Решение № 1187 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря М.на Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502274 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № вх. № 268102/26.08.2022 г. от М. Г. И. и Г. И.

И., двамата чрез адв. К. М., срещу Решение № 260359/26.07.2022 г., постановено по гр. дело № 19310/2018 г. по описа на ВРС, 51 състав, с което е отхвърлен предявения от тях срещу М.

Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с.****, Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с.****, В. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: ****, В. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Т****, З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.****, М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.****, и Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.****, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците М. и Г. И.и са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР на с. Тополи, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, състоящ се от кухня, трапезария, две спални, баня с тоалетна и коридор, с площ на етажа от 103 кв. м., която жилищна сграда е разположена в имот с идентификатор № ****, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от м. октомври 2007 г. до лятото на 2018 г., както и в отхвърлените части на предявената в евентуалност искова претенция за заплащане на увеличената стойност на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, както следва:

1 в частта, с която е отхвърлен иска им срещу М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с.**** да им заплати солидарно, съобразно притежаваните от нея 136/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, изразяващи се в извършени строително-монтажни работи подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 3425,16 лв. до претендираната такава от 4639,58 лв., включая доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение, на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. в частта, с която е отхвърлен иска им срещу Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да им заплати солидарно, съобразно притежаваните от нея 64/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, изразяващи се в извършени строително-монтажни работи подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 1611,84 лв. до претендираната такава от 2183,33 лв., включая доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение, на осн. чл. 61, ал.

2 от ЗЗД. в частта, с която е отхвърлен иска на ищците срещу Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с.**** да им заплати солидарно, съобразно притежаваните от нея 60/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, изразяващи се в извършени строително-монтажни работи подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 1511,10 лв. до претендираната такава от 2046,88 лв., включая доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение, на осн. чл. 61, ал.

2 от ЗЗД. в частта, с която е отхвърлен иска на ищците срещу В. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: **** да им заплати солидарно, съобразно притежаваните от нея 32/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, изразяващи се в извършени строително-монтажни работи подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 805,92 лв. до претендираната такава от 1091,66 лв., включая доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение, на осн. чл. 61, ал.

2 от ЗЗД. в частта, с която е отхвърлен иска на ищците срещу В. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Т**** да им заплати солидарно, съобразно притежаваните от него 32/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: ****, изразяващи се в извършени строително-монтажни работи подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 805,92 лв. до претендираната такава от 1091,66 лв., включая доставка и монтаж на ел.бойлер в санитарното помещение, на осн. чл. 61, ал.

2 от ЗЗД.

Жалбоподателите изразяват становище за неправилност на решението в обжалваните 2 му части.

По отношение на главния иск считат, че по категоричен начин е било доказано, че са упражнявали необезпокоявано давностно владение върху процесния първи етаж в продължение на повече от 10 години, считано от октомври 2007 г. От събраните доказателства по делото било установено, че живеят в процесната сграда още от 2004 г., през 2005 г. заели целия първи етаж, в който живеели сами, а след като сключили брак през октомври 2007 г. започнали да владеят първия етаж като свой със знанието и съгласието на останалите съсобственици, като извършвали ремонти и обзавели жилището. Сочат, че ответниците З. Г., М. Г. и Н. Г. са признали изцяло иска и фактите, на които той се основава, като изявленията им били изцяло игнорирани от първоинстанционния съд. Признанията се подкрепяли и от показанията на разпитания по делото свидетел Б.Д.. Излагат, че съдът превратно е тълкувал и показанията на разпитаните свидетели досежно упражняваното владение върху процесния първи етаж, извършените ремонти и манифестирането на владението пред останалите съсобственици. От показанията на св. Д., св. И. и св. А., ставало ясно, че целия първи етаж на процесната сграда се ползвала само от ищците, като М. Д. многократно е заявявала, че същият е за семейството на ищците. По отношение на другите ответници, съдът погрешно е разтълкувал и игнорирал събраните свидетелски показания.

Св. Г. А. била категорична, че на ответниците им е било известно, че ищците живеят в жилището, ползват го като свое и въпреки това не са се противопоставяли. Свидетелят Х. И. посочва, че М. Д. е заявявала, че жилището ще остане за ищците, като същият не е възприел да е имало възражения от ответниците Д. В., В. С. и В. Г.. Неоснователни били и аргументите на съда, че трябвало да са налице фактически действия, пряко отблъскващи собственическите права на останалите сънаследници. Необосновани били и изводите на съда, че поведението на ответниците при посещение, включително изчакването да бъдат поканени, не можело само по себе си да бъде тълкувано като признание на вещните права на ищците. Изразяват несъгласие и с извода на съда, че извършените от тях ремонти изцяло с лични средства не можели да се считат за отричане на вещните права на ответниците.

