Решение № 147 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000065 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №38/28.10.2025г., постановено по търг.д. №55/2024г. по описа на окръжен съд КърджА., „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 е осъдено да заплати по исковата претенция с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ, на Ф. Р.

А., с ЕГН ********** сумата в размер на 110 000лв. /56 242,11 евро/, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в качеството й на увредено лице от ПТП, настъпило на 20.03.2024г., вследствие на което настъпила смъртта на баща й Р. А.А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.04.2024г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част до пълния му предявен размер от 250 000лв.

„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на основание 1 чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Г.Г.Р., с ЕГН **********, сумата в размер на 10 560лв. с ДДС /5 399,24 евро/, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата Ф.

Р. А., съразмерно уважената част от исковата претенция.

„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Ф. Р. А., с ЕГН ********** сумата в размер на 2 851.20лв. /1 457,80 евро/, съставляваща разноски в производството, съразмерно уважената част от исковата претенция.

„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. КърджА., сумата в размер на 4 400лв. /2 249,68 евро/, съставляваща дължима се в производството държавна такса, както и направените от бюджетните средства на съда разноски в размер на 600лв.

/306,78 евро/.

Ф. Р. А., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 сумата в размер на 1 362.82лв. /696,80 евро/, съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.

С определение №2/07.01.2026г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение №38/28.10.2025г. в частта за разноските, като „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Ф. Р. А. допълнително разноски в размер на 628,90 евро.

Решение

№38/28.10.2025г. е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство - Ф. Р. А.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 110 000лв. до 200 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика. Като нарушение на материалния закон се сочи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като са въведени подробно оплаквания за неправилност на изводите на първостепенния съд за нА.чие на поведение на съпричиняване от страна на пострадА.я, съответно – и определената степен на съпричиняване, като е изразено съгласие с определения размер обезщетение за неимуществени вреди от 200 000лв. Коментирани са депозираните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което 2 искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера от 200 000лв., ведно със съответната законна лихва.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещните страни – „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, подадената от Ф. Р. А. въззивна жалба се оспорва с насрещни доводи.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанцинното производство - „ЗК ЛЕВ ИНС” АД. Според съдържащото се във въззивната жалба искане, с което е сезиран въззивният съд, тя е срещу осъдителната част на решението и се иска то да бъде отменено в обжалваната част, евентуално да се намА. обезщетението за неимуществени вреди, като се приеме по-висок процент съпричиняване от страна на пострадА.я – 65%. Наведени са основно оплаквания, че определеният общ размер обезщетение за неимуществени вреди е завишен, несъобразен с принципите на справедливостта, въведени с нормата на чл.52 от ЗЗД /като, независимо от искането, с което е сезиран въззивният съд, не са наведени конкретни оплаквания за липса на основание за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя/. Твърди се, че окръжният съд не е съобразил съвкупността на всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне справедлив размер обезщетение, като присъденото обезщетение не кореспондира с реалния обем вреди. Твърди се неправилна оценка на събраните по делото доказателства, не е съобразена съдебната практика на ВКС и съдилищата по подобни казуси. На следващо място е изразено несъгласие с определената степен на съпричиняване от страна на пострадА.я. Изразено е становище, че справедливият размер обезщетение за репарирани на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, би бил 150 000лв., а степента на съпричиняване от страна на пострадА.я намира 65%-тно изражение.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – Ф. Р. А., подадената от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД въззивна жалба се оспорва с насрещни доводи.

От участвалото трето лице – помагач Д. Ц. К. не е постъпило писмено становище по подадените въззивни жалби. Редовно призован, същият не се явява и не се представлява в проведеното ОСЗ.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите

3 отговори не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА – в полза на адв. Г.Р., което да бъде съобразено с размерите, посочени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във въззивната жалба на тази страна се съдържа изявление същата да се цени като списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за вА.дност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е вА.дно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата Ф. Р. А. е изложила фактически твърдения за нА.чие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.03.2024г., около 00:10ч. в гр. Сегед, Република Унгария, настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК №*******, с прикачено полуремарке марка „Бергер“, с ДКН №********, управляван от румънския гражданин Д.К. и микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК №*******, управляван от водача Д. Ц. К.. В пряка причинно-следствена връзка с ПТП, бащата на ищцата - Р. А.А., в качеството си на пасажер в микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК №*******, претърпял изключително тежки телесни повреди, които довели до смъртен изход.

