Решение № 54 от 21.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ловеч, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500572 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 100/17.09.2021 г. по гр. дело № 674/2020 г., Троянският районен съд е осъдил ИВ. АНГ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д., общ. Троян, мах. „Беров мост” № 4 на основание чл. 500, ал.2 от КЗ, да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В.” № 89 Б, представлявано от К.Ч. и Б.П., сумата 766.26 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 43081411600670 от 06.06.2016 г. по описа на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и 819.00 лв. съдебно - деловодни разноски.

Срещу решението на РС - Троян е постъпила въззивна жалба с вх. № 3616/19.10.2021 г. от адв. Б. Д. от АК Ловеч, адрес: гр. Троян, ул. "О." №1, назначена за особен представител на ИВ. АНГ. М.. Счита, че неправилно, необосновано и незаконосъобразно районният съд е приел за доказано, че 1 съществува причинно - следствена връзка между поведението ответник и възникването на въпросното ПТП, върху която хипотеза ищецът базира своята претенция. Твърди, че по никакъв начин не се доказва И.М. при управление на лек автомобил „Пежо“, с peг. № ЕВ **** АВ, без свидетелство за правоуправление, поради неспазване правилата за движение по пътищата да е причина за ПТП и вследствие на това ПТП да са нанесени щети на лек автомобил. „Фиат" с рег. № E H **** ВН, собственост на Р.Д.Д.. Заявява, че в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, да докаже настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното поведение на ответника. Твърди, че единственото доказателство, депозирано по делото – протокол за ПТП, не следва да се ползва с обвързваща доказателствена сила за самия механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е пряк очевидец на събитието и обстоятелствата, обективирани в него, каквато е съдебната практика. Изтъква, че първоинстанционният съд при нарушение процесулните правила е допуснал доказателствени искания от страна на ищеца, които той е бил в състояние и е бил длъжен да направи своевременно с подаването на исковата молба съгласно чл.127 от ГПК. Но дори с допускането и приобщаването на въпросните доказателства - справка от ОД на МВР - Сливен и разпит на свидетели, по никакъв начин не се доказа причинно - следствената връзка между поведението на И.М. и настъпването на процесното ПТП. Счита, че първоинстанционният съд неправомерно се е позовал на допуснатата СТЕ, тя не изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и ПТП. Заявява, че не бива да се кредитира като достоверна експертиза, изготвена само да базата на протокол за ПТП, тъй като съставителите на протокола не са очевидци на въпросното произшествие.

Твърди, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че същия има право да встъпи в правата на трето неудовлетворено лице, тъй като такова законова основание за това не съществува. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ТРС като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и отхвърли иска от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД срещу И.М., като остави всички разноски по производството за сметка на ищеца.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 4947/03.12.2021 г. /дата на пощенското клеймо 02.12.2021 г./ от 2

„ДЗИ - Общо застраховане" АД, чрез адв. М В.. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си след пълна преценка на събрания по делото доказателствен материал, от който се установява, че И.М., при управление на лек автомобил „Пежо" 80" с peг. № ЕВ **** АВ, без свидетелство за правоуправление /неправоспособен/, нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за ПТП, вследствие на което са нанесени щети на лек автомобил „Фиат" с peг. № EH **** ВН, собственост на Р.Д.Д.. Твърди, че от справка на ОД на МВР - Сливен и писмо от 06.07.2021 г. се доказва, че ответникът никога не е притежавал СУМПС. Механизма на ПТП, вината за настъпването на произшествието на И.М., причинната връзка и вредите от него се установяват от изслушаните показания на свидетелите и допусната и приета СТЕ. Изтъква, че е осигурено пълното право на защита на двете страни при равнопоставеност и даване на възможност за формулиране на искания и ангажиране на относими доказателства, своевременно са постановявани актовете по движението и администриране на производството, като докладът е изчерпателен от фактология, съдържа необходимите компоненти за изясняване на обективната истина, отделено е спорното от безспорното и са посочени подлежащите на доказване факти. Посочва, че с изплащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице на основание чл.500, ал.2 от КЗ, „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД има право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът ИВ. АНГ. М. се представлява от назначения особен представител адв. Б. Д. от АК-Ловеч, която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.

Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не изпраща представител. В постъпилата молба вх. № 449/24.01.2022 г. изразява становище, че поддържа подадения отговор и моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на РС Троян, постановено по гр.д. № 674/2020 г.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустима и следва да бъде разгледани по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 674/2020 г. по описа на РС - Троян е образувано по искова молба от „ ДЗИ Общо застраховане" АД против ИВ. АНГ. М., с която е предявен иск по чл.