Ищците не са отправяли претенции към ответниците за заплащане на подобренията или разноските за имота по чл. 30, ал. 3 от ЗС, т.е. явноте не са ги считали за съсобственици, за да им отправят такива претенции. Упражняваното от ищците давностно владение спрямо ответницата Н. А. се обособявал в два периода – от 2007 г. до 2015 г., когато не са имали контакт с нея и след 2015 г., когато тя сама е признала, че и е станало известно, че ищците владеят имота като свой и са извършили ремонт в него.

По отношение на евентуалния иск считат, че съдът неправилно е намалил размера на сумата, която ищците могат да претендират до размера на разходите за подобренията, приемайки, че отношенията между страните следва да се уреждат като водене на чужда работа без възлагане. Позовават се на разпоредбата на чл. 72, вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, даващи им право да претендират увеличената стойност нта имота, вследствие на извършените подобрения.

Молят за отмяна на обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен 3 положителния установителен иск и постановяване на друго, с което да бъдат признати за собственици на процесния първи етаж по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В условията на евентуалност искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците в пълен размер увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, съобразно участието им в съсобствеността. Претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор само от Д. Г. В., чрез адв. Т. З. И., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, както по отношение на главния иск, така и по отношение на евентуалния иск спрямо нея. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молби вх.№ 7676/31.01.2019г., вх. № 12314/18.02.2019г. и вх. № 12573/18.02.2019г. и в първото по делото о.с.з. на 01.06.2019г. по първоинстанционното дело ищците М. Г. И., ЕГН ********** и Г. И. И., ЕГН **********, двамата от ****, чрез адв. Кр.М. твърдят, че с ответниците В. Ж. С., ЕГН ********** от ****, В. Ж. Г., ЕГН ********** от ****, З. Г. Г., ЕГН ********** от ****, М. Г. Г. , ЕГН ********** от ****, Н. Г. Г. , ЕГН ********** от ****, М. Н. Д., ЕГН ********** от **** и Н. Н. А., ЕГН **********, от ****, са съсобственици на жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански помещения с идентификатор **** по КК и КР на село Тополи, със застроена площ от 103кв.м., находяща се в ****.

С договор № 22/1978г., сключен в полза на Н.Г.Д. и съпругата му М. Н. Д. е било отстъпено право на строеж върху 1/2ид.ч. от държавен поземлен имот, представляващ парцел XIX, кв. 28 по плана на селото, с площ от 920кв.м., като са придобили право на строеж на сграда, съгласно дадената виза със скица № 1625. С договор № 23/1978г., сключен в полза на родителите на Н.Г.Д.-Г.Д.Д. и съпругата му И. Ж. Д. е било отстъпено право на строеж върху другата 1/2ид.ч. от държавен поземлен имот, представляващ парцел XIX, кв.

28 по плана на селото, с площ от 920кв.м., като са придобили право на строеж на сграда, съгласно дадената виза със скица № 1625. След извършване на строежа собственици на 1/2ид.ч. в режим на СИО са били Г.Д.Д. и съпругата му И. Ж. Д., а на другата 1/2ид.ч. в режим на СИО- Н.Г.Д. и съпругата му М. Н. Д..

Г.Д.Д. починал на 21.11.1990т. И. Ж. Д. придобила в индивидуална собственост 1/2ид.ч. от СИО или 1/4ид.ч. от имота. Всеки от преживялата съпруга И. Ж. Д. и трите деца Д. Г. В., Н.Г.Д. и Ж.Г.Д. придобили по ¼ от ¼ или по 1/16ид.ч. от имота. Така И. Ж. Д. се е легитимирала като собственик на ¼ и 1/16ид.ч. или общо 5/16ид.ч., а всеки един от Д. Г. В., Н.Г.Д. и Ж.Г.Д. по 1/16ид.ч. от сградата.

На 02.12.1998г. починала И. Н. Г.-дъщеря на Н.Г.Д. и М. Н. Д.. Тя не е оставила низходящи.

На 19.12.2004г. починал Н.Г.Д.. М. Н. Д. е придобила 1/2ид.ч. от прекратената СИО или 1/4ид.ч. на собствено основание. Между съпругата и две деца се разпределя останалата 1/4ид.ч. от сградата.