Решение № 7735 от 27.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 184/2025
- Вид
- Решение № 7735
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7735 гр. София, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110100184 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против В.
Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .. и против В. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в .. и с настоящ адрес в ....
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 8081 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: по отношение на В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .. - сумата от 349,43 лв. (триста четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г., респ. месец януари 2020 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от 1 която а) 290,30 лв. (двеста и деветдесет лева и тридесет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 38,54 лв.
(тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г., в) 17,59 лв. (седемнадесет лева и петдесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 3 лв. (три лева) – лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. и по отношение на В. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в .. и с настоящ адрес в ... – сумата от 349,43 лв. (триста четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г., респ. месец януари 2020 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а) 290,30 лв. (двеста и деветдесет лева и тридесет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 38,54 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г., в) 17,59 лв. (седемнадесет лева и петдесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 3 лв. (три лева) – лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и доказателствените искания. Не сочи допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговор, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. В отговора се излагат доводи, че ищцовото дружество не притежава лиценз да доставя и продава топлинна енергия, респ. не е правен субект по смисъла на Закона за енергетиката. Ответниците твърдят, че са прекратили облигационните си правоотношения с „Топлофикация София“ ЕАД и не ползват топла вода и топлинна енергия. Оспорват приложението на Общите условия на ищцовото дружество. Твърдят, че липсва договорно правоотношение и с дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение.
С отговора ответниците представят писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът В. Г. К. се явява лично и представлява втория ответник В. В. К.. Поддържа възраженията и исканията направени в отговора.
Процесуалният представител на двамата ответници депозира писмено становище.
С определение № 15619 от 02.04.2025 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина, ул. „проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителите М.П.С. и В.Л.. Подпомагащата страна не изпраща законен или договорен представител в откритото съдебно заседание и не изразява становище по предявените искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8081/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответниците, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е указано да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 30.09.1994 г., ответникът В. Г. К. и К.
В.а К.а са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – ... Липсват доказателства по делото вторият ответник В. В. К. да е титуляр на право на собственост или вещно право на ползване върху описания жилищен имот.
С оглед изложеното по делото безспорно е установено, че ответникът В. Г. К. е собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснаден имот. От същото следва, че ответникът В. Г. К. е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на 3 което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № 779 от 25.09.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес .. като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.