образуване на досъдебно производство са посочени само незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление, или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, сред които не попадат отказите за образуване на досъдебно производство, какъвто е настоящия случай.

По изложените съображения, настоящата инстанция не споделя доводите в определение № 748 от 26.09.2025 г. на първоинстанционния съд, с което е администрирана жалбата до Окръжен съд-Перник, че постановеното определение по реда на чл.213, ал.5 от НПК е акт, който попада в хипотезата на чл.341, ал.1 от НПК и подлежи на въззивна проверка.

Водим от горното Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. М. Р. ЕГН********** срещу Определение № 748 от 26.09.2025 г. на Районен съд Перник, постановено по ЧНД № 2

1418/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Р. срещу Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник от 07.04.2025 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство (постановление от 17.12.2024 г. по преписка с рег. № 3879/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Перник) и е прекратено производството по ЧНД № 1418/2025 г. по описа на Районен съд - Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3