Ищцата твърди, че отговорността за настъпване на ПТП била на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК №**********, който, поради непредпазливост и занижено внимание по отношение на пътната обстановка, реА.зирал удар с правомерно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК №*********, с прикачено полуремарке марка „Бергер“, с ДКН № ********, и с тези си действия виновно допуснал настъпването на ПТП. Относно процесното произшествие 4 било образувано ДП №06000/98/2024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг Чонград-Чанад, което към момента на подаване на исковата молба не е приключило. Изложени са подробни обстоятелства за нА.чие на установена трайна емоционална връзка между ищцата и нейния баща и за тежките последици по отношение на ищцата от неочакваната загуба на родител. Изтъква се, че загубата на баща съставлява едно от най-тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието да намалявала във времето, мъката не се преживява до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Във връзка с нелепата смърт на своя баща, ищцата Ф. Р. А. преживяла огромен стрес, страда от необратимата загуба. Тя загубила не просто своя баща, от когото се възхищавала и на когото подражавала през целия си живот, но и единствения си останал родител. Посочен е фактът, че през 1984г. починала по-малката дъщеря на Р. А. и сестрата на ищцата- А.А., поради което ищцата се превърнала в център на света за баща си, негова най-голяма духовна и емоционална опора. През цялото й детство, баща й бил перманентна и постоянна фигура, двамата прекарвА. всяка свободна минута заедно. Дори след като се омъжила, двамата поддържА. тесни контакти. Между Р. А.А. и Ф.

Р. А. била нА.це изключително силна връзка баща-дъщеря, същата била извън границите на стандартните взаимоотношения, тъй като през 2018г. Р. А. овдовял и най-близкият за него човек останал дъщеря му Ф.. Ето защо, ищцата преживявала изключително тежко смъртта на своя баща, който бил еталон за мъжката фигура - добронамерен, грижовен, възпитан и благ; човек, на когото винаги можело да разчита за помощ, съвет и утеха, и който преди ПТП, респ. настъпилата му смърт, въпреки напредналата си възраст, бил изключително деен, активен, изпълнен с живот, борбен, описван от близките си като винаги усмихнат, всеотдаен и жертвоготовен за семейството си. Ищцата твърди, че преди инцидента била активна и силна жена, радвала се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента и загубата на баща си, настъпили негативни психологически последици - уязвимост, неувереност, несигурност, които се отразили в поведението й - същата станала избухлива, сприхава, самовглъбена, без стремеж към положителни емоционални преживявания. Понастоящем страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни 5 емоции към обкръжаващата я среда.

Отговорността на ответника се ангажира с нА.чие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното МПС с ДК№********, с начална дата 14.08.2023г.,00:00:00 и крайна дата 13.08.2024г.,23:59:00. Ищцата изпълнила изискванията на чл.380 от КЗ, чрез депозирана писмена застрахователна претенция с вх. №3624/10.04.2024г., ведно с пълномощно, удостоверение за семейно положение и всички документи от образуваното досъдебно производство, с които разполагала. В отговор на заведената претенция, получила от „ЗК Лев Инс“ АД писмо с изх.

№3331/15.04.2024г., с което се изисквало предоставяне на документи, с които не разполагала и които не представлявА. абсолютна предпоставка за определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поради тази причина, приравнила полученото писмо на отказ от страна на застрахователя, който счита за необоснован.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, в размер на 250 000лв. /според предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец – 200 000лв./, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.04.2024г. Обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, както и с отговора на допълнителната искова молба, се оспорва предявения иск. Ответникът е оспорил настъпването на твърдените с исковата молба неимуществени вреди в пълния им посочен обем от настъпилото застрахователно събитие, с доводи, че между ищцата и покойния й баща не съществувА. особено близки отношения, животът на единия е в България, а на другия е в чужбина, което е довело до отчуждение между бащата и дъщерята и до занижен интензитет на емоционалната връзка между двамата.