500, ал.2 от КЗ за заплащане на сумата от 766,26 лв., претендирана като платено обезщетение за вреда от ПТП.

В нея ищецът излага, че е изплатил по щета №

4308141600670/15.11.2011 г. обезщетение за вреди в размер на 766,26 лв., нанесени върху лек автомобил „Фиат” с рег. № ЕН **** ВН, собственост на Р.Д.Д., настъпили в резултат на станало на 04.06.2016 г. ПТП. В исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата е ответникът ИВ. АНГ. М., който управлявал лек автомобил „Пежо ”, с рег. № ЕВ **** АВ, без свидетелство за правоуправление, като при неспазване правилата за движение по пътищата причинил ПТП. Изтъква, че по повод претенцията на пострадалото лице и на основание застраховка „Гражданска отговорност“ е образувана щета № 43081411600670, по която ищецът е изплатил на увредения обезщетение в размер на 766,26 лв. с платежно нареждане от 14.06.2016 г. Счита, че след изплащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице, на основание чл.500, ал.2 от КЗ встъпва в правата на последното, което то има срещу причинителя на вредата. Твърди, че с писмо изх. № 92-4710/22.12.2016 г. поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, което той не сторил.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД сумата в размер на 766,26 лв. изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. В него оспорва твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, 4 представения по делото протокол за ПТП, както и липсата на правно основание за предявяване на иска.

От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1648069 се установява, че на 04.06.2016 г. в с. М. до табела Д-11 в посока с.Г., е настъпило ПТП между участник 1 л.а „ Пежо“ 106 с рег. № **** АВ, собственост на И.Р.Й. с водач въззивника ИВ. АНГ. М. и участник 2 – л.а.

„Фиат“ с рег. № ЕВ **** АВ, собственост на Р.Д.Д. и управляван от него.

Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1 при разминаване не оставя достатъчно странично разстояние и с лявата част охлузва участник 2.

Видно от писмо рег. № 804000-5601/30.06.2021 г. на ОД на МВР – Сливен, на въззивника ИВ. АНГ. М. никога не е издавано СУМПС.

С наказателно постановление № 16-0341-000452 от 13.06.2016 г. на РУ – гр.Севлиево, влязло в сила на 29.11.2018 г., на ответника М. са наложени глоба в размер на 150.00 лв. затова, че не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване, с което виновно е нарушил чл. 44 от ЗДвП и глоба в размер на 200.00 лв. затова, че управлявал МПС без да е правоспособен водач.

От приетата като доказателство застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/06/11500212446, валидна от 17.08.2015 г. до 17.08.2016 г. се установява, че л.а Пежо“ 106 с рег. № **** АВ, собственост на И.Р.Й., е бил застрахован при “ДЗИ – Общо застраховане” АД.

От представения от ищеца ликвидационен акт по щета 4308141600670 от 06.06.2016 г. е видно, че размерът на щетата съгласно съставеното опис – заключение на вещо лице е 766,26 лв.

От приложеното по делото преводно нареждане за групово плащане се установява, че на 14.06.2016 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е изплатило на Р.Д.Д. сумата от 766,26 лв., представляваща обезщетение по щета 43081411600670.

В показанията на св. Г.Н. - служител на РУ Севлиево, който е посетили ПТП излага, че нищо не си спомня за случая и за него има съставен протокол за ПТП.

5

Св. Радослав Димитров, който е бил водач на л.а. „Фиат" с рег. № EH **** ВН заявява, че преди години имал ПТП на влизане в с.М., в което бил участник. Не си спомня подробности за случая, но неговият автомобил е увреден и застрахователят му е заплатил щетите.

От заключението на назначената автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че водачът на лек автомобил „Пежо“ с рег. № ЕВ **** АВ не е осигурил необходимата и безопасна странична дистанция от 0.88 м. за разминаване с насреща движещият се лек автомобил „Фиат Браво“, управляван от Р.Д.Д., в резултата на което е настъпило ПТП. Извършвайки оглед на местопроизшествието и на база изготвената скица в протокола за ПТП, вещото лице инж. В.А. посочва, че ударът за двата автомобила е челен ляв ексцентричен, като деформациите и повредите са идентични. Експертът твърди, че има причинно-следствена връзка с механизма на удара и настъпилите щети по автомобилите, а размера на щетата е правилно определен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло направените от районния съд правни изводи.

Възникването предвиденото в чл.500, ал.2 от КЗ регресно право на застрахователя срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени правопораждащи факти, а именно: 1. наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между страните по делото и освобождаване на застрахователя от необходимостта на извърши застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС, когато законът определя неговото поведение като укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е изразило в управляване на МПС без за притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС/;